Илия Михайлов
Автобус за някъде (39)

Промоция

— Добър ден! — каза жената на касата, докато съсредоточено разпределяше монетите в отделните преградки. По умореното й лице се гонеха няколко бръчки от напрегнат живот или бурна младост заедно с малко следи от сутрешна умора и отегчение. Тя присви преценяващо устните си, оцветени с яркочервено червило, което едва се сдържаше да не се разлее наоколо. Преброи още веднъж монетите си, вдигна глава и продължи:

— Карта за промоцията ще маркираме ли?

Възрастната дама с яка от лисица на зеленото старомодно палто, която до този момент нервничеше мълчаливо, изсумтя нещо под носа си и й подаде изпотен найлонов плик, пълен с малки хлебчета със сусам — една от днешните промоции. Приличаше на огромно намръщено зелено човече, което никога не е доволно от нищо.

— Колко са? — попита продавачката и някак между другото провери с ръка дали кокът, на който беше увита боядисаната й в кафяво коса, е на мястото си.

— Десет — отговори високомерно дамата със зеленото палто. После плати с умерено презрение, прибра плика с хлебчета в червената си пазарска чанта с голям джоб отпред и се отправи важно към изхода, сякаш напускайки полесражение.

— Следващият! — почти изкрещя продавачката, сякаш викаше някого за подстригване.

Млад мъж с черна, разрошена от вятъра коса и големи бели слушалки на ушите, който до този момент си тананикаше нещо, качи на рампата още един плик със сусамови хлебчета и едно кисело мляко с малък процент.

— Колко са? — попита жената на касата, докато мъжът свали слушалките си, преброи с ръка хлебчетата и отговори разсеяно:

— Ъъъъъ, пет.

После плати и се отмести настрани, за да прибере багажа в раницата си.

На касата след него се беше наредило едно младо момче, циганин. Пъстрите му очи с любопитство изучаваха хората в магазина, а мръсният му работен гащеризон подсказваше, че е част от някоя бригада, ремонтираща близките сгради. Върху големите му работни обувки с бомбета имаше следи от вар и боя. В грубите си силни ръце стискаше хартиен плик с кюфтета от топлата витрина и неизменното найлоново пликче със сусамови хлебчета.

Магазинерката го погледна изпитателно като проверител на изпит за шофьорска книжка. Прецени го с подозрителен поглед и маркира хартиения плик с кюфтетата. После каза строго:

— Я отвори плика с хлебчетата!

Той мълчаливо развърза плика, изчаквайки жената да ги преброи и маркира, след което да констатира цената:

— 8.60 лв.!

Момчето разтвори ръка и постави една банкнота на касата. С отиграно движение на крупие в казино касиерката му върна рестото, приключи сметката и се провикна отново:

— Следващият!

Един човек с брада постави пред магазинерката един хляб, сирене и пакет масло. Тя се зае да ги маркира, а той някак между другото забеляза:

— Защо не проверихте хлебчетата и на другите, които минаха преди момчето?

Тя го погледна така, сякаш се готвеше да го изгори с поглед, и просъска:

— А Вие защо не си гледате работата?

Мъжът с брадата се усмихна и понечи да отговори нещо, но се отказа.

— Да, май сте права! — каза той. Прибра покупките си и си тръгна.