Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (9)

8. Пириа

Родил се в Монтевидео на 21 август 1847 г. Родителите му били от Генуа. Кръстили го Фернандо Хуан Сантяго Франсиско Мария Пириа Гроси.

Дядо му бил морски офицер. Командвал фрегатата „Консепсион“, която пътувала по Рио де ла Плата от 1810 г. Баща му също бил морски офицер. Пътувал до Монтевидео на кораба „Франсиско Хосе“, преди да се установи за постоянно в Уругвай.

Франсиско Пириа, подобно на своите предшественици, решил да стане аргонавт, но в умението да плава в морето на живота.

Насочил се към търговията с недвижими имоти, купувал и продавал земи, като истински мечтател, бленуващ да прослави фамилията си с гръцки корен, който означава „огън“, и като типичен Лъв, заразил с мечтите си и други хора.

На четиридесет и пет години създал и заселил град Пириаполис^[1]. Бил убеден, че проектът му е много перспективен предвид уникалното съчетание от море, планина, гора, пристанище и истинско гостоприемство.

От Пан де Асукар^[2] до морето засадил кестени, тютюн, лозя, маслини, борове и всякакви други дървета. Така възпрепятствал настъплението на дюните в хектарите земя, които имал. За това си начинание получил парична награда от министерство на животновъдството и земеделието. Вложил я в построяването на обществено училище, което функционира до ден-днешен.

През 1897 г. построил свой собствен дом, който в момента е музей, известен като Замъка Пириа. Великолепна постройка сред палмите, декорирана с езотерични символи — магнетични, хармонични.

Лангустите обаче опустошили насажденията му.

Като символ на надеждата издигнал статуя на Христос между замъка и хълма Дел Торо. През 1904 г. открил официално първия грандхотел „Пириаполис“, който днес функционира като почивна база за ученици от началното училище.

Прокарал железница от Пан де Асукар до балнеоложкия комплекс, с маршрут покрай пристанището и крайбрежния булевард, с нея се разхождали туристите и се транспортирал гранитът за строежите.

Живописната железница вече я няма, старите стоманени релси днес спят дълбоко под асфалта. Останали са свидетелите на нейното очарователно потракване — величествената мраморна Венера, разпръскващият минерална вода фонтан Дел Торо, изграден от три тона бронз, естественият планински водопад, все още строящата се църква на Трийсет и седма улица и спомените на старите жители на Пириаполис.

Пириа бил обичан, страхували се от него и го мразели, както става с всеки предприемчив човек с невероятни търговски умения. Неговият колонизаторски ентусиазъм пораждал у себеподобните му пирексия — повишена телесна температура.

През 1920 г. започнал да строи бъдещия „Аржентински хотел“, който отворил врати за гости през 1930 г. Това е най-значимата сграда в Южна Америка, с капацитет за настаняване на осемстотин туристи. Построен изцяло от камък, в стила на старите италиански дворци, с внушителна бална зала, из която се носели мелодиите на Хавиер Кугат^[3], Д’Ариенсо^[4] и други музиканти; с невероятни витражи и колони; оборудван с европейски сервизи и мебели, които се оценяват високо и в днешните модерни времена; със здравен център и топли басейни, удоволствия, които привличат множество посетители от Аржентина и Уругвай.

В „Аржентинския хотел“ в Пириаполис обичам да провеждам със заинтересованите туристи семинари по креативност, за да стимулирам чрез разказване и съчиняване на приказки както тяхното въображение, така и уменията да общуват в група. В измислените истории винаги присъства духът на находчивия Пириа.

На младини този изключителен уругваец успявал с помощта на един млад мулат да събере множество клиенти в своя офис за търговия с недвижими имоти. От девет часа сутринта, докато паднела нощта, мулатът свирел на кларнет по улиците на Монтевидео и непрекъснато се провиквал с мощен глас: „Пириа продава!“

Пириа починал отдавна, през 1933 г. Сега нещата са различни в умението да се плава в морето на живота и макар че легендите за него са безброй, никой не си спомня книгата му „Дремещият уругваец“.

Ако сега прозвучи кларнетът на онзи негър, специалист по „маркетинг“, всичките творения на Пириа в Пириаполис ще извикат в един глас, с енергията, която той им е вдъхнал: „Пириа е жив!“