Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (40)

39. Как да вършиш нещата

Имало едно време невероятно жизнен котарак, който се родил много ненаситен сексуално. Всяка нощ без изключение се качвал на покрива и оттам призовавал котешкото общество към интензивна дейност, шумна и, разбира се, дразнеща спящите хора.

Селяните се ядосвали на това толкова похотливо животно. Не можели да спят от концерта мяукания и други неуместни и повтарящи се подвизи на експанзивния котарак. С общо съгласие уговорили ветеринарния лекар да подложи красивото и дразнещо животно на осакатяваща операция — да го кастрира.

Същата нощ любителите на тишината и добрия сън се наканили да се насладят на желаната почивка.

Всичко обаче било напразно. Котаракът по навик се покатерил на покрива и започнал силно да мяука, към него веднага се присъединило ентусиазираното котешко общество на селото. Незабавно се обадили на доктора и го събудили, за да направи спешно оценка на извършената процедура.

Ветеринарят се качил на покрива, намерил оперирания котарак, прегледал го и изтощен, се върнал с диагнозата: „Операцията е перфектна, но сега е съветник“.

Котаракът бил загубил способността си да практикува, да решава, но обяснявал подробно как трябва да се правят нещата на заинтересованите себеподобни.

Те са навсякъде, тези котараци съветници, казват ни какво трябва да правим, макар да не владеят тайните на дейността, все обясняват, съветват, напътстват, дават препоръчителна литература.

Важно е да говорим за нещо, което правим.

Нашите дела да показват какво искаме за другите.

Идеята на този странен анекдот е да се установи дали сме потентни котараци или съветници.

И също така да се изясни с какви хора сме обградени.

Много недостойно и безочливо е да обясняваме на другите как трябва да се правят нещата и да си останем със съветите.

Примерите изобилстват. Липсва хумор и решителност.