Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (26)

25. Да откриеш мястото

Нашият мозък не е програмиран да долавя същественото. Загубваме се сред спомените, сред баналната информация и рутинните обяснения.

Повтарящите се движения забавят функционирането на събудената рано система и отговорите, които предлагаме, обикновено не са конкретни, а повърхностни, без въпроси, учудване, съмнения или задълбочаване.

И често пъти по този начин ни се изплъзва най-важното.

Картата не е равнозначна на територията. Поговорките предупреждават, че „стърготините не са трохи хляб“, както и че „не всичко, което блести, е злато“, макар че на пръв поглед много си приличат.

Норвегия не е същото като Нигерия, макар че и двете фигурират в атласа и в речника, и двете започват с Н, завършват нали имат седем букви. И двете се намират на планетата Земя. Едната е в Европа, има пет милиона жители и доходът й на глава от населението е тридесет и пет хиляди долара.

Другата е в Африка, населението й наброява сто и двадесет милиона, които си разпределят едва по триста долара годишно от националния брутен продукт.

Много са различията, които ни разделят на майката Земя, но все пак по-силни са мотивите за обединение. Във всеки дом, квартал, село, провинция или континент границите фрагментират малки територии на изолацията и не се възползват от синергията^[1] на общото. Все пак в основата стои единството на човешката раса и универсалната оркестрация на самия живот, без разделителни прегради и борби.

И двете страни са посрещнали новото хилядолетие със сходни потребности за себереализация, но със значими различия по отношение на ресурси, климат и мечти. Става въпрос за множеството безчестия по земята от изминалите векове, които са актуални и към момента и се умножават във всяка държава или район.

Киара Лубик^[2] заедно с фоколарите^[3] в целия свят твърди: „Целият ни живот не е нищо друго, освен търсене и намиране на сърцето“, което е различно от посещение при кардиолог.

Всяка дума, която не нарушава тишината, се превръща в идеология, теоретична основа, политическа схема, норма или мото на някое изказване.

Тишината е езикът на бъдещия свят.

Монашеската традиция познава исихазма^[4], тишината на единението, която прави възможно общуването. Съзнанието тогава слиза или се възнася към сърцето, най-накрая намира своето място.

Монах е този, който, макар и отделен, е в единство с всички. „Бъди приятел с всички, но в духа си остани сам.“

Исус, съдник, който прощава, е изразил колко му е трудно да намери място на покой.

Нито в картата, нито в речника може да се открие мястото, където е любовта, нито в храма, нито в някоя специална церемония.

Тишината ни навестява понякога, когато вътрешната ни готовност е голяма, когато гостоприемството на сърцето предлага без резерви добро отношение към единството, когато свещеното идва при нас.

Новото хилядолетие ще бъде царството на петото измерение. Планетарното място на любовта. Вътрешна революция в дълбините на коронарния ни център.

Неудържим прилив на обединяваща светлина, „докато те видя в сиянието, в което Ти живееш“.

Чудната сила на любовта премахва всички бариери.