Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (19)

18. Грехът тъга

Известни са повече от хиляда добре дефинирани гряха.

Един от тях е тъгата, липсата на цвят в душата.

Призмата превръща светлината в дъга, със седем основни цвята. Понякога обаче окото възприема само черното или неговата противоположност — бялото, липсата на цвят.

Тъгата има очевидни признаци: прекалената употреба на стимуланти; задължителното пийване с колеги след края на работния ден; подарената допълнителна чашка; угрижените лица на онези, които търсят работа или работят.

Все по-очевидно черното и сивите нюанси започват да преобладават в облеклото. Онези, които се стремят към ръководни позиции, се обличат в черно като началниците си и се движат превзето из центъра на града. Младежите излизат на разходка в тъмни дрехи, якета и ботуши, с подчертано вампирско излъчване.

Писателите, последвани от множество колекционери на автографи, обикновено се обличат в черно. Много е вероятно да започнат да се продават черни дрехи и за бебетата, сиви престилки за учениците, тъмни рокли за булките, за да са в тон с чаршафите.

Тъгата се приютява в телевизионните сериали: убий или ще бъдеш убит. Главното действие се развива по време на погребение. Тъгата е началото на края. Този, който се смее, е нехранимайко.

Стремежът към тъгата е забележителен.

Това обаче е грях, пропусната цел, неуспех. Хората извършват грях, поне в етимологичен смисъл, когато не постигат онова, което трябва, когато объркват живота си, когато предават радостта.

Веднъж се срещнали два котарака — един тъжен и един весел. Първият се въртял в кръг постоянно и напразно се опитвал да си хване опашката.

Другият го попитал:

— Какво ти става? Какво правиш?

— Опитвам се да си хвана опашката, ако я достигна, ще съм щастлив, почти я стигам… — Спрял се за момент да си почине и полюбопитствал: — А ти защо не си гониш опашката?

Щастливият котарак се усмихнал:

— Някога го правех, когато бях недоволен от себе си. Един ден обаче открих, че ако ходя, тя ме следва, и престанах да се въртя унило. Оттогава ме придружава без проблеми. Радвам се, че е там, където е.

Възможно е да намерим пълна чаша щастие в най-простите неща на света — в безплатното признание на нашите собствени умения да изпитваме удоволствие, в споделения смях, в това да се идентифицираме с някои от цветовете на чудото на светлината.

Нека не се опитваме да преследваме нашата сянка.

Тя ни следва, когато не й обръщаме внимание. Тъгата набира сили, когато допускаме греха да я изпитваме.