Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (47)

46. Дърветата с имена

Мечтая за една гора, където всички дървета носят свое име. Всички! Триста и осемдесет лечебни евкалипта, осемдесет и шест кипариса, сто и двадесет дъба, триста бора, ореха, кедрови и райски дървета, липи и тамаринд^[1].

Засадени с любов, с родителска грижа. Най-важното за тази гора е изборът на всяко име, кръщението и церемонията по поставянето на обозначителната табелка, изработена художествено от дърво и с красиво изписани букви: Рамон, Мария Соледад, Робустиано, Пепе…

Замислям се, че може да има проблем за половата принадлежност при всяко даване на име, но става въпрос за зелена площ без предразсъдъци, за безкрайна миролюбива толерантност, за хармонично съжителство, без необходимост от граждански регистър или документация. Просто трябва да се отдели необходимото време за предварително обмисляне на всяко име и после да се постави красива табелка с него, без да се наранява растителността.

След това може да има някаква процедура по представяне и естествено ще възникне полезната потребност от създаване на програма за посещения, церемонии, рождени дни или събития: „Днес ще обядвам при Руперто, след това трябва да прочета един роман при Инес, близо до дома на Хуан…“

Приятелите, които искат да посетят това дървесно общество, трябва да се подготвят, че ще се запознаят с много специални личности. Необходимо е богато въображение и известна доза дипломатичност, за да не бъде пропуснат някой при поздравяването, както често се случва по време на обичайна разходка в обикновен парк.

Мечтая за една гора, където децата могат да се научат да съжителстват и да уважават всички нейни жители, да не нараняват нито Хаймито, нито Мики, нито Карлос, нито, нито Сусана. Специално място за развитие на специфичните умения и дружелюбието на хуманното градинарство.

В тази гора птиците бързо ще се научат да уважават всички познати граждани, а джуджетата ще могат да се показват, без да се страхуват от отношението на останалите зелени, червеникави и ароматни обитатели на гората с имена. Това е мечта проводник на нови реалности, която можем да си позволим поне във фантазията.

Свикнали сме да оцеляваме в градската джунгла, където има толкова много дънери с име и фамилия, но без магията на изненадата, на хармонията, на красотата и чувствителността от света на растенията, винаги изпълнен с поетични намерения, приканващ към по-добър живот.

Затова си позволявам, скъпи читателю, да те направя съмишленик в тази осъществима и очарователна мечта, към която можем да се стремим, макар и с риска да си заслужим от някой хроничен реалист по някое психиатрично прозвище — лишено от въображение и чувствителност.