Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (37)

36. Езикът на войната

Живял през VI век пр.н.е. легендарен персонаж, известен като Сун Дзъ. Написал за своя император тринадесетте глави на една кратка книга, която надживяла неговото царуване: „Пин Фан“ или „Изкуството на войната“, творба, която обиколила света и дори била спомената от Майкъл Дъглас в известния филм „Уолстрийт“.

Книгата приканва за битка и събужда нетърпеливи желания, защото кой повече, кой по-малко, но всички водим сражение, от което се стремим да излезем победители. Никой не иска да загуби дори частица от своите сили.

Сун Дзъ обаче твърди:

Първата битка е вътрешната. Ако не познаваш себе си и своя противник винаги ще бъдеш побеждаван.

Добър е не този командир, който извоюва сто победи в сто битки. Отличният предводител е онзи, който е победител, без никога да се е сражавал на бойното поле.

Как е възможно да победиш, без да се бориш? Тук именно е мъдростта на Сун Дзъ. Войната е лоша, измамна, жестока, скъпа. Онзи, който познава себе си, избягва сблъсъка с противника.

Несъмнено „Изкуството на войната“ може да се превърне чрез творчески прочит в истинска наука за възможностите да се развие най-важното от социалните умения — изкуството на мира.

Нищо не може да надскочи вселенската потребност да се научим да съжителстваме, важността да развием солидарно мислене от типа печеля-печелиш, където две противопоставени позиции се сплотяват кротко в проект от взаимна полза.

Няма по-неотложна възпитателна задача от изграждането в обществото на положително отношение към конфликтите като реални възможности за духовно израстване.

Мирът не се поражда от формалната спогодба, от простото помирение. Това е уникален спонтанен отговор, който възниква от съзидателното, магнетично състояние, от съзнанието, което се намира в хармония със себе си. Не може да се породи от стратегическа оратория, чиято цел е да унижи или манипулира някого, макар и по нареждане на главните действащи лица.

Драмата на човечеството през вековете еволюция е свързана с повтарящо се поведение: „Агресорът очаква агресия“, „Тази война е свята“, „Да започнем тази воина, за да не се повтаря никога предишната“, „Горко на победените!..“, „За врага… нито капка вода дори!“, „Ако влезеш в битка, едно голямо царство ще се сгромоляса“.

Човекът не е подготвен да създава невойнствени алтернативи. Все още обществото няма съзидателни предложения за разрешаването на конфликтите.

Липсват нови лидери. Предводители, способни да открият точката на хармония, умеещи да вървят по острието на ножа на поляризирания сблъсък в търсене на ползата от обединението.

„Прибери ножа си, защото който вади нож, от нож умира.“ По-лесно е да умреш или да убиеш в един жесток сценарий, отколкото да събереш смелост да развържеш всички вековни мисловни условности, които ни държат оковани към безсмисленото страдание. За много хора успехът на всяка цена не е най-доброто, а „единственото в живота“ — „важното е да се бориш“, — сурова игра, където някой трябва да загуби, за да може друг да се почувства по-ценен.

Успехът е пътят към ново противопоставяне, постоянно търсене на интензивен живот чрез трофеи и медали, макар това да означава и жертва на живот и възможности, много по-важни от бронза и удовлетворението, които се трупат във витрини и гробници.

Новият лидер събужда стремежа към развитие на своите последователи, не търси удовлетворението за малкото властно его. Предлага ценни хоризонти, превъзходен живот, развитие на групи и институции, благополучие на общности и райони и споделено развитие за алтруистичното всеобщо благо.

Новият лидер познава изкуството на войната, за да не се сражава никога, за да популяризира мира на развитието, съзиданието и споделянето. Впуска се в борба с корупцията, безработицата, непродуктивността, слабото развитие, предразсъдъците, когато се проявяват в обществото, политическата партия или училището за бойни изкуства. Врагът е в самите нас. И има нужда от нови лидери за тази първа и последна битка.

Историята разказва, че когато известният Епаминонд^[1] бил отстранен от войската, защото загубил една битка, му поверили да се грижи за чистотата на Тива и градът никога не бил по-чист.

Признавам, че бестселърът на Сун Дзъ ме вълнува и че изпитвам съчувствие към страданията на човека в братоубийствените битки, повтарящи се по света през вековете.

Толкова жестоки, колкото и безполезни. И скъпи. Без никаква чувствителност.