Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (22)

21. Шефът си е шеф (II)

Много е важно какво шефът казва или премълчава.

На арабски език понятията said, amir и gail означават „шеф“ и също така „онзи, който говори“. Това сочи йерархия в речевото общуване, компетентно подбран глагол, подходящо нареждане, не празни приказки.

Шефът не говори повече от необходимото и традицията показва, че „там, където има капитан, не командва морякът“.

Позицията на висшестоящия е легитимирана с известното официално назначаване, но също така той демонстрира, докато изпълнява дейността си, символи на своя статус, отличителни белези на властта, която притежава: корона, почетна лента, жезъл, митра, отличие, писалище, по-голям кабинет и оправна секретарка, говореща два езика.

Началникът поддържа естествена дистанция от своите подчинени, идеално убежище за дейност с контролирани последствия.

Всеки началник на свой ред има шеф, който също отговаря пред по-висшестоящо ръководство.

Може би затова шефът гледа нагоре, а подчиненият надолу.

От първостепенна важност е началникът да познава своите най-дълбоки лични мотиви, онези, които са го подтикнали да поеме ръководния пост.

Така могат да се избегнат впоследствие злоупотребите с властта, които са налице толкова често, и няма да се пропуснат поради невежество възможности, изискващи управленско решение.

Ако на някого се налага често да повтаря: „Шефът съм аз! Не сте ли разбрали?“, със сигурност не е шефът. Властта се долавя и тя никога не е авторитарни.

Китайска мъдрост напомня, че ако великият предводител седи на върха на планината Лу, тогава… не вижда планината Лу.

Имало едно време един звероукротител, прочул се с елегантния начин, по който успял да дресира огромен бенгалски тигър. Той влизал в голяма клетка, а животното било освобождавано своя затвор. Принуждавали го да излезе под мелодията на камшика и величественият звяр се показвал, като балансирал върху висока дървена плоскост.

Под бурните аплодисменти на публиката животното покорно демонстрирало гордата си осанка и впечатлявало с безспорната си свирепост…

Звероукротителят, за всеки случай, заръчвал на собствената си жена да следи внимателно представлението отвън, въоръжена с пистолет, та ако нещо безвъзвратно излезе извън контрол, да реагира. Това вдъхвало на артиста по-голяма увереност на арената.

Когато съпругата му починала, той силно се притеснил как да продължи със спектакъла. Имал нужда от пълната сигурност, която му осигурявала непрежалимата му съпруга. Тъй като бил находчив звероукротител обаче, не престанал да изпълнява своя номер в цирка, без предпазни мерки, без опасност.

Просто преработил подиума, на който се появявал тигърът, така че едва да се побират на него лапите му.

Тогава стресираното животно толкова се страхувало да не падне, че единственото, което го интересувало, било да запази равновесие на малкото си местенце!

И затова е казано: „Ако искаш да опознаеш някого, дай му някоя службичка“.