Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (34)

33. Да се научиш да виждаш

Защо се оплакваш, че виждаш врагове?

Да не би да трябва да станат твои приятели онези, за които човек като теб е един вечен мълчалив упрек?

Гьоте

Разказват, че в дърводелската работилница се състояла странна сбирка. Събрали се инструментите, за да изгладят различията помежду си.

Чукът поел председателството, но събранието го уведомило, че трябва да се откаже. През цялото време вдигал много шум.

Чукът се съгласил, че е виновен, но помолил да бъде изгонен винтът, тъй като били нужни много увъртания, за да свърши някаква работа.

Винтът признал верността на обвинението, но поискал да бъде изгонена и шкурката. Посочил, че е груба в поведението си и има търкания с другите.

Шкурката се примирила, обаче настояла да бъде изгонен метърът, тъй като винаги мерел другите, сякаш той бил единственият идеален.

Тогава влязъл дърводелецът, сложил си престилката и се захванал за работа.

Използвал чука, шкурката, метъра и винта.

Накрая грубото дърво се превърнало в красива мебел.

Когато в работилницата отново нямало никой, събранието подновило обсъждането. Трионът казал: „Господа, установи се, че имаме дефекти, но дърводелецът работи с нашите качества. Това ни прави ценни. Нека не мислим за нашите недостатъци, а да се концентрираме в ползата от нашите предимства“.

Тогава събранието забелязало, че чукът е силен, винтът обединява, шкурката полира неравностите, метърът е точен, а трионът — крайно необходим.

Разбрали, че са екип, способен да произвежда качествени мебели.

Този нов поглед ги накарал да се почувстват горди със силните си страни и да работят заедно.

Двама тежко болни мъже лежали в една стая в болницата.

Единият можел да сяда за малко сутринта, за да елиминира задържаната течност в белия дроб. Леглото му се намирало до прозореца.

Другият прекарвал дните си легнал по корем.

Разговаряли часове наред — за съпругите, семействата, дома, работата, приключенията по време на казармата и ваканциите.

Когато мъжът до прозореца можел да седне, описвал на своя другар всичко, което ставало навън.

Неподвижният пациент така преживявал хубави моменти от света, възприемал ги с цялото им богатство.

Гледката от стаята била към парк с красиво езеро. Патиците и лебедите си играели във водата, а децата пускали своите корабчета да плават.

Влюбени младежи се разхождали прегърнати сред цветя във всички тонове на дъгата.

Големи дървета служели за декор на пейзажа, а великолепен изглед към града се разкривал на хоризонта.

Докато разказвачът до прозореца описвал всички подробности, слушателят затварял очи и си представял гледката.

Една сутрин мъжът до прозореца описал преминаващ парад. Лежащият мъж не можел да чуе оркестъра, но можел да го види с окото на своето въображение, благодарение на поетичния и точен разказ, който му подарявал неговият приятел.

Следобед сестрата влязла, за да донесе вода, и открила безжизненото тяло на приказливия пациент до прозореца. Историите му били угаснали тихо. Натъжена, помолила за помощ, за да изнесе мъртвото тяло.

Тогава другият болен преценил, че моментът е подходящ да помоли да го преместят до прозореца.

Сестрата се зарадвала, че може да му достави удоволствие, и след като се уверила, че е настанен удобно, го оставила сам.

Бавно и с тъга по загубения другар, той се надигнал, за да може да гледа със собствените си очи и да се радва, че сам вижда онова, което неговият приятел така щедро му описвал.

Видял пред себе си само една влажна стена!

— Защо ми е разказвал такива чудеса, като тук няма нищо? — попитал той сестрата.

— Може да е искал да ви разведри. Той беше сляп.

Споделената мъка е половин мъка. Споделената радост е двойна радост.

Днес е подарък^[1].

Чувствителността помага да се гледа дори през стени.^[2]