Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cuentos para regalar a personas sensibles, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Виктория Недева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Енрике Марискал
Заглавие: Приказки за подарък на чувствителни хора
Преводач: Виктория Недева
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: испански (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: научнопопулярен текст
Националност: испанска
Излязла от печат: 14.10.2010
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-156-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10809
История
- — Добавяне
24. Изненади
Животът понякога ни изненадва с факти, които нямат нищо общо с предварителните очаквания. Реалността обикновено надскача въображението. В такива случаи онемяваме от безкрайната гама възможности, които предлага животът в разрастващата се Вселена.
Не можем да избегнем изненадите. Те експериментират с всяка система и могат да предизвикат срив в нея в неочакван момент.
Всяка система със сигурност, наред с другите условия, винаги крие възможност за грешка, изненада.
Веднъж високо в планината срещнах младеж, който беше опънал палатката си на възможно най-усамотеното място.
— Някакви посетители? — попитах го аз.
— Не. Тук съм от един месец и никой не е идвал. Снощи обаче беше студено и в палатката влязоха един заек и една лисица. Бяха приятна компания, изненада — засмя се той.
Друг трогателен разказ е този на Мишел Турние, френски писател, автор на „Горски цар“, „Метеорите“, „Петкан или чистилището на Пасифика“, неколкократен кандидат за Нобелова награда.
Избирам един фрагмент от превода му на испански от Педро Б. Рей, публикуван във всекидневника „Ла Насион“, в който се разказва следното:
Научих един факт, от който се вцепених. През лятото във френския департамент Алп Маритим избухнал пожар в една гора. Когато дошла зимата и се разпръснали и последните стълбове дим от бедствието, лесничеите се заели да обходят опожарените земи. Каква била изненадата им, когато открили нещо, което в първия момент решили, че е огромна риба с гладка черна кожа. Под раните по нея се били оформили обриви и мехури. След като огледали находката по-внимателно, се оказало, че изобщо не става въпрос за риба, а за водолаз, изпекъл се в своя костюм като картоф в кората си.
Как обаче е могъл да попадне на около тридесет километра от плажа?
Наложило се да се примирят с ужасен факт: самолетите за гасене на пожари няколко пъти изминавали маршрута от морето до опожарената гора, като пълнели и изсипвали всеки път голямо количество вода. Смелият човек вероятно се е наслаждавал на скритото очарование на подводния риболов, когато буквално е бил погълнат от огромните резервоари на някой от тези самолети, които поемат десет тона вода за двадесет секунди. Минути след това бил изхвърлен от небето върху горящата гора. Какво приключение за един спокоен летовник! И дори не е имал утехата да може да разкаже това на приятелите си.
Дивертименто[1] означава разнообразие.
Животът твори хубава музика със своите изненади.
Подходящата приказка е ритмично разнообразие, изключително красиво забавление.
Веднъж проведох семинар на тема „Мястото на въображението“. Присъстваше многобройна публика.
Един господин дойде със своя внук, дете на шест години, и седна на първия ред. Извини се, че не е имал възможност да остави малкия вкъщи, и обясни, че и двамата са искали на всяка цена да дойдат, за да ме слушат. Добави, че изобщо няма да пречат.
И ето какво се случи. Заговорих за въображението, на което понякога трябва да се поставят ограничения. Като илюстрация на мисълта си разказах за един известен магазин за бонбони на улица „Флорида“ в Буенос Айрес, където собственикът предлагаше на новите продавачки да опитат всички бонбони, които искат. Молеше ги изобщо да не се ограничават.
През първия ден продавачките дегустираха настървено всички продукти. Същото се случваше на следващия ден, но след това… с години не опитваха отново никое лакомство, бяха загубили желание, бяха се преситили.
Беседата премина много приятно, присъстващите участваха активно. Непосредствено преди самия край детето вдигна с уважение ръка, за да поиска думата. И каза:
— Моля за извинение, господине, но искам да попитам къде се намира магазинът за бонбони?
Аудиторията се зарадва на изненадата и заваляха въпроси и отговори.
След това, във връзка с ограниченията на вниманието, се спрях на предимствата на сиестата, следобедния сън.
Тази тема отново беше радушно посрещната от всички присъстващи. Изведнъж детето отново вдигна ръка и сподели:
— Да се спи следобед може да е хубаво, но трябва да останат и будни хора, защото в моето село, ако ми се прииска сладкиш или мляко, къде ще го намеря по време на сиеста?