Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (25)

19.

— Лиан, докладвай загубите! — изкомандва Кийт.

— Още обобщавам последиците от битката, но няма нови проблеми, причинени от преминаването с висока скорост през портала.

— Има ли жертви?

Лиан наклони глава, заслушана в рапортите по аудиоимплантацията си.

— Убити няма. Има обаче много с фрактури. Няколко в безсъзнание. Нищо сериозно. Джесика Фонг излезе успешно от шестнадесети док, но е със счупено бедро и ръка и има много натъртвания.

Кийт кимна и облекчено си пое дъх. После огледа холографския балон, опитвайки се да разбере детайлите в белите петна на фона на черната безкрайност, и тихо промълви:

— Господи!

— Всички богове са много, много далеч оттук — отвърна също така тихо Джаг.

Тор се обърна и погледна Джаг.

— Това е междугалактическо пространство, нали?

Джаг вдигна горните си рамене в знак на потвърждение.

— Но… но аз никога не съм чувала за съществуването на портал толкова далеч — каза Лиан.

— Порталите съществуват от определено време — отвърна Джаг. — Дори хиперкосмически сигнали от портал в междугалактическото пространство, може още да не са достигнали до никоя от планетите на Общността.

— Но как може да има портал в междугалактическото пространство? — попита Тор. — За какво е закрепен?

— Много добър въпрос — съгласи се Джаг и наведе глава да погледне показанията на уредите. — Аха… ето я. Провери скенера си за хиперпространство, Магнор. На около шест светлинни часа оттук има голяма черна дупка.

Тор подсвирна.

— Коригиране на курса. Нека й осигурим достатъчно място.

— Застрашени ли сме от нея? — попита Кийт.

— Не много, шефе… освен ако не заспя на щурвала.

Джаг натисна няколко копчета и на холографския балон се появи рамка. Пространството в нея беше точно толкова празно и черно, колкото и извън нея.

— Нормално се наблюдава увеличение на диска на черната дупка — каза Джаг, — но тук няма нищо, което тя може да засмуче. — Той замълча. — Предполагам, че тази не е много стара… ще й трябват милиарди години да излезе оттук. Според мен това са останки от бинарна звездна система. Когато голямата звезда е станала супернова, може да е причинила асиметричен удар и той да е тласнал получената черна дупка извън нейната родна галактика.

— Но какво е активизирало портала? — попита Лиан.

Джагвдигна всичките си рамене.

— Черната дупка е засмукала всяка материя, минала покрай нея, но нещо вероятно вместо да отиде в черната дупка, е преминало през портала. — Джаг се опитваше да говори самоуверено, но личеше, че дори той е изумен. — Всъщност ние сме големи късметлии… порталите в междугалактическото пространство вероятно са така редки, както кал без стъпки.

Кийт се помъчи да се овладее. Гласът му трябваше да звучи спокойно и уверено. Беше директор в крайна сметка. Независимо че „Старплекс“ беше изследователска лаборатория, а не военен съд, той знаеше, че всички очи са обърнати към него, че всички очакват помощ от него.

— След колко време можем да преминем обратно през портала? — попита той. — След колко време можем да приберем „Ръм рънър“?

— Все още имаме сериозни проблеми с електрозахранването — каза Лиан. — Не бих искала да тръгнем преди те да са отстранени… а за това ще са ми необходими най-малко три часа.

— Три часа! — каза Кийт. — Но…

— Ще се опитам да го съкратя — отвърна тя.

— Какво ще кажете да изпратим през портала сондажен кораб да помогне на Риса и Лонгботъл? — попита Кийт.

За момент в залата настъпи тишина. Ромбъс се претърколи до командната работна станция и леко докосна ръката на Кийт с едно от манипулаторните си въжета.

— Приятелю — каза той. ФАНТОМ преведе малкия интензитет на неговите светлини като шепот. — Не можеш да направиш това. Не можеш да изложиш на опасност друг кораб.

„Аз съм директор — помисли си Кийт. — Мога да правя всичко, каквото искам.“ — Той се опита да се овладее. Ако нещо се е случило с Риса…

— Прав си — каза най-после той. — Благодаря ти. — Кийт се обърна към Джаг и почувства как пулсът му се ускорява. — Трябва отново да те туря под арест, ти…

— Прасе такова — излая Джаг. — Каза го най-после.

— Моята жена е някъде там… може би умира. Лонгботъл също. Какво се опитваш да постигнеш, по дяволите?

— Нищо, признавам.

— Ремонтът на този кораб ще струва милиарди. Общността ще предяви обвинения срещу теб, можеш да си сигурен в това…

— Никога няма да можеш да докажеш, че моето искане за преместване на „Старплекс“ има нещо общо с последвалите събития. Можеш да ме ругаеш колкото си искаш, но дори непросветените съдилища на Земята изискват доказателство за предявяване на обвинение. В тъмната материя, която исках да разгледам, наистина имаше необикновена следа от хиперпространството. Всеки астроном ще го потвърди. А това не се виждаше от позицията на „Старплекс“ преди да се премести…

— Ти каза, че предстои дарматът да се възпроизведе. Той не го направи.

— Твоето съзнание е деформирано от социологията, Лансинг. В точните науки понякога сме длъжни да се изправим пред реалности, които някои от нашите теории фактически отричат.

— Това беше измама…

— Това беше експеримент, ако приемем, че всичко друго е предположение. Ако ти публично го обявиш за измама, ще повдигна срещу теб обвинения за клевета.

— Копеле! Ако Риса умре…

— Ако доктор Сервантес умре, аз ще скърбя. Не искам да й се случи нищо лошо. Но доколкото знаем, тя и Лонгботъл са минали през портала и са в безопасност. Днес умряха мои сънародници, не твои.

— Той е прав, Кийт — тихо се обади Лиан. — Ние загубихме оборудване и няколко души са ранени. Но на „Старплекс“ няма убити.

— С изключение може би на Риса и на Лонгботъл — озъби са Кийт, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои. — Всичко е за пари, нали, Джаг? Когато започна междузвездната търговия, от всички планети на Общността икономиката на Реболо бе най-силно засегната. Вие, момчета, никога не правите две еднакви неща…

— Да работим така би означавало да оскърбим бога на занаятчиите…

— Да работите така би означавало производството ви да е ефективно, а то не е. Затова ти се опита да измъкнеш пари от държавните хазни. Дори разглобен за части „Старплекс“ ще струва трилиони… и много слава. А ако избухне война поради неговото залавяне, е, за процъфтяване на икономиката няма нищо по-добро от една малка война.

— Никое разумно същество не иска война — отвърна Джаг.

— ФАНТОМ! — викна Кийт. — Джаг е отново под домашен арест.

— Слушам.

— Това може да удовлетвори желанието ти да ме накажеш — излая Джаг. — Но нашият кораб е изследователски и ние сме първите същества от Общността, които са били в междугалактическо пространство. Ще трябва да определим точното си местоположение… а аз съм най-квалифицираният специалист в тази област. Отмени заповедта за арест, млъкни и ме остави на мира и аз ще се опитам да определя къде се намираме.

— Шефе — обади се тихо Тор, — ти знаеш, че е прав. Остави го да помогне.

Кийт стисна зъби, после кимна. И понеже не направи нищо друго, Тор каза:

— ФАНТОМ, отмяна на домашния арест на Джаг.

— Отмяната изисква потвърждение от директор Лансинг.

Кийт шумно въздъхна.

— Направи го… но, ФАНТОМ, контролирай всяка издадена от Джаг заповед. Ако има нещо несвързано с определяне на местоположението ни, веднага ме уведоми.

— Прието. Отмяна на домашния арест.

Кийт погледна Тор.

— Какъв е сегашният ни маршрут?

— Все още сме по модифицираната версия на параболичния курс, който използвахме да заобиколим зелената звезда. Очевидно когато престанахме да сме под гравитационното й влияние, пътят се е променил, така че…

— Магнор — прекъсна го Джаг. — Искам да завъртиш кораба по схемата на Гаф Уейфарър. Ние сме без едната система от хипертелескопи, но ми е необходимо пълно паралактично сканиране на небето.

Тор натисна няколко клавиша. Холографският балон около командната зала започна сложна серия от ротации, но тъй като с изключение на няколкото неясни бели петна върху балона нямаше нищо, накланянето и обръщането не предизвикаха световъртеж. Пилотът отново погледна Кийт.

— Колкото до връщане у дома, изходът към портала зад нас, както и всеки друг, който съм виждал комплектуван с нулев меридиан, води в хиперпространството. Ако тези проклети неща действат по същия начин, щом Лиан възстанови електрическата ни система, ще мога да върна кораба през всеки определен от теб портал.

— Добре — каза Кийт. — Лиан, колко тежки са повредите ни от тази битка?

— Палуби петдесет и четвърта до седемдесета са наводнени — отговори тя на холограмата над главата на Кийт. — Всичко от четиридесет и първа надолу също е повредено от водата. Освен това всички палуби под централния диск са силно засегнати от радиацията, когато се наклонихме към зелената звезда. Моят съвет е да обявим цялата долна половина за необитаема. — Тя замълча за момент. На екипажа на „Старплекс 2“ ще му писне от нас… сега обгазихме и двата долни модула с естествена среда.

— Какво е положението с екраните?

— Всички емитери на силови полета бяха претоварени, но вече наредих на инженерите да се заемат с ремонта. След час ще имаме минимума екрани. В известен смисъл е добре, че излязохме в междугалактическо пространство. Шансът да се натъкнем на микрометеорити е много малък.

— А повредата от отрязания от Гост генератор номер две?

— Поставихме временни прегради на мястото около дупката — отговори Лиан. — Ще издържат до завръщането ни в космически док.

— Другите генератори?

— Всички електрически връзки на генератор номер три са отрязани. Наредих на една група да ги възстанови, но не зная дали имаме на склад достатъчно широколентов оптичен кабел. Може да се наложи да си произведем. Във всеки случай, докато не ги възстановим, няма да може да използваме главните двигатели. Един от другите уалдахудийски кораби беше започнал да прерязва връзките на генератор номер едно. Това е генераторът, който излезе от строя и предизвика прекъсване на захранването. Трябва да отстраним тази повреда.

— Какво е положението с доковете за акостиране?

— Док шестнадесети е пълен със замръзнала вода — каза Лиан. — Три от петте сондажни кораба, който участваха в битката, се нуждаят от ремонт.

— Можем ли да продължим операциите си в космоса?

— Би трябвало да останем три седмици в док за извършване на ремонта, но, да, можем да останем в космоса без никакъв риск.

Кийт кимна.

— В такъв случай, Тор, искам щом Лиан съобщи, че можем да включим двигателите, да изготвиш курс към портал, който да ни изведе на мястото, от което тръгнахме. Да се върнем близко до зелената звезда.

Тор повдигна оранжевите си вежди.

— Зная, че искаш да спасиш „Ръм рънър“, Кийт, но ако те са оцелели, Лонгботъл вече е извел кораба през портала.

— Дано. Но не заради това искам да се върнем. — Той погледна Ромбъс. — Преди няколко минути ти беше прав, приятелю на колела. Аз съм длъжен да спазвам приоритетите. „Старплекс“ е построен преди всичко за осъществяване на контакт с друг живот. Няма да допусна Общността да постъпи като сламърите и да прекъснем всички връзки поради недоразумение. Искам отново да говоря с дарматите.

— Но те се опитаха да ни убият — възрази Тор.

Кийт вдигна ръка.

— Не съм толкова глупав, че да им дам втора възможност да ни хвърлят към зелената звезда. Можеш ли да изготвиш курс, който да ни изведе през портала, да заобиколим онази звезда, а след това да се върнем към портала и да се гмурнем през втори вектор, който да ни изведе на изход Флатланд 368А?

Тор помисли за момент.

— Мога, да. Но защо Ф368А, а не Ню Бейджин?

— Доколкото знаем, нападението на „Старплекс“ не беше изолирано събитие. Ню Бейджин може да е обсаден. Искам да отидем до неутрално място. Кажи сега при курса, който описах, ще могат ли дарматите отново да ни уловят?

Тор поклати глава.

— Не и при скоростта, с която ще се движим, освен ако не са устроили засада и не ни чакат точно зад изхода.

— Ромбъс — каза Кийт, — щом Лиан възстанови системите, изпрати една сонда до изхода на зелената звезда. Инсталирай на нея скенер за хиперпространство, така че да може да локализира дарматите по създадените от тях деформации в пространство-времето. Направи и широкоспектърно радиосканиране, в случай че са пристигнали уалдахудийски подкрепления. И… — Кийт се опита да сдържи гласа си спокоен… — провери за транспондерния код на „Ръм рънър“.

— Ще минат най-малко тридесет минути преди да можем да направим това — каза Лиан.

Кийт стисна устни и си помисли за Риса. Ако бе умряла, през всичките милиарди години живот, които го чакаха, той щеше да скърби за загубата. Погледна към петната галактическа светлина в бездната. Дори не знаеше в коя посока да гледа, накъде да концентрира мислите си. Почувства се невероятно малък, незначителен, самотен, обезверен. Върху холографския балон нямаше нищо, върху което да се съсредоточи… нищо подчертано, нищо добре дефинирано. Просто бездна… празно пространство, смазващо неговото „аз“.

Неочаквано отляво се чу странен кучешки лай. ФАНТОМ го преведе като израз на „абсолютно учудване“. Кийт се обърна към Джаг и зина от изненада. Никога не беше виждал козината на Джаг така настръхнала.

— Какво е станало?

— Аз… аз зная къде се намираме — отговори Джаг.

Кийт го гледаше.

— Така ли?

— Знаеш, че Млечният път и Андромеда държат гравитационно около себе си близо четиридесет по-малки галактики, нали? — каза Джаг.

— Локална група — каза раздразнено Кийт.

— Точно така — потвърди Джаг. — Е, започнах ориентацията като се опитах да намеря някоя от отличителните характеристики на локалната група, като например свръхярката звезда S-Дорадос в Големия Магеланов облак. Но не успях. Тогава сортирах каталога на известните извънгалактически пулсари по далечина… което, разбира се, отговаря на възрастта им… и за ориентиране използвах характеристиките на техните радиоимпулси.

— Да, да — каза Кийт. — И?

— Точно сега най-близката до нас галактика е онази там. — Джаг посочи под краката си към едно неясно петно на холограмата. — На около петстотин хиляди светлинни години оттук. Идентифицирах я като CGC 1008. Тя има няколко уникални белега.

— Добре — каза строго Кийт. — Ние сме на половин милион светлинни години от CGC 1008. Сега обясни за онези, които не са астрофизици, колко далеч е CGC 1008 от Млечния път?

Лаят на Джаг беше унил, почти тих.

— Ние сме — каза преведеният глас — на шест милиарда светлинни години от дома.

— Шест… милиарда?! — попита Тор и се обърна към Джаг.

— Точно така — отвърна Джаг все така тихо и повдигна горните си рамене.

— Това е… смазващо — каза Кийт.

Джаг отново повдигна горните си рамене.

— Шест милиарда светлинни години. Шестдесет хиляди пъти колкото диаметъра на Млечния път. Две хиляди и седемстотин пъти разстоянието между Млечния път и Андромеда. — Той погледна Кийт. — Казано с езика, който вие, неастрофизиците бихте използвали, адски дълъг път.

— Можем ли да видим Млечния път оттук? — попита Кийт.

Джаг направи някакъв неопределен жест с рамене и тъжно излая:

— О, да. Можем. Централен компютър, увеличи сектор 112.

Върху част от холографския балон се появи рамка. Джаг напусна работната си станция, отиде при нея и я огледа за момент, за да се ориентира.

— Тук — каза той и посочи. — Това тук. До него е Андромеда. А това е M 33, третият най-голям член на локалната група.

Светлините на Ромбъс трепкаха объркано.

— Безкрайно много се извинявам, Но това не може да е вярно, добри ми Джаг. Това не са спирални галактики. Те приличат повече на дискове.

— Няма грешка — отвърна Джаг. — Това е Млечният път. Тъй като сега сме на шест милиарда светлинни години от него, ние го виждаме такъв, какъвто е изглеждал преди шест милиарда години.

— Сигурен ли си? — попита Кийт.

— Абсолютно. След като се ориентирах по пулсара къде да търся, съвсем лесно можах да идентифицирам коя галактика е Млечният път, коя Андромеда и така нататък. Магелановите облаци са много млади, за да достигне светлина от тях толкова далеч, но кълбовидните купове съдържат изключително стари звезди от първо поколение и аз идентифицирах няколко специфични кълбовидни купа, свързани и с Млечния път, и с Андромеда. Сигурен съм. Този прост звезден диск е нашата родна галактика.

— Но Млечният път има спирални ръкави — каза Лиан.

Джаг се обърна към нея.

— Да, несъмнено, Млечният път днес има спирални ръкави. И също така сигурно сега мога да кажа, че когато е бил шест милиарда години по-млад, не ги е имал.

— Как е възможно? — попита Тор.

— Досаден въпрос — каза Джаг — Признавам, че бих очаквал дори на половината от сегашната си възраст Млечният път да има ръкави.

— Добре — каза Кийт. — Значи Млечният път е получил спирални ръкави някъде в този промеждутък.

— Не, не е добре — каза Джаг. Лаят му се върна към обичайната си острота. — Всъщност това винаги е било проблем. Ние никога не сме имали добър модел за образуването на спиралните галактически ръкави. Повечето модели са основани на диференциалната ротация… на факта, че звездите близко до галактическия център правят няколко завъртания около ядрото, докато то извършва само едно. Но всички ръкави резултат от диференциалната ротация би трябвало да са временни явления, продължаващи най-много милиард години. О, би трябвало да има някои спирални галактики, но няма начин три от всеки четири големи галактики да са спирални… каквото е фактически наблюдаваното отношение. Елиптичните трябва да са повече, но не са.

— В такъв случай очевидно теорията е несъвършена — каза Кийт.

Джаг вдигна горните си рамене.

— Така е. Ние, астрофизиците, от векове се мъчим с така наречения модел „плътност-вълна“ да обясним изобилието на спирални галактики. Според този модел през галактическия диск се движи спираловидно смущение, което при въртене на вълната захваща (и дори създава) звезди. Но тази теория никога не е била удовлетворителна. Първо, тя не държи сметка за всички различни типове спирални форми и, второ, не дава задоволителен отговор на въпроса какво причинява тези имагинерни вълни на плътността. Понякога като причина за възникване на вълни с дълъг живот се сочат суперновите звезди, но също толкова лесно може да се създаде модел, който да покаже, че тези експлозии взаимно се неутрализират. — Той млъкна. — Имаме и други проблемно нашите модели за формиране на галактики. Още през 1995 година хората астрономи открили, че далечни галактики, наблюдавани, когато са били само на двадесет процента от сегашната възраст на Вселената, са се въртели със скорости, сравними с тази на Млечния път днес… според теорията два пъти по-голяма от скоростта, с която би трябвало да се въртят на тази възраст.

Кийт се замисли за секунда.

— Но ако онова, което виждаме сега, е вярно, тогава спиралните галактики като нашите трябва по някакъв начин да се образуват от прости дискове, нали?

Уалдахудиецът отново повдигна четирите си рамене.

— Може би. Вашият Удуин Хабъл предположи, че всяка галактика започва като проста звездна сфера, постепенно се завърта в плосък диск, след това развива ръкави, които с времето се разтварят все повече и повече. Но макар сега наблюденията да потвърждават, че такъв вид еволюция наистина протича… — той махна към диска от звезди на светещата рамка, — ние нямаме обяснение защо се извършва такава еволюция или защо спиралните структури се запазват.

— Но нали каза, че три четвърти от всички големи галактики са спирални? — попита Лонгботъл.

— Ееее — каза Джаг. ФАНТОМ преведе съскащото лаене с едно удължено възклицание. — Всъщност ние не знаем много от директни наблюдения за отношението на елиптичните към неелиптичните галактики във Вселената като цяло. Трудно е да се разберат структурите в неясни обекти, отдалечени на милиарди светлинни години. Локално ние виждаме, че има много повече спирални галактики, отколкото елиптични, и че спиралните съдържат предимно млади сини звезди, докато локалните елиптични главно стари червени звезди. Затова предполагаме, че всяка много далечна галактика, която има синя светлина — разбира се, след корекция за червено преместване — е спирална, и всяка, която се вижда главно като червена, е елиптична, но всъщност не сме сигурни.

— Това е невероятно — каза Лиан, загледана към образа. — Значи ако Млечният път е изглеждал така преди шест милиарда години, тогава никоя от планетите на Общността още не е съществувала, нали? Има ли тогава… предполагаш ли, че сега в галактиката има някакъв живот?

— Е, „сега“ е все още „сега“, разбира се — каза Джаг. — Но ако питаш дали е имало живот на Млечния път, когато светлината е започнала да пътува към нас, ще отговоря с „не“. Галактическите ядра са много радиоактивни… дори повече, отколкото сме свикнали да мислим. В една голяма елиптична галактика като тази, която виждаме сега, цялата галактика е по същество ядро. Звездите се сливат навсякъде и има толкова много твърда радиация, че е невъзможно да се образуват стабилни генетични молекули. — Той замълча. — Предполагам, това означава, че живот може да възникне само на галактики със средна възраст. Младите, без ръкави, ще са стерилни.

За известно време настъпилата в командната зала тишина се нарушаваше само от тихото шумолене на апаратурата за циркулация на въздух и случайни тихи бибипкания на някой контролен пулт. Всички мълчаливо съзерцаваха малкото мъгляво светло петно, от което един ден щяха да израстат, размишляваха върху факта, че са отишли много, прекалено много далеч в пространството, наблюдаваха огромната празна тъмнина наоколо.

Шест милиарда години.

Кийт си спомни прочетеното за Борман, Лъвъл и Андерс — астронавти от Аполо 8, обикаляли около луната на Коледа през 1968 година. Те бяха първите човешки същества, отишли толкова далеч от родния свят, че да могат да го покрият с протегната ръка. Може би повече от всяко друго събитие тази гледка, тази перспектива, този образ бележеше края на детската възраст на човечеството, осъзнаването, че целият техен свят, цялата Земя е само едно малко кълбо, което лети в нощта.

И сега — мислеше си Кийт — може би… просто може би… този образ пред него бележеше началото на средната възраст на Земята: една неподвижна рамка, която ще стане фронтиспис^[1] на том втори от биографията на човечеството. Земята не само беше малка, незначителна, крехка. Кийт повдигна ръка, пресегна се към холограмата и закри с ръка острова от звезди. Стоя дълго време безмълвен, после свали ръка и загледа съкрушаващо тъмната простираща се във всички посоки празнота. Погледът му попадна на Джаг, който правеше точно същото — закриваше с ръка Млечния път.

— Прощавай, Кийт — обади се Лиан и наруши надвисналата от няколко минути в командната зала тишина. Гласът й беше тих, тъжен, както се говори в катедрала. — Електрическата система е поправена. Можем да тръгнем когато пожелаеш.

Кийт бавно кимна.

— Благодаря — каза той замислено, погледна още веднъж плуващия в тъмнината Млечен път, после каза още по-тихо: — Ромбъс, хайде да видим както става у дома.