Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (2)

1.

Откритието, че галактиката на Млечния път е пронизана от огромна мрежа изкуствени портали, които позволяват мигновени пътувания между звездните системи, беше като дар от боговете. Никой не знаеше кой ги е построил, нито с каква цел. Силно развитата раса, която ги беше създала, не бе оставила никакви други следи за своето съществувание.

Направените посредством хиперкосмически телескопи сканирания показаха, че в галактиката има четири милиарда изхода от портали — приблизително по един на всеки сто звезди. В хиперпространството порталите се откриваха лесно: всеки беше обграден с видима сфера от въртящи се в орбита тахиони^[1]. Но от всички тези портали само две дузини, изглежда, бяха активни. Другите очевидно съществуваха, но минаването през тях, изглежда, беше невъзможно.

Най-близкият до Земята портал беше в облака на Оорт на Тау Кит. През него корабите можеха да скачат седемдесет хиляди светлинни години до Реболо, родината на уалдахудийците. Или петдесет и три хиляди светлинни години до света Флатланд, населяван от странната раса на ибийците. Но порталът, който извеждаше близко до Полярната звезда например, само на осемстотин светлинни години, беше недостъпен. Подобно на почти всички други той беше латентен.

Един портал не можеше да работи като изход за пристигащи от друг портал кораби, ако преди това не е бил използван като локален вход. Поради това порталът на Тау Кит не можеше да се използва като изход за други раси, докато Обединените нации преди осемнадесет години, още през 2076-а, не изпратиха през него една сонда. Три седмици по-късно през същия портал се появи кораб… и неочаквано се оказа, че хората и делфините не са сами.

Мнозина смятаха, че порталите са проектирани така, че секторите от галактиката да са защитени, докато поне една раса в тях не достигне технологическа зрялост. Други, изхождайки от начина, по който бяха активирани някои портали, твърдяха, че двата интелигентни вида на Земята, хомо сапиенс и турископс трункатус, са първите раси в галактиката, достигнали до това ниво.

През следващата година на Тау Кит и близко до Реболо пристигнаха кораби от света на ибийците… и скоро четирите раси се споразумяха и изградиха експериментален съюз, който нарекоха Общност на планетите.

С цел да разширят използваемата част портали от мрежата преди седемнадесет години от една планета пуснаха тридесет бумеранга. Всяка една от сондите полетя с максималната хиперскорост — двадесет и два пъти по-голяма от скоростта на светлината — към откритите по тахионните корони латентни портали. При пристигане бумерангът се гмуркаше през портала, връщаше се обратно и порталът ставаше годен за използване.

Бумерангите бяха достигнали двадесет и един портала в радиус от 375 светлинни години от една или друга от трите планети. Първоначално тези сектори бяха използвани от малки кораби. Но Общността разбра, че е необходимо по-радикално решение: гигантски кораб майка, от който да излитат изследователски сонди. Този кораб можеше да служи не само като изследователска база при началното изследване на нови сектори, но при нужда да действа и като посолство на Общността. От един огромен звезден кораб можеха не само да се извършват астрономически изследвания, но и да се изпълняват задачи за установяване на първи контакт.

И така преди година, през 2093-та, беше пуснат „Старплекс“. Финансиран от трите планети и построен в орбиталните корабостроителници на Реболо, той беше най-големият съд, строен някога от расите на Общността: 290 метра в най-широката си точка, със седемдесет палуби, с общ обем 3,1 милиона кубически метра и екипаж хиляди същества плюс петдесет и четири малки спомагателни кораба с различни конструкции.

В момента „Старплекс“ беше на 368 светлинни години право на юг от Флатланд и изследваше околностите на неотдавна активиран портал. Най-близката звезда беше субгигантска от клас „F“, на четвърт светлинна година от кораба. Тя беше заобиколена от четири астероидни пояса, но без планети. Досега експедицията протичаше без никакви вълнуващи преживявания — нищо астрономически забележително, никакви чуждоземни радиосигнали. Екипажът на „Старплекс“ привършваше с изследванията. След седем дни друг бумеранг щеше да достигне до набелязания като цел портал, разположен на 376 светлинни години от Реболо. Следващата планова задача на „Старплекс“ беше да изследва този сектор.

Всичко изглеждаше спокойно, докато…

 

 

— Лансинг, чуй ме.

Кийт Лансинг спря в студения коридор, въздъхна и разтри слепоочията си. Непреведен гласът на Джаг звучеше като кучешки лай, смесен със съскалия и ръмжене. Преведен — със старомоден бруклински акцент — не беше много по-добър: груб, остър, неприятен.

— Какво има, Джаг?

— Разпределението на ресурсите на борда на „Старплекс“ — излая съществото — е неправилно… и ти си виновен за това. Преди да тръгнем за следващия портал искам то да се коригира. Ти непрекъснато съкращаваш секцията по физика и отдаваш предпочитания на гериатрията.

Джаг беше уалдахудиец, рунтаво, приличащо на прасе същество с шест крайника. След края на последната ледникова епоха на Реболо полярните шапки се разтопили, водата заляла голяма част от сушата, образували се множество реки. Предците на уалдахудийците се адаптирали към полуводния начин на живот, телата им развили добра топлинна изолация — слой тлъстина, покрита с кафява козина, предпазваща ги от студа на речните води, в които живеели. Кийт пое дълбоко дъх и погледна Джаг. „Не забравяй, че той е чуждоземно същество. С различен начин на мислене, различни маниери.“ Опита се да запази спокойствие.

— Обвинението ти не е основателно.

Последва нов кучешки лай.

— Ти имаш специално отношение към гериатрията, защото твоята съпруга оглавява тази секция.

Кийт се усмихна, макар вътрешно да кипеше от гняв.

— Риса понякога твърди обратното — че не й отделям достатъчно ресурси и че отклонявам повече средства за теб.

— Тя те манипулира, Лансинг. Тя… каква е човешката метафора? Тя те върти на малкия си пръст.

Кийт си помисли дали да не му покаже друг пръст, после си помисли: „Всички уалдахудийци са такива. Цял свят от каращи се, спорещи прасета.“

— Какво точно искаш, Джаг? — Постара се умората да не проличи в гласа му.

Уалдахудиецът вдигна горната си лява ръка и започна да брои на рошавите й космати пръсти с дясната горна.

— Още две изследователски сонди за секцията „Физически науки“. Допълнителна банка на централния компютър специално за астрофизика. И още двадесет души персонал.

— Невъзможно е да получиш още персонал — каза Кийт. — Нямаме помещения с естествена среда, в който да ги настаним. За другите ти искания ще видя какво мога да направя. — Той помълча малко, после добави: — Но те уверявам, Джаг, в бъдеще ще откриеш, че се навивам по-лесно, ако не се опитваш да въвлечеш в разговора личния ми живот.

Джаг грубо излая.

— Известно ми е! — каза преведеният глас — Ти вземаш решения, основани на лични чувства, не на силата на аргумента. Ти си съвсем неподходящ за директорския пост.

Кийт отново се ядоса. Опита да се успокои и затвори очи с надежда да извика някой спокоен образ. Очакваше да види лицето на жена си, но вместо него в съзнанието му изплува споменът за една азиатска красавица, цели двайсет години по-млада от Риса… и от това се ядоса още повече, вече на себе си. Отвори очи.

— Не ме интересува дали ти одобряваш избора ми като директор на „Старплекс“, или не. Факт е, че аз съм директор и ще бъда такъв още три години. А дори ако по някакъв начин успееш да направиш да ме сменят преди да е изтекъл моят мандат, приетият принцип за ротация изисква постът да се заеме от друг човек. Ако се отървеш от мен… или ако аз напусна, защото ми е писнало от теб… все пак ще трябва да изпълняваш нарежданията на човек. А някои от нас никак не ви харесват… — Успя да спре преди да каже: „проклети прасета“.

— Твоето отношение не ти прави чест, Лансинг. Искам ресурсите не за себе си, а за успеха на нашата експедиция.

Кийт отново въздъхна. Вече остаряваше за този пост.

— Няма да споря повече, Джаг. Ще обмисля искането ти.

Четирите квадратни ноздри на уалдахудиеца пламнаха.

— Учудвам се — каза Джаг — как на кралица Трат някога й е минало през ума, че можем да работим с хора. — Той се завъртя на черните си копита и без да добави нещо, тръгна по коридора. Кийт направи няколко дихателни упражнения за успокояване, после тръгна към асансьорната площадка.

 

 

Кийт Лансинг и жена му Риса Сервантес живееха в стандартен апартамент на борда на „Старплекс“: дневна под форма на буквата Г, спалня, малък кабинет с две бюра, баня със санитарна арматура за хора и друга с арматура за останалите видове. Нямаше кухня, но Кийт, който обичаше да готви, беше приспособил една малка печка, така че да може да си чеше крастата.

Риса, изглежда, се беше върнала няколко минути преди него. Беше гола — очевидно се приготвяше за обедния душ.

— Здравей, Честъртън — каза тя и се усмихна. Миг след това усмивката й помръкна: беше видяла напрегнатото му лице, бръчките по челото, отпуснатата уста.

— Какво има?

Кийт седна на дивана и погледна таблото за хвърляне на стрелички, което Риса беше закачила на една стена. Трите стрелички бяха скупчени върху лентата с утрояване на точките. Риса беше шампион на кораба.

— Отново спор с Джаг — каза Кийт.

— Такъв си е той — кимна Риса. — Всички са такива.

На едната стена имаше голям истински прозорец, през който се виждаше звездното небе — най-ярко светеше намиращата се наблизо звезда клас „F“. На другите две стени можеха да се проектират холограми. Кийт беше от Калгари, Алберта. Риса бе от Испания. На едната стена имаше холограма на захранваното от ледник езеро Луиз, зад което се извисяваха блестящи канадски планини, а на другата — изглед от центъра на Мадрид с неговата пленителна смесица от архитектурни стилове от шестнадесето и двадесет и първо столетие.

— Мислех, че вече си се прибрал — каза Риса. — Чаках те да се изкъпем заедно. — Кийт беше приятно изненадан. Когато преди почти двадесет години се бяха оженили, често се къпеха заедно, но с годините бяха изоставили този навик. Необходимостта два пъти дневно да вземат душ, за да отмият миризмата на човешко тяло, която уалдахудийците намираха за непоносима, беше превърнала ритуала на къпането в досадно задължение, но може би приближаващата годишнина от сватбата беше направила Риса по-романтична от обикновено.

Кийт се усмихна и започна да се съблича. Риса влезе в главната баня и пусна водата. „Старплекс“ беше съвсем различен от корабите от младостта на Кийт, като „Лестър Б. Пирсън“, с който се беше завърнал след първия контакт с уалдахудийците. През онези дни той се задоволяваше с ултразвуково къпане. Трябваше да признае голямото удобство от миниатюрния океан на кораба.

Последва Риса в банята. Тя беше под душа и мокреше дългата си черна кора. Направи му място и Кийт се отърка в нея, наслаждавайки се на допира на мокрото й тяло. Самият той вече беше изгубил половината от косата си, а останалата подстригваше късо. Започна енергично да се сапунисва, опитвайки се да разсее раздразнението от срещата с Джаг.

После изтри гърба на Риса, а тя на свой ред изтри неговия. Изплакнаха се и спряха водата. Ако не беше ядосан, може би щяха да се любят, но…

По дяволите!

Той започна да се бърше.

— Мразя това — каза Кийт.

Риса кимна.

— Зная.

— Не искам да кажа, че мразя Джаг… наистина не го мразя. Мразя… мразя себе си. Мразя да се чувствам като лицемер. — Той прекара кърпата по гърба си. — Знам, че уалдахудийците са различни. Много добре го знам и се опитвам да го приема. Но… Господи, мразя се, че дори мисля за това… те са си такива. Неприятни, вечно опониращи, агресивни. Не познавам нито един, който да прави изключение. — Той напръска мишниците си с дезодорант. — Самата идея да мисля, че зная за някого всичко само защото ми е известно към коя раса принадлежи, е отвратителна… това е единственото, срещу което съм възпитаван да се боря. А сега установявам, че го правя и денем, и нощем. — Той въздъхна. — Уалдахудиец. Прасе. В ума ми тези два термина са равнозначни.

Риса свърши с бърсането, облече бежова блуза с дълъг ръкав и обу нови пликчета.

— Знаеш, че те мислят същото за нас. И че всички хора са слаби и нерешителни. И че нямат корбаядин.

Кийт се усмихна и посочи слабините си.

— Вярно, нямаме си. Аз имам само две вместо четири, но и те ми вършат добра работа. — Той взе от гардероба чисти боксерки и кафяви панталони и се обу, после продължи: — Все пак фактът, че те също обобщават, не прави мнението им по-добро. — Той въздъхна. — С делфините не е така.

— Делфините са различни — съгласи се Риса, докато обуваше червените си панталони. — Всъщност може би това е ключът. Те са толкова различни от нас, че ние можем да се наслаждаваме на тези различия. А проблемът с уалдахудийците е, че имаме много общо с тях.

Тя отиде при тоалетната си масичка. Не си сложи грим — естественият вид беше обичаен стил и за мъже, и за жени — но си сложи две диамантени обеци всяка с големината на малък грозд. С вноса на евтини диаманти от Реболо цената на естествените бижута бе паднала, но тяхната красота си оставаше ненадмината.

Кийт също свърши с обличането: сложи си синтетична тъмнокафява риза рибена кост и бежова вълнена жилетка — едно от първите неща, които бяха изхвърлени като ненужен товар, бяха саката и вратовръзките за мъжете. Вече не се носеха дори при официални срещи. С въвеждането на четиридневната, а след това и на тридневната работна седмица на Земята разликата в облеклото в офиса и през свободното време бе изчезнала.

Погледна Риса. Беше красива… четиридесет и четири годишна и все още красива. Може би трябваше да се любят. Какво от това, че току-що се бяха облекли? Освен това онези налудничави мисли за…

Интерфонът иззвъня.

— Карендотър търси Лансинг.

Говорим за вълка, а вълкът в кошарата. Кийт вдигна глава и каза:

— Кийт слуша. Какво има?

От високоговорителя на стената прозвуча мелодичният глас на Лиан Карендотър.

— Кийт… фантастични новини! Току-що се получи съобщение от АТХП. Появил се е нов портал.

Кийт повдигна вежди.

— Да не би бумерангът да е достигнал Реболо 376А по-рано?

Понякога се случваха такива работи. Преценяването на разстоянията в междузвездното пространство не беше лесно.

— Не. Това е различен портал. Появил се е защото нещо… или, ако имаме късмет, някой… е преминал през него локално.

— Случило ли се е нещо неочаквано на някой от порталите на нашата планета?

— Още не е — отговори Лиан все така развълнувана. — Появата на този открихме само защото един товарен модул по погрешка се е насочил към него.

— Отзови всички сондажни кораби — нареди веднага Кийт. — Извикай Джаг в командната зала. Всички станции да се приготвят за първоначален контакт.

После бързо изскочи в коридора. Риса го последва.