Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (1)

Ще има адски много да се плаща.

Гравитацията започна да намалява и скоро изчезна. Обикновено това действаше на Кийт Лансинг успокояващо, но днес не беше така. Той въздъхна уморено и поклати глава. Ремонтирането на космическия кораб „Старплекс“ — официално КК „Старплекс“ щеше да струва милиарди. И колко граждани на Общността загинаха! Колко точно — това ще се изясни при следствието… изключително неприятна дума.

Една погрешна политика… или дори междузвездна война можеше да помрачи всички невероятни открития, които бяха направили, включително първия контакт с дарматците.

Кийт натисна стартовия ключ. През стъклено-стоманените стени на корпуса се чу тракане и капсулата се отдели от дока за акостиране. Целият полет беше програмиран в компютъра на летателния апарат: напускане на „Старплекс“, пътуване до системата на Тау Кит и акостиране в един от доковете на космическата станция на Обединените нации Гранд Сентръл, която контролираше трафика през най-близкия до Земята портал.

И понеже пътуването беше предварително програмирано, Кийт не трябваше да прави нищо и можеше спокойно да размишлява върху всичко, което се беше случило.

Навремето не го беше оценил, но само по себе си то беше истинско чудо. Прекосяването на половин галактика само за един миг беше станало ежедневие. Когато преди осемнадесет години Кийт откри мрежата от портали — огромна система от очевидно изкуствено създадени космически тунели, които пронизваха галактиката и позволяваха мигновено прехвърляне от една точка в друга нейното значение не беше напълно разбрано, но още тогава Кийт я нарече магия. В крайна сметка преди двадесет години всички ресурси на Земята бяха изразходвани за създаване на, колонията Ню Бейджин на Тау Кит IV, на 11,8 светлинни години от Слънцето и Ню Ню Йорк на Епсилон Индийска птица III; на 11,2 светлинни години. И сега хората редовно прескачаха от единия край на галактиката до другия.

И не само хората. Макар че човечеството не можа да намери строителите на портали, в Млечния път съществуваха и други интелигентни същества, в това число уалдахудийците и ибийците, които преди единадесет години заедно с хората и делфините създадоха Общността на планетите.

Капсулата на Кийт достигна края на дванадесети док и излезе в открития космос. Тя представляваше прозрачен балон, конструиран да поддържа човешки живот няколко часа. През средата й минаваше дебела бяла лента с животоподдържаща апаратурни малки маневрени ракетни двигатели. Кийт се обърна и погледна към останалия зад него кораб майка.

Докът беше разположен в периферията на големия централен диск на „Старплекс“. С отдалечаването от кораба Кийт можа да види свързаните един с друг модули — четири на горната страна на диска и четири на долната.

„Господи — помисли си Кийт докато гледаше към кораба. — Боже Господи.“

Прозорците на четирите долни модула бяха съвсем тъмни. Централният диск беше осеян с тънки като косъм лазерни обгаряния. Докато капсулата се движеше надолу през зеещата в диска кръгла дупка — широка колкото десет дока, Кийт видя звездите.

„Адски много да се плаща — отново си помисли той. — Адски много.“

Обърна се и се взря напред през прозрачните стени на капсулата. Отдавна се беше отказал да сканира небето за следи на портали. Те бяха почти невидими, безкрайно малки точки, докато нещо не се допреше до тях, както — Кийт погледна приборите на пулта — след четиридесет секунди щеше да стори това неговата капсула. Тогава порталите се раздуваха толкова много, че поглъщаха допрялото се до тях тяло.

Беше прекарал може би осем часа на Гранд Сентръл, достатъчно дълго да докладва на премиер-министъра Петра Кениата за нападението над „Старплекс“. Надяваше се Джаг и Лонгботъл да са научили нещо за другия голям проблем, пред който бяха изправени.

Реактивните двигатели се включиха и капсулата полетя по сложна траектория. За да излезе от мрежата на същото място в Тау Кит, той трябваше да влезе в локалния портал отгоре и отзад. Капсулата промени курса си на подходящ ъгъл, звездите се преместиха и…

… и капсулата се докосна до точката. През прозрачния корпус Кийт видя над него да преминава огненопурпурният дисконтинуум между двата сектора, видя различни звездни полета: назад зловещата зелена светлина на региона, който напускаше, отпред розова мъглявина…

Мъглявина? Невъзможно. Не и на Тау Кит.

Капсулата завърши прехода. Нямаше никакво съмнение: беше излязъл на погрешно място. Красива, оцветена в розово мъглявина, подобна на изкълчена ръка с шест пръста, покриваше четири градуса от небосвода. Кийт се завъртя и огледа всички посоки. Познаваше добре съзвездията, които се виждаха от Тау Кит — леко деформирана версия на същите, гледани от Земята, включително Воловар със светлия Арктур. Тези звезди тук обаче му бяха непознати.

Побиха го тръпки. Върху мрежата от портали се появиха нови изходи, отвориха се нови сектори от космоса. Очевидно това беше току-що възникнал портал, който позволяваше да се използват по-малки ъгли за достигане до Тау Кит.

„Не се паникьосвай“ — каза си Кийззт. Можеше лесно да стигне до целта си. Просто трябваше отново да влезе в портала по малко по-различна траектория и да не се отклонява от математическия център на конуса от приемливи за станцията Гранд Сентръл ъгли.

И все пак… още един нов сектор! С него за последната година ставаха пет. „Господи — помисли си той, — жалко, че се наложи да използваме половината от запланувания втори «Старплекс» за части. Ако нещата продължават да се развиват така, ще ни трябва още един кораб майка за изследвания.“

Кийт провери рекордера на курса, за да е сигурен, че ще може да се върне на същото място. Уредите, изглежда, работеха идеално. Първата му мисъл беше да се опита да открие какво може да му предложи този нов сектор, но капсулата бе предназначена само за краткотрайни пътувания през тунели. Освен това трябваше да присъствува на една среща — имплантираният часовник показваше, че му остават само четиридесет и пет минути. Той погледна контролното табло и зададе команда за друг преход. После провери настройките, които го бяха докарали на това място, и се намръщи. Беше дошъл от Тау Кит точно под необходимия ъгъл. Никога не беше чувал за портал, който да се окаже погрешен, но…

Погледна нагоре и видя звездния кораб.

Имаше форма на дракон с дълъг, подобен на серпантина централен корпус и огромни, изтеглени назад крила. Цялата конструкция беше заоблена и със загладени краища. По синята като яйце на червеношийка повърхност нямаше никакви подробности, никакви следи от заварки, прозорци, отвори. Не се виждаха и двигатели. Изглежда, самият кораб излъчваше светлина, защото наблизо нямаше звезди, които да го осветяват, и върху никоя част от повърхността му не падаше сянка. Преди да получи последните рани от битките Кийт смяташе „Старплекс“ за красив, но все пак той имаше вид на промишлено изделие и беше чисто функционален. Този приличаше на бижу.

Корабът дракон се движеше право към капсулата на Кийт. Данните от пулта показваха, че е дълъг почти километър. Кийт сграбчи джойстика на арматурното табло и се помъчи да излезе от траекторията на приближаващия се чуждоземен кораб, но драконът изведнъж спря на петдесет метра пред него.

Сърцето на Кийт се разбумка. Винаги когато се появеше нов портал, първата работа на „Старплекс“ беше да потърси следи от интелекта, който беше минал през него първи и го бе активирал. Но сега в едноместната туристическа капсула той нямаше необходимата апаратура и компютърна мощност дори да направи опит за установяване на връзка.

Освен това, когато преди няколко секунди беше огледал небето, от кораба нямаше никаква следа. Всеки съд, който можеше да се движи толкова бързо, а след това да закове на място, трябваше да е продукт на висока технология. Кийт беше много затруднен. Нуждаеше се ако не от всичко на „Старплекс“, то поне от един от дипломатическите съдове, които се намираха в доковете му. Той натисна бутона да включи двигателите и да се върне към тунела.

Нищо не се получи. Не… не беше съвсем вярно. Маневрените ракетни двигатели на неговата капсула работеха. И въпреки това тя изобщо не се движеше. Звездите бяха неподвижни като скали. Нещо го задържаше, но ако беше тягов лъч, то той бе най-финият, който бе срещал и Туристическата капсула беше много крехка. При обикновен тягов лъч стъклено-металният корпус щеше да се спука по шевовете.

Кийт отново вдигна глава към красивия кораб и докато гледаше, отстрани на извитото му крило се появи док за акостиране. Не видя да се отваря люк. Отвора просто го нямаше и в следващата част от секундата се появи… кухина с кубична форма. Капсулата се движеше в посока противна на избраната от Кийт, приближаваше се към чуждоземния съд.

Сега вече Кийт се паникьоса. Да, той държеше да се установи първи контакт, но предпочиташе това да стане при по-равнопоставени условия. Освен това той имаше жена и искаше да се върне при нея, син в университета, живот, който желаеше да продължи да води.

Докато капсулата влизаше в дока, Кийт видя как зад него се появи стена и изолира куба от космоса. Вътрешността беше осветена от шест страни. Сондата вероятно още се държеше от тягов лъч… никой не би оставил един придърпан вътре обект да се блъсне под действие на инерцията. Но той не виждаше откъде може да идва този лъч.

Сондата продължаваше да се движи и Кийт се опита да мисли рационално. Беше влязъл в портала под ъгъл, който трябваше да го отведе до Тау Кит. Не беше направил грешка. И въпреки това беше… беше отклонен тук…

Което означаваше, че онзи, който управлява този междузвезден дракон, знае за тунелите повече, отколкото знаеха расите на Общността:

И внезапно го осени мисълта.

Разбирането.

Ужасното разбиране.

Бе дошло времето да се плаща пътната такса.