Хавиер Сиера
Тамплиерските порти (38)

ПРАТЕНИЦИТЕ
Манастирът „Света Екатерина“ (Египет)

Теодор прихвана брадата си да не му пречи и прекоси тичешком двора на библиотеката, за да съобщи добрата вест на отец Василий. Епископът не беше вече за подобни подвизи, но въпреки това заслиза бързо, като млад послушник, по стълбите на компютърната зала.

Нагласи огромния сребърен кръст, който висеше на гърдите му, като го пъхна в пояса, и влезе, без да чука, в кабинета на библиотекаря.

— Ваше Преосвещенство! — стресна се той. — Какво правите тук?

Василий, който в момента четеше един пасаж на коптски от апокрифното Евангелие на Тома, се почеса по оплешивялата глава и изчака епископът на Света Екатерина да си поеме дъх.

— Вече го получихме.

Запъхтян, Теодор размахваше рециклираните листове, на които принтираха електронната поща.

— Пристигнаха резултатите от последния сондаж на ERS-1. Спешно е.

— Успокойте се, Ваше Преосвещенство. Какво изпращат? Сведения от френския сателит ли? За катедралите?

Епископът кимна и преглътна.

— И какво показват?

— Че неидентифицираната емисия от микровълни е започнала да се излъчва от Амиен в 19,30 часа местно време — отвърна той, четейки. — Предавателните центрове в Шартр, Еврьо, Байо и Реймс са усилили едновременно честотите си, подемайки я. Създава се впечатлението за координирано действие от неизвестно естество. Вероятно и други сателити, освен ERS-1 и ERS-2, скоро ще започнат да улавят тези емисии. Гръбнакът на Василий изпука.

— Да, да — измърмори старецът. — А Роже? Той знае ли нещо?

— Естествено. С очите си е видял как по това време двама инженери от CNES извадили от западната фасада на Амиен една от плочите на Енох. Не може да е случайно.

Василий се хвана за масата.

— Пресвета Богородице! — възкликна той. — Това ще стане причина.

— Вратата да се отвори, наистина. Както предрича Жан Йерусалимски. И както предсказахте вие преди няколко дена.

— И не са опитали да го предотвратят?

— Не е дело на онези charpentiers. Задържахме една жена от техните хора в Шартр, за да не предава повече информация на непосветени, но само толкова успяхме да направим.

— А! — изсумтя Василий. — Този договор за ненамеса между ангелите! Винаги ли сме го спазвали?

— Да. Както всички charpentiers, така и ние.

— Какво ще правите с жената?

— Ще я освободим, разбира се.

— Добре, добре — съгласи се той. — Нека ви обясня тогава какво може да стане оттук нататък.

Библиотекарят взе книгата Таен дневник на пророчествата, която беше до него, и я отвори на последната страница. Без да откъсва поглед от лицето на задъхания епископ, почти скрит зад снежнобялата си брада, той прокара пръст по текста, сякаш щеше да го чете опипом.

— Винаги сме смятали, че Вратите се отварят, за да се възкачваме на Небето, нали, Ваше Преосвещенство?

— Да — кимна отецът, без да разбира много добре какво искаше да каже старият Василий.

— А всъщност не е така. Зад идеята фикс да се опазят Вратите затворени и под контрол се крие някакъв ирационален страх, обзел както поборниците на Светлината, така и тези на Мрака.

— Страх ли? Какъв страх? Не сте споменавали никога за това.

— Защото Жан Йерусалимски не го е написал. Зашифровал го е в една графика, която се повтаря във всеки от оригиналните екземпляри на творбата му.

— Продължавате да увъртате — настоя Теодор.

— Ще се задвижат невидимите панти на Голямата врата, която скоро ще се отвори, но не, за да се възкачим ние на Небето, а за да слезе то тук и да дойде царството му. И „онези горе“ да се завърнат. Ние, потомците на онези, които според Библията са се събрали с дъщерите човешки, винаги сме се бояли от това завръщане.

Теодор го погледна с недоумение.

— Какво искате да кажете?

— Сигналът, който сателитите са уловили, е за тях, за „онези горе“. Не разбирате ли? Това е математическа формула. Написана е на Божия език, който абатът от Клерво е разбирал така добре. Жан Йерусалимски го е казал съвсем ясно. Увил е всеки от своите lapsit exillis в пергамент, на който предупреждава онзи, който успее да го разчете, какво ще се случи. И щом lapsit се появява на бял свят, механизмът се активира.

— А графиката, за която споменахте?

— Погледнете какво казва брат Роже.

— Да, вярно — съгласи се той и започна да рови в купчината листове с имейли, която носеше. — В доклада си говори за някакъв пергамент. Чакайте да видя. Ето. Всъщност казва, че плочата, която инженерите извадили в Амиен, била увита в пергамент и праща копие от изобразеното на него.

— Покажете ми го.

Епископът подаде съответния лист на стареца и той, с трепереща ръка, го постави до последния свитък от тамплиерския ръкопис. Двете рисунки бяха като две капки вода. Копирани майсторски и педантично от един и същи художник.

— Погледнете.

— Сега виждам онова, което е видял Яков.

— Да. Завръщането. Скоро ще бъдат тук.

И като казаха това, Василий и Теодор се прекръстиха.