Хавиер Сиера
Тамплиерските порти (27)

ГЛОРИЯ

Апаратите, монтирани в микробуса с тъмни стъкла и барселонски номер, никога не грешаха. Както приемниците на ултракъси вълни с микроамперметър, така и омметърът или магнитометърът с протонен резонанс показваха безпогрешно едно и също. Микробусът беше паркиран само на триста метра от Света Магдалина, точно зад така наречения Път на свети Бернар, и щом познатият силует се зададе сред дъбовете, фаровете светнаха.

Насочвайки се натам, отец Роже ускори крачка, махна с ръка към кабината, без да вижда кой е вътре, и бързо отвори плъзгащата се странична врата. Щом влезе и погледна съсредоточено фосфоресциращите зелени екранчета, показващи покачването и спадането на интензитета на контролираните полета, въздъхна. „Никаква промяна, нали?“, запита. Единият от двамата оператори — жилест нубиец с бръсната глава, му отвърна сухо, че няма. После отецът зададе няколко команди по клавиатурата на компютъра и зачака на монитора да се очертае сравнителната графика с всички измерения за деня.

— Помниш ли откога показват тези данни?

— От два дена. Пръв реагира старият осцилограф 308, който винаги носим.

— Разбирам.

Рикар — техникът каталунец, специалист по телекомуникациите, намести очилата си с дебели стъкла, преди да продължи с обясненията. Цяла нощ не беше мигнал и бе обрасъл с двудневна брада, загрозяваща кръглото му лице.

— Бяхте прав — усмихна се той, протягайки се в креслото. — От четирийсет и осем часа някои точки във Франция и Испания, по-точно в североизточния квадрант, се колебаят съвсем видимо. Не знам как сте разбрали така бързо, нито на какво се дължи това засилване на земната активност, но тук става нещо голямо. Не разбирам само защо в CNES не са направили още карти.

— И по-добре — сряза го отецът, докато си сваляше баретата и разпускаше смолисточерната си коса, прибрана с фиби; и преди да я остави на таблото, добави: — А Глория успя ли?

Нубиецът избегна погледа му, а Рикар се закашля силно, сякаш се опитваше да спечели време, за да намери подходящия отговор.

— Не съвсем — отвърна той. — Както наредихте, влязла в стаята на Темоен, като се представила за негова жена. Претърсила целия му багаж, без да го разбутва много, но не открила и следа от снимките. Сигурно ги носи в себе си.

— А при вас как мина с отец Пиер?

Въпросът на негъра, висок метър и осемдесет, екна в микробуса откъм предната част. Каталунецът му беше благодарен за този жест.

— Предупредих го, но не ми обърна много внимание.

— На какво трябваше да обърне внимание? — настоя нубиецът, който се казваше Жерар и беше потомък на две поколения египетски емигранти, живеещи в Лион.

— Ами на предупреждението ми, че може да пострада при избухването на Силата.

— А за скрижалите не му ли казахте?

Надвесен над плота, където бяха вградени всички апарати в колата, отец Роже извърна острата си брадичка към Рикар и го погледна така, сякаш щеше да го порази намясто.

— И да се издам? Не, братко. Нищо подобно. Твоята работа е да ги откриеш и да ги занесеш в нашия манастир, това е.

— Скрижали, та скрижали! — изсумтя Жерар. — Каква научна стойност могат да имат днес някакви плочи отпреди три хиляди години? В Света Екатерина сигурно имате вече преписаните текстове и само си губим времето тук.

— Нищо не си разбрал. Последния път, когато изпуснахме тези скрижали, бе нарушен целият ред, въдворен от времето на първите християни и дори преди това. Знанието, помогнало някога за издигането на храмове в прослава на Бога, стана изведнъж лъжовно и започнаха да се строят скверни сгради, без никаква религиозна стойност, или още по-лошо, прикриващи нечии еретични интереси. И цялото това познание — продължи той — беше в скрижалите.

Жерар се намръщи, но изслуша свещеника.

— Неизвестно как, фрагменти от него, от самите скрижали, на които гледаш така лекомислено, се изплъзнали от ръцете на рицарите тамплиери и се разпространили из цяла Европа.

— И какво от това?

— Богохулство!

Звънна плесница и лицето на Жерар се зачерви. А отец Роже продължи разпалено:

— Ако беше изчел текстовете на ренесансовия писател Марсилио Фичино, щеше да знаеш, че от шестнайсети век — та и до днес — се строят паметници и дори цели градове в съответствие с разположението на някои звезди, за да се привлече благотворното им влияние. Замислени като гигантски талисмани, подобни на Божиите храмове, те всъщност са страшно оскърбление за Божията мъдрост и за Всевишния, който е Единственият истински Бог.

— Не смятате ли, че преувеличавате? В крайна сметка, ако скрижалите са Божие дело, построеното с тях може да слави само Него, нали? — опита се да успокои отеца Рикар.

— Не, драги Рикар, не преувеличавам. Щом изчезналите фрагменти от това познание са могли да променят едно цяло общество, карайки ни да се простим с теоцентричния модел и да навлезем в антропоцентричен като този, представи си какво би станало, ако самият източник на тази мъдрост попадне днес в чужди ръце!

Чу се скърцане и отчето млъкна. Страничната врата на буса се плъзна по жлебовете. Приведена, Глория, която се връщаше от хотел Паломбиер, влезе в колата. Без да каже нито дума, тя помаха за поздрав на Рикар и на нубиеца и целуна, както подобава, пръстена на отец Роже.

— Тръгва си! — каза най-сетне.

— Тръгва ли си? Кой, Темоен ли?

Свещеникът вирна острата си брадичка, преди да зададе третия си въпрос:

— И къде отива?

— В Шартр. Така каза в хотела, като плати сметката.

— Сложи ли му микрофона? — запита той.

— Да. В куфара. И е с доста мощен предавател, ще можем да го следим постоянно, ако сме в радиус от десетина километра.

Глория беше любимката на отец Роже. Това същество, навършило съвсем наскоро двайсет и две години, беше не само добър професионалист, но и работеше без никакви скрупули. Явно епископ Теодор бе избрал все така мъдро най-подходящия екип за мисията във Франция.