Хавиер Сиера
Тамплиерските порти (18)

СИЛАТА

Помещението, в което отец Пиер бе приел своя гост, беше буквално затрупано с планини от книжа, които сякаш всеки момент щяха да се срутят. Купища неотворени писма, списания, за които Фондацията беше абонирана и които отецът искаше да прегледа, преди да отидат в архива, и кули от справочна литература за написването на едно есе за свети Бернар, което монахът така и не можеше да довърши, създаваха този хаос.

И от радиестезията — другата му страст, имаше следи в кабинета. На една от колоните се виждаше витрина с колекция махала от всички видове и размери. Бяха най-различни: от онези с малка урничка, в която се слага „материалът“ парче плат, пръст или нещо друго, — който искаш да откриеш, до най-чувствителните, приличащи доста на отвесите на архитектите. Метални, дървени, стъклени и дори кварцови. Отец Пиер ги колекционираше от години и беше горд, че може да ги използва винаги, когато имаше повод. Не случайно много монаси от Братството го наричаха Негово преосвещенство гадателя.

Пред него стоеше млад свещеник от Православната църква, пристигнал току-що от Египет, и гледаше невъзмутимо този хаос. Той не можеше да проумее за какво са му махалата.

— Да видим дали съм разбрал добре. Идвате специално от Синай, защото смятате, че в нашата църква става нещо странно — уточни Пиер, нарушавайки вглъбението му.

— Така е — потвърди православният монах, кимайки.

— И за какъв по-точно феномен става въпрос, отче? Роже, нали?

— Да.

— Слушам ви, отец Роже.

— Имаме основанието да смятаме, че под църквата ви скоро ще се пробуди една дяволска сила. Не е нещо, което можем да подминем с лека ръка. Всъщност знаем, че някои сатанински секти са засилили много активността си в района през последните седмици. Нали?

Отец Пиер кимна пренебрежително, сякаш не отдаваше значение на въпроса.

— Е, хайде! — размаха маниерно ръце той. — Това са хулигани, които обичат да ходят по гробищата нощем, да шарят богохулни драсканици и тям подобни. Случва се навсякъде.

— Оскверниха ли храма?

— Мили боже! Разбира се, че не!

— Не е шега, отец Пиер — подчерта Роже строго, — но ставащото сега е само началото на цикличен феномен, който ще засегне както това, така и други места във Франция. Последният път, когато тази сила е била толкова активна, е бил преди осем века и тогава е овладяна благодарение на това, че били построени църкви като вашата, за да я неутрализират.

— Осем века? — повтори отец Пиер. — Искате да кажете, че тази, така да се каже, дяволска сила се е проявила за последен път по времето на абат Сугер?

— Точно така. Но нещата са много по-различни. Храмът във Везле е почти напълно възстановен, но при строежа не са спазени някои архитектурни правила за запечатване на Злото. Там е опасността.

— И според вас — смръщи чело отец Пиер — тази опасност идва изпод земята.

— И така може да се каже. Нали наричате хълма, на който се издига Света Магдалина, Хълмът на скорпиона?

— Не виждам каква е връзката.

— Скорпионът е единственото животно от митологията, което може да се самоунищожи, ако е застрашено от огън. Силата му е демонична, а традицията, която го почита, превръщайки го в знак от зодиака, идва от Изтока, пренесена може би от арабите или по-вероятно от тамплиерите на свети Бернар. Като кръщават хълма така, строителите на Света Магдалина подсказват колко е опасно това място.

Отец Пиер — философ, завършил Сорбоната, и доста умерен човек, се замисли сериозно дали този мъж не е някой клет безумец. Говореше бавно и спокойно наистина, но погледът му бе тревожен. Сякаш не му стигаше времето, а беше длъжен да го убеди.

— Добре, отец Роже, можете ли да ми дадете някакво доказателство, за да ви повярвам?

Египтянинът, с дълбок тъмен поглед, стана от канапето и опря ръце на писалището на абата. В същия миг един стенен часовник отброи пет удара, напомняйки, че следобедът напредва. Православният монах изчака часовникът да спре да звъни и после отговори:

— Повярвайте ми, отче, не съм тук случайно. Следя отблизо един човек, който скоро ще дойде при вас и ще ви даде доказателството, което искате от мен. Всъщност той няма представа какво точно притежава, нито каква духовна стойност има то. Мисля дори, че няма и да успее да я осъзнае навреме. Задачата ми тук е да го следя и да не позволя да допусне, без да иска, някоя грешка, която би активирала това Зло.

— А вие кого представлявате?

— Само изпълнявам заповеди. Игуменът на моя манастир Света Екатерина получи секретна информация, за която и аз нямам пълна представа, и ме натовари със задачата да проверя дали има причини за тревога или не. Предупреждавам ви единствено, че сатанинските сили могат да се активират много бързо тук и че това ще бъде само началото.

Отец Пиер се размърда на мястото си.

— За какви причини за тревога става въпрос?

— Ако например някой знае повече, отколкото трябва, за дадена тайна, или образно казано, притежава ключа, с който може да отвори вратата на силата, за която ви говоря.

— Ако мисията ви е пасторска, предполагам, че нашият епископ е уведомен за присъствието ви тук, нали?

Православният монах поклати глава с черни гъсти коси.

— Не. За какво? Колкото по-висока длъжност заема някой, толкова повече неща трябва да пази в тайна. Включително и принадлежността си към някоя секта. Не мислите ли?

Отец Пиер погледна госта си някак стреснато.

— Няма нищо за криене, отец Роже. Повярвайте. Тук животът е много спокоен. Самият аз например от години изучавам живота на свети Бернар, започнал великото си дело оттук и свикал в Света Магдалина Втория кръстоносен поход срещу Йерусалим. И никога не съм виждал, нито чувал нещо странно, освен тъмните капители на базиликата и легендата за някаква Книга на знанието, която един ден ще бъде открита по тия места. Но това са просто средновековни легенди.

— Ще ви се обадя, отче. Когато видите доказателството и погледнете с други очи на предупреждението ми, ще разберете значението на това, което ви казах.

Пиер сви рамене, преди да му отговори:

— Надявам се, че не съм ви засегнал. Но не мога да споделя вашите убеждения.

— О, не! Съвсем не. Разбирам, че в днешно време звучи странно да се говори за дяволски сили, но ви напомням, че те съществуват и са много мощни. Спомнете си поговорката, че най-добрият съюзник на дявола е онзи, който се прави, че той не съществува. — И като се усмихна шеговито, добави: — Не сте ли долавяли присъствието му с вашите махала?

Без да дочака отговора, отец Роже си сложи черната барета и се спусна надолу по стълбата към улицата.

— Скоро ще се сети за мен — рече си на площадката. — Ще види.