Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (4)

От всеки християнин се очаква да бъде представител на Господ Исус тук на земята — да изявява образа на Спасителя, като показва на света какъв е Христос. Това е една огромна отговорност.

Ние сме части на Христовото тяло. Тялото е средството, чрез което личността изразява себе си. Христовото тяло, църквата, е средството, чрез което Господ Исус е избрал да изявява Себе Си на света.

Затова всеки един от нас трябва да си зададе въпроса: „Как аз представям Христос?“. Нека се запитаме така:

Ако от Исус Христос те могат

да видят само туй, което виждат в теб,

е, мили мой, какъв Го виждат те?

Някой беше казал така: Бог има презиме. Той се нарича Бог Авраамов, Исааков и Яковов. „Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог“ (Евр. 11:16б). Как би се чувствал, ако имаше моето име за фамилия?

Чарлз Суиндъл казва следното:

„Независимо дали ни харесва, или не, трябва да знаем, че светът ни наблюдава с вниманието на чайка, която търси скарида в плитки води. Вярващият… е наблюдаван непрекъснато. Това е за нас опасност номер едно. Когато говорим за Спасителя и за живота, който Той ни предлага, всяко нещо, което казваме, се преценява през онова, което другите виждат в нас.“

Пострадал от приятелите си

Тъжен факт е, че Христос е пострадал много поради живота на хора, които претендират, че са Негови ученици. Той е, така да се каже, ранен в къщата на приятелите си. Джеймс Спинк казва така:

„Поддръжниците на християнството са нанесли на името на Исус повече зло, отколкото Неговите противници, защото светът сравнява думите на християнина с неговите дела. Те правилно твърдят, че ако християнството наистина е това, за което се представя, то би трябвало да промени живота на човека“.

Същото мнение изказва и Хъдсън Тейлър:

„Непостоянството на християните, които твърдят, че вярват на Библията, а живеят така, като че ли тази книга изобщо не съществува, е един от най-силните противни аргументи на моите познати скептици“.

Никак не е трудно да се намерят примери за погрешно представяне на Господ Исус. Наскоро видях един пикап с две лепенки отзад. На едната пишеше: „Аз обичам Христос“. На другата, която беше отдясно и беше изрисувана в италиански стил, пишеше: „Ако ми пипнеш колата, ще ти смажа главата“. Очевидно собственикът изобщо не проумяваше яркото противоречие между тези две твърдения.

Нека сега се обърнем към света на бизнеса. Джордж Дънкън разказва следната история:

Един бизнесмен… взел участие в едно вечерно християнско предаване по радиото. Момичето, което работело при него, чуло предаването. Но на следващата сутрин бизнесменът бил в много лошо настроение, работата изобщо не вървяла и той се скарал на момичето по някаква причина и го изгонил. На излизане от офиса момичето казало на приятелката си: „Видя ли какво стана…? Ела при Исус вечерта и върви по дяволите на сутринта“.

Когато друг бизнесмен християнин не изпълнил свое задължение, конкурентът му го попитал: „От коя църква си?“. Той отговорил: „Остави църквата на мира. Това е бизнес. Той няма нищо общо с църквата“. Може би на него са му били необходими двадесет години, за да спечели доверието на хората към своето свидетелство, но тогава са му били достатъчни двайсет секунди, за да го унищожи.

Когато някой известен актьор или актриса приеме да се „новороди“, новината се разпространява по целия свят. Но съвсем същото се случва и когато той или тя не скъсва с предишния си начин на живот; когато се снима в някой долнопробен филм; когато стане ясно, че в живота му не е настъпила никаква промяна.

Това се отнася и до някои „християни музиканти“ и тяхното театрално поведение, многозначителни движения на тялото, съмнителна лирика и музика, която подражава на света. Това християнство ли е? Или някаква пародия, някаква нелепа имитация?

Един гангстер споделил, че бил повярвал на някаква голяма евангелизация. Новината за неговото обръщение се разпространила по-бързо от пожар. Но гангстерът не престанал да се занимава с престъпна дейност. Когато му казали, че това не е християнство, а някаква карикатура на християнството, той отговорил: „Никой не ми е казал, че казвайки «Да!» на Исус, аз ще трябва да скъсам с предишния си начин на живот. В края на краищата нали има християни футболисти, християни каубои, християни политици? Защо да няма един християнин гангстер?“. След това той изоставил християнството.

Също така има християни телевизионни звезди, демонстриращи пищни прически, накичени със скъпи бижута и гримирани като Езавел. Това е начинът, по който е представен Исус, а не като нашия безимотен приятел от Назарет.

Давай плячката

Да не забравяме и онези радио- и телевизионни проповедници, които се занимават с просене и изнудване на хората за пари, живеят в разкошни къщи и пътуват в скъпи коли и самолети. Доста скоро се появява някой умен журналист, който изважда всичко на показ и на християнството се лепва още едно петно.

Един от най-популярните проповедници в Америка живее в къща с дванадесет стаи, проектирана по модела на Версайския дворец, с фантастични градини, конюшни и басейни. Друг проповедник си купи къща за половин милион долара в Лос Анжелос, която неговата съпруга нарече малка къщичка за усамотяване. Към автомобилния си парк от мерцедеси и ягуари той прибави и ролс-ройс.

На човек му се къса сърцето, когато слуша колко много християнски водачи от върха на религиозната стълбица изпълват заглавията на вестниците със скандални сексуални истории. Мъже християни оставят съпругите си, за да избягат със секретарките си. Известни жени християнки напускат домовете си, за да живеят с други мъже. Евангелският свят наистина има нужда от основно почистване.

Понякога си мисля каква извратена представа за Христос създават така наречените „християни политици“ — колко много очернят Христос със светския си език, съмнителните компромиси и тъмните си връзки. Никой не може да пресметне щетите от позора, нанесен на Исусовото име от тези хора.

Може би трябва да споменем и за прочути затворници, които заявяват, че са се покаяли. Чрез настоятелното застъпничество на християни съдията, макар и със съмнения, неохотно се съгласява да ги освободи. Обикновено за тях се лепва някоя християнска организация, която ги прави проповедници (с цел да спечелят повече пари за нея). Не след дълго те отново извършват престъпление и се връщат обратно в затвора.

Студентите християни, които преписват на изпити; съпругите, които се карат със съседите; обикновените хора, които се отнасят грубо и невъздържано, всички те са примери на хора, които злепоставят Библията, вместо да я препоръчват. Всяко нехристиянско поведение дава повод на враговете на Христос да хулят Неговото име. Всяко лошо подражание на Христос кара невярващите да казват: „Твоите дела говорят толкова силно, че заглушават думите ти“. Този вид поведение накара Джон Макартър да каже: „Мисля, че класата на Исус е много по-висока от класата на много от Неговите представители“.

Един войник бил доведен при Александър Македонски заради неподчинение на негова заповед.

„Как се казваш?“ — попитал Александър Македонски.

„Александър“ — отговорил засрамен войникът.

„Александър?! Тогава или смени името си, или поведението си!“ — заповядал великият военачалник.

Онези от нас, които носят името „християнин“, трябва да се държат подобаващо на това име. „Не е логично да казваш, че вярваш, когато се държиш като невярващ“ (Х. Г. Бош).

При разговор с Махатма Ганди И. Стенли Джоунс се обърнал към него със следните думи:

„Много бих желал да видя времето, когато християнството ще бъде широко прието в Индия и ще престане да се чувства като нещо чуждо — като нещо, което индийският народ свързва с чужди хора и чуждо управление — а ще стане част от националния живот на тази страна и ще допринесе със своята сила за нейния възход и изкупление. Какво смятате, че трябва да се направи, за да стане това?“ Сериозният и дълбокомислен отговор на Ганди бил следният: „Аз бих предложил… всички вие, християните, да заживеете като Исус Христос. На второ място бих предложил да упражнявате своята религия, без да добавяте или да отнемате нещо от нея. И на трето място бих ви препоръчал да поставите ударението върху любовта, защото любовта е сърцето и душата на християнството“.

Говори се, че веднъж Ганди казал: „Ако не бяха християните, и аз бих станал християнин“.

Брайън Гудуин разказва за

един млад китаец, който учел в християнско училище и много се възхищавал на своя учител мисионер. Когато след известно време чул, че учителят му е дошъл в града, младежът се опитал да се свърже с него, като го потърсил в хотела, където бил отседнал. За съжаление не бил допуснат до мисионера и бил изхвърлен от хотела. Тръгвайки си, той промърморил: „Значи така постъпват християните…“. Всичките дълги години на внимание и любов, които му отделил този учител мисионер, изчезнали за един миг под влияние на това огромно унижение. Младият китаец се наричал Мао Дзедун.

Нека свършим дотук с лошите неща и да благодарим на Бога, че това не е цялата история.