Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (16)

Какво е грях? Грях е всяко действие, дума, мисъл или мотив, който не съответства на Божието съвършенство (Рим. 3:23). Грях е всяко нарушение на Божията воля. Грях е не само да правиш зло, но и да не правиш доброто, което знаеш, че трябва да правиш (Яков 4:17). Грях е да правиш нещо, за което се съмняваш, че е добро (Рим. 14:23). Грях е всяко беззаконие — всяко противопоставяне на човешката воля на Божията воля (1 Йоан 3:14).

Грехът е всеобщ. „Наистина няма човек на земята, който да струва добро и да не греши.“ (Екл. 7:20)

Грехът е присъщ на човека. Всеки човек се ражда в нечестие и бива заченат в грях (Пс. 51:5).

Грехът е всепроникващ. Човекът е изцяло покварен. Грехът е засегнал всяка част от неговото същество (Рим. 3:13-18). Макар и да не е извършил всички описани грехове в Библията, достатъчно е това, че е способен да ги извърши.

Грехът започва в мисълта (Яков 1:13-15). В мислите си човек може да стигне до такива далечини в страната на злото, каквито човешко око не може да проследи. Колкото повече човек мисли за греха и обикаля около него с любопитство и интерес, толкова по-голяма става вероятността да го извърши.

Грехът е нещо сериозно, защото е противен на Бога (Пс. 51:4а). Страданията на човечеството, страданията на Господа заради нашите грехове и страданията на неспасените в ада ни показват колко сериозно нещо е грехът.

Грехът заробва (Рим. 6:15-16а). Той обвързва своите пленници с веригите на похотта, алчността и всякакви други зли навици.

Грехът е измамлив. Той предлага удоволствие, но не може да даде трайно удовлетворение. Обещава да даде освобождение от наказанието, но не може да даде избавление. Лицето му може да бъде много красиво, но гърбът му е ужасно уродлив.

Грехът заслепява. Човек може да го забележи много по-лесно в другите, отколкото в себе си. В нас той изглежда доста приятно; в другите е отвратителен. Ние сме готови веднага да извиним себе си, стига да намерим някой, който е по-лош от нас. По-голямото зло у другите е утешение за покварените ни сърца.

Грехът закоравява. Когато извършим един грях за първи път, съвестта ни вдига врява до небето. Всяко следващо повторение на този грях заглушава все повече и повече гласа на съвестта. Накрая съгрешаваме съвсем безболезнено, без това изобщо да ни притеснява. Ние ставаме напълно безчувствени.

Грехът измества вината върху друг. Когато съгреши, Адам обвини за това Бога и жена си: „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох“ (Бит. 3:12). А Ева обвини дявола: „Змията ме подмами, та ядох“ (Бит. 3:13). В днешно време техните потомци обвиняват обществото, родителите или приятелите. Предлагаме ви няколко обяснения на хора, извършили пътни катастрофи, които те са представили на застрахователните си компании.

„Минувачът не знаеше накъде да тича, затова аз връхлетях върху него.“

„Мъжът се беше разпрострял върху целия път. Аз трябваше да завия няколко пъти, преди да го ударя.“

„Откъснах се от края на пътя, погледнах тъща си и се блъснах в насипа.“

„Телефонният пост бързо приближаваше. Опитах се да се махна от пътя му, когато той ме удари отпред.“

Грехът никога не остава незабелязан (Евр. 4:13). Тайният грях на земята е явен скандал в небесата.

Грехът никога не е статичен. Той действа като квас. Често пъти първата лъжа трябва да се подкрепи от други лъжи. Когато един човек извърши нещо непристойно, той започва да си мисли, че след като вече е стигнал дотук, може да продължи и по-нататък. Тъй като хората са склонни да извиняват собствените си грехове, можем да кажем, че колкото повече хора извършват даден грях, толкова по-малко този грях ще бъде осъждан като такъв и толкова повече обществото ще го приема като цяло. Така грехът започва да расте като снежна топка.

Грехът носи страдания на невинните, а така също и на бъдещите поколения. Децата на алкохолика също участват в неговото нещастие. Има случаи на заразяване със СПИН чрез преливане на кръв. Приемането на наркотик от една жена води до увреждания в бъдещите й деца. Никой не е отделен от другите. Всяко нещо, което върши един човек — било то зло или добро — засяга по някакъв начин и другите хора.

Грехът има последствия както за този живот, така и за бъдещия. В този живот той нанася вреди върху духа, душата и тялото на човека. В бъдещия живот той води до вечната смърт и ада.

С изключение на спасението чрез вяра в Господ Исус Христос последствията на греха не могат да бъдат избегнати по никакъв начин.

Нека да вземем за пример действието на греха в живота на Давид.

Давид е имал всичко — красива външност, богатство, положение, име, семейство и приятели. От един невзрачен овчар той е бил издигнат до положението на цар на Израел. Съвсем очевидно е, че той се е радвал на Божието благоволение и че пред него е стояло едно многообещаващо бъдеще. Целият свят е бил в краката му.

Но Давид си е позволил да се подхлъзне и да се отдаде на бездействие и безгрижие. Вместо да отиде на война като всички останали, Давид е останал вкъщи, наслаждавайки се на уют и спокойствие. Ако беше зает с нещо, едва ли щеше да се поддаде на надвисналото изкушение. Тази липса на дисциплиниране на тялото е дала възможност на дявола да построи един добър брегови плацдарм и да извърши успешен десант.

Изкушение! В един момент, когато Давид се отказва от всякакви защитни мерки и се разхожда безцелно на покрива на царската къща, той поглежда навън и вижда една жена с необикновена красота. Тя се къпе.

Умът му започва да работи трескаво! Въображението му извиква една от друга по-възбуждащи картини. Желанието става все по-силно и по-силно. Той трябва да я има. А и защо да я няма? Нима е лошо човек да бъде щастлив? Нима животът не е за това?

И едновременно с това навсякъде светят червени светлини. Съвестта му вика: „Не! Не! Не! Не бива да го правиш. Това е грях. Това е прелюбодейство. Спри!“. Дори когато изпраща слугите си да я доведат, един от тях възразява, като му казва, че това е жената на един от неговите най-верни военачалници.

Оспорваната битка продължава… Вече не става въпрос за това кое е право и кое криво. Разумът, мъдростта и правдата му казват да послуша гласа на съвестта и да се оттегли. Но той не може да устои на огромното изкушение да яде от забранения плод. Дори и да се наложи да продаде първородството си за една чиния „червено варено“, той пак трябва да получи това, което иска. Нищо не изглежда толкова важно като този краткотраен миг на страстта. Той е готов да жертва щастието си, семейството си, репутацията си, само и само да може да се наслади на това моментно задоволяване на страстта.

Безразсъдният скок

И така, Давид взема решение и скача. Страстта заглушава напълно гласа на непорочността. Силата на физическите инстинкти се оказва много по-голяма от силата на разумните аргументи. Дори надеждата за небето и страхът от ада изглеждат много далечни. За един кратък миг страстно преживяване Давид разменя честта на Бога, собственото си свидетелство, престижа на своето семейство, уважението на приятелите си и силата на неопетнения характер.

Александър Макларън казва така: „В този момент Давид забравя копнежа си по правдата, отказва се от всички радости от общението с Бога, пуска тъмнина в душата си, слага край на благоденствието си, донася на главата си беди за всички останали дни от живота си и позволява името му да стане мишена за подигравките на всички тогавашни и бъдещи присмиватели. Той се държи недостойно и като човек, и като цар, и като войник“.

И така, също като Исав, Давид продава първородството си за една чиния варена чорба.

Преди да бъде извършен, грехът е изглеждал много красив. Сега, след като вече е извършен, той е отвратителен. Давид се чувства омърсен. Както и да се опитва да смекчи нещата, вината го разяжда. Забраненият плод винаги оставя в устата горчив вкус. Може би ще успее да прикрие греха така, че изобщо да не се забележи? Ще изпрати своя верен военачалник на най-тежкото място на битката, където със сигурност ще бъде убит. Тогава хората ще си помислят, че нероденото още дете е от законния съпруг и тогава Давид ще може да се ожени за вдовицата.

Царят си мисли, че никой друг няма да разбере. Но Бог вече е разбрал и е много разгневен. Той обича Давид прекалено много, за да му позволи да се измъкне така. В продължение на една година Господ непрекъснато му напомня за извършените грехове на прелюбодейство и убийство, но Давид не желае да разбере нищо и остава студен като камък. Срамът и позорът го разяждат като ръжда, но той въпреки това не желае да съкруши сърцето си и да се покае. Дали защото е горд или непреклонен, или и двете?

Най-накрая Господ изпраща при Давид Своя пророк Натан, за да му разкаже една притча. В нея се говори за един богаташ, който откраднал единствената овца на един бедняк. Справедливо възмутен, Давид заявява, че нарушителят трябва да се накаже със смърт.

И така, царят пада в капана. Нарушителят е самият той. Той може да види греха във всеки друг, но не и в себе си. Обвинявайки богаташа, царят обвинява всъщност себе си. Изведнъж Давид застава ням и безпомощен.

Истинското покаяние

Той е съкрушен. Ледът на големия айсберг се разпуква. Давид излива своята мъка и покаяние пред Бога. Ние можем да разберем какви са били неговите чувства и преживявания от Псалм 51. Позволете ми да ви го преразкажа.

Милост, Господи! Моля за Твоята милост! Зная, че заслужавам да бъда наказан. Но Ти си Бог на неизменната любов и затова Те моля да не се отнесеш към мен така, както заслужавам. Твоята милост е преизобилна и затова аз се осмелявам да моля да изличиш ужасното ми престъпване на светия Ти закон.

Измий ме изцяло от всяко мое нарушение на светите Ти наредби и ме очисти от всички петна на греха.

О, Боже мой, признавам пред всички, че съм престъпил Твоя закон. Всички видяха моя грях и сега нека всички видят и моето покаяние. Мисълта за моята вина ме преследва ден и нощ и аз вече не мога да издържам.

Сега виждам ясно, че пред Теб съм съгрешил, че пред Теб съм сторил това зло. Разбирам, че съм съгрешил и пред Витсавее и пред верния й съпруг Урия — Бог да ми прости тази моя измяна пред смелия ми военачалник. Но аз разбирам, че грехът ми е първо пред Теб. Твоят закон съм престъпил. С Твоята воля съм се подиграл, Твоето име съм опозорил. Затова аз заставам на Твоята страна против себе си. Ти си абсолютно справедлив във всяка Твоя присъда и никой не може да намери в Теб каквото и да било несъвършенство.

Господи, аз съм зъл. Роден съм в нечестие и, ако погледна още по-дълбоко, трябва да кажа, че съм бил и заченат в грях. Когато казвам това, не обвинявам майка си, нито искам да намаля вината си. Това, което искам да кажа, е, че не само съм извършил грехове, но че съм грешен в самото си естество. Ти мразиш греха, а обичаш искреността в дълбоката същност на човека, затова аз сега идвам при Теб и Те моля да ме научиш на мъдрост в скришното на сърцето ми.

Ти си казал, че прокаженият трябва да се измие с исоп и вода (Лев. 14:1-8). Да, Господи, аз съм болен от нравствена проказа. „Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще стана по-бял от сняг.“

Когато съгреших, аз изгубих радостта и веселието. Толкова отдавна не съм бил истински радостен и щастлив. Дай ми да мога отново да пея. Когато съгреших, се почувствах така, като че ли си счупил костите ми. Вече не можех да танцувам пред Теб на светите празници. Моля Те, изцели ме от тези рани, за да мога и аз да Те хваля и да танцувам заедно с Твоя народ. О, Господи, умолявам Те, отвърни лицето Си от моите грехове; не ме осъждай и не ме наказвай. Изличи и последния остатък от ужасните ми беззакония. Как ме пронизват всеки път, когато помисля за тях!

Когато погледна назад, разбирам, че всичко започна от моя ум. Мислите ми бяха замърсени. Занимавах ума си със зло, докато накрая го извърших. Затова сега Те моля да сътвориш в мен чист ум. Зная, че когато изворът е чист, тогава и водата, която изтича от него, е чиста. Да, Господи, обнови цялото ми вътрешно същество, за да мога твърдо да устоявам срещу бъдещите нападения на греха.

Господи, не ме изоставяй, нито ме отхвърляй от присъствието Си. Не мога да понеса мисълта, че ще бъда далеч от Теб или че Светият Дух ще ми бъде отнет. Във времето, в което живея, Ти отнемаш Светия Си Дух от хората, които не Ти се подчиняват. Ти направи това със Саул (1. Царе 16:14) — потръпвам от ужас, когато си спомням за последствията от това. Моля Те, Господи, пощади ме от тази съдба!

Както вече Ти казах, аз загубих радостта си — не спасението си, а радостта от Твоето спасение. Сега, идвайки при Теб в покаяние, изповядвайки и изоставяйки греха си, аз Те моля да съединиш скъсаните струни, за да свирят отново. Моля Те не само да ми дадеш отново радостта от Твоето спасение, но и да поддържаш в мен дух на готовност. Направи ме готов да ти се подчинявам и да Ти бъда угоден във всичко. Тогава аз ще стоя твърдо в пътищата на правдата.

Едно от последствията на Твоето прощение ще бъде това, че аз ще свидетелствам пред други престъпници и ще ги науча на пътя на прошката и мира. Когато чуят какво си направил за мен, и те ще пожелаят да се върнат при Теб.

Освен това, ако ме избавиш от виновността за кръвта — о, Господи! — целият свят ще чуе свидетелството ми за Твоето избавление. Толкова ми тежи моята вина за кръвта на Урия, Господи, Боже на моето спасение! Дай ми възможност за едно ново начало и аз ще Те хваля вовеки.

Заради този мой грях устата ми се затвори и онемя. Моля Те, Господи, отвори я чрез Твоето прощение и устата ми ще пее и ще разгласява Твоята хвала.

Господи, аз не вярвам, че ритуалите и церемониите ще ми донесат прощение. Зная, че те не са Ти угодни. Ако мислех, че обичаш жертвоприношения от животни, щях да ти ги принеса. Но всеизгарянията не носят радост на Твоето сърце. Истина е, че Ти си наредил всички тези жертвоприношения и всеизгаряния, но те не са били главното желание на Твоето сърце. Съкрушено сърце и разкаян дух — това е жертвата, която Ти е угодна. Ето моето разбито и разкаяно сърце — зная, че Ти няма да го презреш.

А сега, Господи, искам да Ти се помоля освен за себе си и за Твоя скъп народ. Имай благоволение да го обсипеш с добрини. Съгради отново стените на Ерусалим. Моите грехове нанесоха двойна вреда и върху напредъка на Твоето дело. Дадох повод да се укорява името Ти. Дано сега Твоето дело да напредва успешно!

Когато пребъдваме в общение с Теб, когато признаваме и изоставяме греховете си, Ти ще бъдеш доволен от нашите жертви на правда. Нашите приноси, които показват дълбокото отдаване на сърцата ни, ще донесат радост на Твоето сърце. И ние ще принасяме юнци на олтара Ти, за да хвалим Бога, който прощава грехове и показва милост към нечестието.

Всичко това напълно естествено ни води към темата за сексуалните грехове, включително и хомосексуализма. И тъй като живеем в едно общество, което обръща изключително голямо внимание на секса, смятаме за наложително да се заемем с въпроса без никакви заобикалки.