Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (36)

Забележително е как Уилям Лонгстаф е успял да съчетае основните елементи на светия живот в четирите куплета на един химн. Много често ние пеем този химн, без изобщо да оценяваме дълбочината и проникновеността на неговия текст. В края на нашето изследване на темата за християнската святост нека прочетем този псалм стих по стих и да видим как той обхваща основните проблеми, които разгледахме в предишните глави.

„Отдели време за освещение.“ Светият живот трябва да се развива. Той не се получава мигновено. Във век като нашия, в който всичко става за един миг, ние се изкушаваме да мислим, че едно-единствено силно преживяване ще предизвика гигантски напредък в освещението ни. Но не става така. Освещението е една ежедневна опитност с Христос, който обитава в нас. Както казва Ванс Хавнер: „Освещението иска време, което ние все нямаме. Щастлива е онази душа, която гори непрекъснато с огъня на простата вяра, която отказва да се продаде на съвременния модернизъм, а продължава да търси старите пътеки, които водят към вътрешния мир“.

„Говори често с твоя Бог.“ Без молитва няма святост. Молитвата променя не само обстоятелствата, но и самите нас. Тя не трябва да бъде формална, а от сърце. Не трябва да бъде от време на време, а честа. Не трябва да бъде насилена, а силна.

„Пребъдвай в Неговото общение.“ Пребъдването говори за постоянство и най-вече за постоянство в живот на подчинение на Словото. Пребъдването води до все по-дълбоко познаване на Спасителя и все по-голяма прилика с Него. Исус каза: „Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов“ (Йоан 15:10).

„И храни се с Неговото Слово.“ Ние трябва да четем, да изучаваме, да помним наизуст, да размишляваме върху Библията и да й се подчиняваме. Еремия се е хранил от Словото и това е карало сърцето му да се радва и да ликува. Псалмистът се е хранил с него и е открил, че то му помага да се въздържа от съгрешаване. Ние се храним с него и откриваме, че е „полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата“.

„Общувай с Божия народ.“ Приятелството със светиите има огромно освещаващо въздействие върху нашия живот. Така както лошите приятели насърчават лошите навици, така добрите другари укрепват благочестивото поведение.

„Помагай на слабия в нужда.“ Можем да разширим приложението на този стих и да кажем, че животът на християнина трябва да бъде живот, отдаден на служението на Господа и на неговите ближни. Ние вече видяхме, че безделието е един капан. Изкушенията са най-силни, когато не сме активно заети в работа за Господа.

„Във всичко търси Неговия благослов и Неговата святост.“ Една от проверките, на които трябва да подлагаме нашето християнско поведение, се съдържа във въпроса: „Мога ли да наведа глава и да помоля Бог да благослови това, което правя?“. Всичко, което правим, трябва да бъде за Неговата слава и мотивирано единствено от чистото желание да Му бъдем угодни. Той може да благослови само това, което съответства на Неговата святост.

„Отдели време за освещение, остави светът да лети.“ Уърдсуърт много правилно каза:

Светът е навлязъл в нас твърде много:

рано или късно в това харчене и получаване

ние ще открием, че сме изхабили себе си.

„Бъди повече сам с Исус и със Словото.“ У. Греъм Скроджи ни съветва следното: „Оставайте насаме с Исус, ако искате да бъдете благословени“. Най-светите хора са онези, които отделят много време за размишление върху Словото. Ако не се закореним дълбоко в Бога, животът ни ще бъде много повърхностен.

„В Него се взирай, и на Исус ще приличаш.“ Почти преди две хиляди години апостол Павел писа следното: „А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух“ (2 Кор. 3:18). С други думи, ние все повече започваме да приличаме на Него, като Го гледаме.

„И твоите приятели в теб Него ще виждат.“ Когато Мойсей слезе от Синайската планина, лицето му излъчваше силна светлина, която той беше приел от Господа. Когато водачите на Израел видяха смелостта на Петър и Йоан, те разбраха, че тези неуки и необразовани мъже са били с Исус. Когато живеем в близко общение със Спасителя, хората около нас виждат отражението на Неговата нравствена слава в нас.

„Отдели време за освещение, нека Той да те води напред.“ Това означава, че ние трябва да предадем всички лостове на управлението на нашия живот на Господа. Означава, че ние трябва да разменим своята воля за Неговата — че трябва да се доверим на Неговите очи, а не на нашите.

„И не тичай пред Него сам като слепец.“ Когато не получим водителство веднага, естествената ни реакция е да действаме импулсивно. Тогава приличаме на коне, които пръхтят от нетърпение да хукнат напред, без да им е сложена юздата и без да изчакат ездача. Така, без много да се замисляме, ние поемаме инициативата в свои ръце. Изнервени от чакането, ние се втурваме напред, в резултат на което неизбежно падаме в скръб (Ис. 40:11).

„И в скръб, и в радост пак Господа следвай.“ Вярата ни не трябва да зависи от обстоятелствата и да се влияе от нашите победи и поражения. Затова и Джон Уесли се моли така: „Господи, изцели ме от моето променливо благочестие и ме направи истински християнин“.

„Като гледаш Исус, пак за Словото дръж се.“ Поетът непрекъснато се обръща към Словото, защото знае, че Библията е инструментът, който Бог използва, за да очисти и освети Своите хора. В това той повтаря мислите и чувствата на автора на 119 псалм.

„Отдели време за освещение, имай в сърцето си мир.“ Светият живот е животът на мира, спокойствието и душевното равновесие. Вярата ни освобождава от страха и безпокойството. Ако ние истински уповаваме на Господа, няма да се тревожим за нищо.

Всяка мисъл и настроение на Него подчини. Давид се молеше така: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и познай мислите ми; и виж дали има в мен оскърбителен път; и води ме по вечния път“ (Пс. 139:23, 24).

Изпитай всички мои мисли и тайни разсъждения,

мотивите, които раждат мойте намерения.

Освободи и стаите, в които мръсните неща

държат юздите на властта над моята душа.

Ф. Ботъм

„Тъй воден от Него към извори на любов, скоро за небесно служение ще си готов.“ Това е още един начин да се каже, че когато отделим време за освещение, ще можем да се наслаждаваме на непрекъснати благословения в този живот и ще бъдем подготвени за безкрайно служение в обиталищата на славата. Същото казва и Павел на Тимотей: „… благочестието е полезно за всичко, тъй като има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“ (1 Тим. 4:8).