Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (19)

Самозадоволяването, което понякога се нарича онанизъм или мастурбация, е способ за постигане на сексуално удовлетворение отделно от половия акт.

Доста странно, Библията не отделя специално внимание на този въпрос. За да илюстрират Божието недоволство от тази практика, много хора използват историята с Онан от Битие 38:1-11. Когато братът на Онан умрял, според брачния закон на онова време Онан трябвало да се ожени за вдовицата, своята снаха, и да създаде деца вместо брат си. Но тъй като тези деца нямало да бъдат негови, Онан отказал да се подчини и изливал семето си на земята. Заради това негово непокорство Бог го убил. Трябва да кажем обаче, че това не е пример за мастурбация, а за неподчинение.

Макар и да няма текст в Библията, който изрично да разглежда въпроса за самозадоволяването, има няколко пасажа, които дават някаква информация за добросъвестния вярващ. Ето някои от тях:

„И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти. И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат“ (Рим. 6:12-14). Тук Павел подчертава, че ние трябва да използваме частите на тялото си като инструменти на правдата, а не за нещо, което носи позор на Господа.

„Облечете се с Господ Исус Христос и не се грижете за страстите на плътта“ (Рим. 13:14). Истинската ни цел тук, на земята, е да представляваме Господ Исус, а не да живеем за задоволяването на сексуалните си страсти.

„Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога, и вие не принадлежите на себе си? Защото вие бяхте купени с цена; затова прославете Бога с телата си“ (1 Кор. 6:19-20). Третото Лице на Триединството действително обитава в тялото на всеки вярващ. Като знаем, че Той присъства в нас през цялото време, ние не трябва да се отдаваме на такова недостойно нещо като самозадоволяването.

„Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената“ (1 Кор. 7:4). Идеята тук е, че правилната употреба на секса е в семейството. Бог не е направил човека така, че да има власт над собственото си тяло, а е дал тази власт на неговия партньор. При самозадоволяването човекът упражнява власт над собственото си тяло.

„И така, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост в страх от Бога“ (2 Кор. 7:1). Няма да е преувеличено, ако кажем, че самозадоволяването е „плътска и духовна нечистота“, от която ние трябва да очистим себе си.

„Всеки от вас да знае как да пази своя съсъд в святост и почит“ (1 Сол. 4:4). Думата „съсъд“ тук може да се отнася както до собственото тяло на човека, така и до неговата съпруга. Ако приемем, че означава първото, тогава значението на този стих е, че ние трябва да използваме тялото си само за свети и почтени цели.

„Избягвай младежките страсти и заедно с тези, които призовават Господа от чисто сърце, се стреми към правдата, вярата, любовта, мира“ (2 Тим. 2:22). Самозадоволяването е страст, която се свързва обикновено с младостта, макар и да не се упражнява само от младите хора. Библията ни казва да я избягваме и да преследваме по-благородни цели.

„Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата“ (1 Петр. 2:11). Самозадоволяването е определено плътска страст, която воюва против душата, в смисъл че дърпа човека назад в духовно отношение.

Мислете чисто

Тъй като често пъти мастурбацията е свързана с нечисти представи и похотливи мисли, ние трябва да избягваме тези мисли, както казва и текстът в Матей 5:27-28: „Чули сте, че е било казано: «Не прелюбодействай». Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“. Ние трябва да се тренираме да мислим положително и чисто: „… всичко… което е чисто… това зачитайте“ (Фил. 4:8).

Както вече споменахме, според общото учение на Библията правилната употреба на секса е единствено в границите на семейните взаимоотношения. Тъй като мастурбацията не отговаря на това изискване, тя означава злоупотреба с една дадена от Бога способност.

Някой беше казал, че най-лошото на самозадоволяването е, че то „накърнява самоуважението, самодисциплината, способността за вземане на твърди решения и общата годност на човека“. Практикуването на този грях често пъти поражда огромно чувство на вина и нечистота, които действат парализиращо върху човека, що се отнася до неговото служение като християнин.

След като сме казали всичко това, редно е да кажем, че сериозността на този грях е била силно преувеличавана в миналото. Някои църковни водачи са издавали строги предупреждения срещу огромната вреда от него. Според тях мастурбирането имало такива последствия като импотентност, умопомрачение и нервни разстройства, което изобщо не се подкрепя от компетентните медицински изследвания.

Бог е дал два естествени пътя за освобождаване от мощното натрупване на сексуалното желание. Единият е чрез нощните несъзнателни изпразвания по време на сън, другият е чрез семейния сексуален живот. Павел ни предупреждава, че за тези, които не могат да се въздържат, е по-добре да се женят, отколкото да се разпалват в страстите си (1 Кор. 7:9).

Никога не трябва да си позволяваме да се предаваме и да смятаме, че победата над този навик е невъзможна. Макар и да нямаме силата да го преодолеем сами по себе си, ние можем да направим това със силата на Светия Дух на Бога.

И освен това винаги, когато не успеем да го преодолеем, трябва да си спомним, че можем да получим прощение и очистване, като изповядаме и изоставим този грях (1 Йоан. 1:9; Пр. 28:13).

Понякога можем да получим голяма помощ, ако се доверим на един съветник, с когото можем да споделяме всеки свой неуспех и с когото можем заедно да се молим за избавление.

И накрая трябва да кажем, че колкото повече учим Библията наизуст и размишляваме върху чистото Божие Слово, толкова повече победи ще постигаме в тази област (Пс. 119:9, 11).

В следващите глави ще разгледаме някои въпроси, които може би изглеждат доста отдалечени от централната тема, но които всъщност са тясно свързани с нея. Те ни напомнят, че светостта обхваща всяка област от живота на християнина.