Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (25)

Това се случи на едно събрание на църквата. Той не можа да наложи своето мнение и малко по-късно вече гореше от гняв. Ръцете му яростно жестикулираха, докато изливаше гнева си в поток от ругатни. Очите му блестяха, брадата му трепереше, кокалчетата на ръцете му побеляха. Накрая той изкрещя: „Аз си отивам и Господ си отива заедно с мен!“. Но никой не си помисли, че той е свят човек. И никой не повярва, че Господ ще тръгне заедно с някого, който е толкова избухлив.

Картината се сменя. Неделя сутрин е. Семейството се приготвя за църква. Децата се мотаят, бащата крещи, майката се върти около печката и цялата къща е обърната с главата надолу. Но повод за безпокойство няма. Скоро цялото семейство седи чинно на своето място в църквата с ангелски усмивки и ореоли над главите.

Сега пък е навечерието на Коледа. Всички се щурат насам-натам като обезумели и купуват ненужни подаръци за хора, които си имат всичко. Напрежението расте. Нервите са опънати като струни, които всеки момент ще се скъсат. Една неучтива забележка — и скандалът избухва. Започва истинска битка! Да, това е начинът, по който празнуваме рождението на смирения и кроткия Исус!

Животът е пълен с проверки на хладнокръвието, хитро маскирани като стресове. Някой току-що е блъснал новата ти кола на паркинга. Самолетът е закъснял. Сервитьорът е изключително непохватен и е излял супата върху панталона ти. Телефонът звъни в 3:30 сутринта: „Извинете, сигурно съм сбъркал номера“. Тъкмо затваряш и телефонът пак звъни. Същата грешка. Малкият ти син е разсипал боя върху скъпото ти пиано, а кучето е съборило и сдъвкало уникалната стара картина.

Няма по-лоша реклама за християнската вяра от избухливостта и нищо не свидетелства по-силно за преобразяващата сила на Христос от човек, който реагира спокойно и хладнокръвно при всякакви трудни ситуации. Никак не е чудно, че Писанията казват: „Който скоро не се гневи, е по-добър от храбрия, и който владее духа си — от завоевател на град“ (Пр. 16:32).

Време за гняв

Някой може да каже, че в Ефесяни 4:26 Писанието ни позволява да се гневим: „Гневете се, но не съгрешавайте; слънцето да не залезе в разгневяването ви“. Това наистина е така. Има време и за гняв. Ние трябва да се гневим, когато Господ е опозорен. Така например Исус се разгневи, когато хората превърнаха дома на Неговия Отец в разбойнически вертеп (Мат. 21:13). Също така трябва да се гневим, когато някои хора се отнасят лошо към други хора. Казано кратко, можем да се гневим заради Господа и заради другите хора, но не и заради себе си. Трябва да се държим като лъвове по отношение на Божията кауза и като агнета по отношение на своята. И дори тогава има опасност справедливият гняв да премине в грешна ярост. Яростта е гняв, на който юздата е свалена. Затова Павел казва: „Гневете се, но не съгрешавайте; слънцето да не залезе в разгневяването ви“.

На тази единствена заповед да се гневим се противопоставят десетки други, които ни наставляват да бъдем дълготърпеливи и бавни да се гневим.

„Нека всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махнат от вас; и да бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас“ (Еф. 4:31-32).

„А плодът на Духа е: … дълготърпение…“ (Гал. 5:22).

„… със съвършено смирение и кротост, и дълготърпение, като си претърпявате един на друг с любов“ (Еф. 4:2).

„… подкрепяни с пълна сила според мощта на Неговата слава, за да издържите и дълготърпите всичко с радост“ (Кол. 1:11).

„Ядовитият човек постъпва несмислено“ (Пр. 14:17а).

„Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие“ (Пр. 14:29).

„Яростният човек повдига препирни, а който скоро не се гневи, усмирява крамоли“ (Пр. 15:18).

„Гневлив човек възбужда препирни и сприхав човек беззаконства“ (Пр. 29:22).

„Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да се не взира в престъпление“ (Пр. 19:11).

„Безумният изригва целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява“ (Пр. 29:11).

Господ попита Йона: „Добре ли е да негодуваш?“. Добре би било следващия път, когато се изкушим да избухнем в гняв, да си спомним този въпрос. Не забравяйте, че между гнева и греха има само една крачка. Може би няма да е зле да си припомним какво е правил Юлий Цезар, когато са го ядосвали — преди да отговори, си е казвал наум цялата азбука.

Когато един приятел направи забележка на един християнин за избухливия му характер, обвиненият каза: „Добре де, добре. Моят яд не продължава дълго“. Приятелят отговори: „Скъпи момко, земетресението също не продължава дълго, но докато трае, прави наистина големи поразии!“.