Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (37)

Последна дума

Бихме могли да забравим заповедта „Бъдете свети“, но по-добре да не го правим. Тя е на едно от първите места сред Господните заповеди. Тази заповед не е била дадена като препоръка или като възможност, а като нещо задължително. Като всички други Негови заповеди тя е била дадена не за Негово, а за наше добро.

Няма по-висока цел от тази да приличаме на Господ Исус. Нищо не може да говори по-убедително за Бога в един толкова прагматичен свят като светия живот. Той кара хората да вярват в християнството. Той прославя Бога и облагодетелства вярващия. От друга страна, едва ли има нещо, което носи по-голям срам, позор и укор на Името на Господа от съгрешаващия светия.

Нищо не може да ни мотивира толкова силно да живеем свято, както любовта на Христос, както цената, която Той плати за нашето спасение, и както милостта, която изля върху нас. Нека не забравяме и това, че грехът прекъсва общението с Бога, съблазнява другите хора и запечатва устата.

Освещението е процес, а не мигновено постижение. Ние никога няма да бъдем абсолютно свети, докато не видим лицето на Спасителя, но дотогава можем все повече и повече да приличаме на Него.

В тази непрекъсната борба със света, плътта и дявола ние трябва постоянно да носим въоръжението на християнския войник. Казано с едно изречение, това въоръжение е праведният християнски характер. Трябва да знаем, че докато го носим, враговете ни трудно ще намерят в нас уязвими места, към които да насочат стрелите си.

Само Бог може да ни направи свети, но Той не прави това без нашето съдействие. Той ни е дал някои принципи, които да ни ръководят, и докато ние им се подчиняваме, Духът ще ни преобразява от една степен на слава в друга. Някои от предпоставките за това са изповядването, възстановяването на щетите, подчинението, изучаването на Библията, общуването с други християни, служението на Господа и дисциплинирането на тялото и ума.

Светостта е свързана с нашия сексуален живот, реч, темперамент и начин на обличане. Всъщност няма област от живота, която да не е свързана с нея.

Всеки християнин трябва да се замисли много сериозно, когато разбере, че без да е осветен, никой няма да види Господа (Евр. 12:14). Това включва както освещаването на неговото положение, което той получава, когато се довери на Спасителя, така и практическото освещаване, което е неизбежният резултат от истинското обръщение.