Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (30)

Стефан беше млад бизнесмен с щастливо семейство, който за пръв път се съгласи да приеме кокаин на едно приятелско събиране. Не мина много време и той започна да живее само заради мощното, но краткотрайно усещане за сила и наслада. Това удоволствие, което му струваше по 100 долара на ден, разруши семейството му. Както и при много други, животът му се изпълни с проблеми и не след дълго той трябваше да преживее банкрут и развод. Дори и онези приятели, които го забъркаха в тая каша, сега го изоставиха.

Известно е, че приемането на наркотици включва и някакви приятни усещания. Дори и Библията признава, че светът предлага на човека удоволствия, но както тя казва, това са само временни наслаждения на греха (Евр. 11:25). Те са наслаждения, но не траят дълго. Цената, която хората трябва да платят за тях, е прекалено висока.

Какво трябва да бъде отношението на вярващите към различните видове наркотици като амфетамините, барбитуратите, хероина, кокаина, PCP, опиума, марихуаната, LSD, пейота, лепилата, азотния окис и лекарствата от рода на кодеина, дарвона и перкодана? Казва ли Библията нещо за тях?

Когато изброява делата на плътта в Галатяни 5:19-21, Павел споменава и думата „чародейство“ (20 ст.). На оригиналния език на Новия Завет това е думата „pharmakia“^[1], която предполага използването на наркотици, отвари и заклинания. Това, че наркотиците се използват в магическите изкуства, които са част от света на демоните, е особено показателно. Разбира се, наркотичните средства могат да бъдат употребени и законно — когато са предписани от лекарите, но Библията забранява използването им от магьосници, медиуми и други видове спиритисти.

Наркоманите страдат

Знаем, че влияещите на мозъка наркотични средства могат да отнесат използващите ги в царството на трансценденталното и всъщност да отворят живота им за демонично влияние. Някои бивши наркомани, които са повярвали, твърдят, че не е възможно да бъдеш привързан към силните наркотици, без в същото време да не си обладан от демон.

Демонът винаги има за цел да разрушава (Мат. 9:22; Йоан 10:10а). Това правило няма изключения. Той се опитва да унищожи или наркомана, или някоя друга жертва. Това обяснява и многото безсмислени и жестоки грехове, за които чуваме днес. За да знаем и да избягваме да се забъркваме в тези неща, е много важно да осъзнаем тази връзка между наркотиците, демоните и унищожението.

Има, разбира се, и други причини, поради които вярващият трябва да стои настрана от тези вредни химикали. Те карат човек да се пристрастява към тях, а християнинът не трябва да си позволява да става роб на какъвто и да било навик (Рим. 6:16-23). Освен това те са много скъпи. За да могат да поддържат този навик, мъжете често трябва да прибягват към кражба, а жените — да проституират. Инфекциите с игли, атрофията, увреждането на имунната система са само някои от пораженията на тялото. Често пъти увреждането на мозъка може да бъде необратимо. Сред наркоманите има много идиоти, ексцентрици и самоубийци. Прибавете към всичко това и факта, че използването на повечето наркотични средства е забранено и че нарушаването на тази забрана може да доведе до арести, съд, големи съдебни разходи и в случай на присъда — до затвор. Винаги съществува и опасността от вземане на свръхдоза, което отвежда злоупотребилия право в гробището или в крематориума.

Християнинът никога не трябва да използва тези вредни вещества, защото неговото тяло е храм на Светия Дух (1 Кор. 6:19). Освен това той не трябва и да ги разпространява, защото ще навреди на други хора и защото ще създаде съвършено погрешна представа за това какъв трябва да бъде един християнин. Нашата работа е да печелим хора за Христос, а не да им помагаме да се пристрастяват към наркотиците.

По-горе споменахме, че между наркотиците и демоните често има пряка връзка. Но освен тази връзка има и други неща, които са свързани с демоните и които вярващият трябва да избягва: гледане на карти, астрология, черна магия, бяла магия, йога, гадателство, спиритически сеанси, гадаене с кристална топка, ясновидство, гледане на ръка, говорене с мъртвите (вж. Второзаконие 18:9-14).

Алкохолът

Когато попитали един повярвал бивш алкохолик: „Вярваш ли, че Исус е превърнал водата във вино?“, той отговорил: „Да, вярвам. Виждал съм Го как превръща уискито в хранителни продукти, хазартните билети в мебели и една съпруга с разбито сърце в щастлива християнка. Нямам никакъв проблем да вярвам, че е превърнал водата във вино“.

Най-често срещаната злоупотреба с пристрастяващи средства е алкохолизмът. Както и при наркотиците, които разгледахме в предишната глава, алкохолът осигурява на човека бягство от света на действителността. Той създава у него чувство на временна приповдигнатост, отдалечаване от проблемите на момента и облекчение от напрежението. Но също както и другите наркотици, алкохолът действа разрушително върху човека и особено върху неговия морал и човечност.

Хората, които твърдят, че са християни, трябва да възприемат едно библейско отношение по въпроса за пиенето на алкохол. Първоначалното намерение на Бога е било виното да весели сърцето на човека, ако хората го приемат в умерени количества (Пс. 104:15а). Бог ни предупреждава, че злоупотребата с виното води до загуба на способността да вземаме правилни решения (Пр. 31:4-5; Ос. 4:11). Той позволява да се пие вино там, където водата причинява стомашни разстройства (1 Тим. 5:23), и препоръчва медицинската му употреба при умиращи хора (Пр. 31:6-7). Опасността, разбира се, идва, когато хората започнат да злоупотребяват с една дадена им от Бога милост, като стават алкохолици. Бог много сериозно предупреждава вярващите, че не трябва да прекаляват с каквото и да било (Рим. 13:13). Той съвсем ясно казва, че нито един пияница няма да наследи Божието царство (1 Кор. 6:10). Дори и да твърди, че е вярващ, алкохоликът показва чрез своето поведение, че е такъв само на думи. Когато се злоупотребява с него, „виното е присмивател и спиртното питие крамолник и, който се увлича по тях, е неблагоразумен“ (Пр. 20:1). В общества като нашите, в които пиенето на алкохол може да съблазни някой друг, вярващите трябва изобщо да се въздържат от алкохол — т.е. да не пият никакви опиващи питиета (Рим. 14:21).

Всъщност вярващите не се нуждаят от виното като един вид духовна патерица. Апостол Павел казва, че начинът, по който трябва да върви едно Божие дете, е не като се опива с вино, а като се изпълва със Светия Дух (Еф. 5:18).

Болест или грях?

Нека не се лъжем от популярния напоследък мит, че алкохолизмът е болест, а не грях. Библията казва, че той е грях и че нито един пияница няма да наследи Божието царство (1 Кор. 6:10). Човекът носи морална отговорност за своето поведение и не може да избяга от тази отговорност, като нарече греха болест.

Преди няколко години списание „Нешънъл Войс“ публикува следния шеговит коментар върху твърдението, че алкохолизмът бил болест:

„Това е единствената болест, която се хваща със съгласието на волята.

Това е единствената болест, която има нужда от разрешително, ако решиш да я разпространяваш.

Това е единствената болест, която се затваря в бутилки и се продава.

Това е единствената болест, която се нуждае от разпространителска мрежа.

Това е единствената болест, която създава годишен приход на държавата.

Това е единствената болест, която насърчава престъпността.

Това е единствената болест, която създава навик.

Това е единствената болест, която се разпространява чрез реклама.

Това е единствената болест, която не се причинява от микроб или вирус и за която хората не са измислили лекарство.

Това е единствената болест, която отрязва пътя на пациента към небето.

Това е единствената болест, която се дава като коледен подарък“.

Пиенето на алкохол е навик, който кара човека да се пристрастява към него, а вярващият не трябва да се пристрастява към нищо и към никого освен към Самия Господ (1 Кор. 9:25-27).

Това е и един много скъп навик, който кара човека да използва парите си за алкохол, вместо за семейството си и за личните си нужди. Соломон казва, че никой, който обича виното (прекалено), не забогатява (Пр. 21:17). А пророк Йоил говори за хора, които са толкова зависими от него, че са готови да продадат момиче, за да пият вино (Йоил 3:3). Последствията от алкохолизма за здравето на човека са ни добре известни — цироза на черния дроб, болести на бъбреците, засягане на сърцето, увреждане на мозъчните клетки. Средната продължителност на живота на алкохолиците в САЩ е 51 години — много по-ниска от общата средна продължителност. Пиенето на алкохол по време на бременността може да се окаже пагубно за здравето на плода. Някой беше казал: „Бог прощава греховете ни, но нашите тела не ги прощават“.

Прибавете към всичко това пропиляното работно време, загубването на работата, опустошението, което алкохолизмът нанася на семейния живот, убийствата вследствие на пътните катастрофи, причинени от водачи в нетрезво състояние, самоубийствата и убийствата, извършени под влияние на алкохола. Последните статистически данни сочат, че над 80% от затворниците са извършили престъплението си под влияние на алкохол или наркотици. Всичко това представлява една много грозна картина.

В Притчи 23:29-34 Соломон ни дава едно класическо описание на алкохолика:

„Кому горко? Кому скръб? Кому каране?

Кому оплакване? Кому удари без причина?

Кому подпухнали очи?

На ония, които се бавят около виното,

които отиват да вкусят подправено вино.

Не гледай виното, че е червено,

че показва цвета си в чашата,

че се поглъща гладко,

защото после то хапе като змия

и жили като ехидна.

Очите ти ще гледат чужди жени

и сърцето ти ще изригва развратни неща.

Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море,

или като един, който би лежал на върха на мачта.

Удариха ме, ще речеш, и не ме заболя.

Биха ме, и не усетих.

Кога ще се събудя, за да го търся пак?“.

Най-сигурната политика

Единственият начин, по който човек може да бъде сигурен, че няма да стане алкохолик, е пълното въздържание от алкохола. Това е и най-сигурният начин неговото поведение да не съблазни някой друг. Добре е всеки един от нас да разбере колко е важно това. Ако един слаб вярващ види теб или мен, че пием алкохол, той може да заключи, че това, което е добро за нас, сигурно е добро и за него. Но за разлика от нас той може да се пристрасти към алкохола и да стане пияница. В този случай ти и аз сме морално отговорни за неговото пропадане, защото сме му дали лош пример. Затова Павел казва: „Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва“ (Рим. 14:21). Също така той казва: „Затова, ако храната, която ям, е спънка на брат ми, аз няма да ям месо вовеки, за да не препъна брат си“ (1 Кор. 8:13). По-лошо е да направиш някого пияница, отколкото да си такъв самият ти, а то е достатъчно лошо само по себе си.

Може да има победа

Мел Тротер беше голям пияница. За да се спаси от махмурлука, той гледаше да бъде пиян непрекъснато. Един ден малкото му бебе умря и той изпита силно желание да се напие, но нямаше пари. Тогава отиде до ковчега, събу обувчиците от трупчето на бебето и ги занесе в заложната къща, а с парите си купи пиене. Изведнъж разбра колко отвратително е постъпил и тръгна към езерото, за да свърши с живота си. Пътят му минаваше покрай една християнска мисия за подпомагане на бедни. Той влезе вътре, чу евангелието и бе спасен по един удивителен начин. Животът му се промени изцяло. Престана изобщо да пие и прекара остатъка от живота си, като показваше пътя към Спасителя на бедните и изгубените хора от улицата. Мел беше живо свидетелство за това, че алкохолизмът може да бъде победен чрез силата на Светия Дух и опровержение на представата, че един алкохолик никога не може да се освободи от изкушението да пийне една чашка. Тази представа не взема предвид силата на Духа, който може да даде освобождение.

По-късно се обърна един друг алкохолик и поиска да бъде кръстен, за да изрази решението си да умре за стария си начин на живот и да започне да живее поновому. След кръщението, когато служителят изпразни водата от басейна, на дъното му откри една бутилка от уиски. Това беше за него начинът, по който той показа, че слага край на стария си живот.

Всеки вярващ, който има проблеми с алкохола, трябва да следва няколко прости правила:

1. Излей всякакво количество алкохол, което ти е останало под ръка. Това ще бъде една проверка дали желанието ти да се освободиш от този навик е искрено.

2. Непрекъснато викай към Бога да ти даде сила да стоиш далеч от бутилката. Моли се така: „Не ме въвеждай в изкушение, но избави ме от лукавия!“.

3. Съпротивлявай се на изкушението да приемеш покана за пиене — дори и когато става въпрос за една малка чашка (Пр. 1:10). Можеш да правиш това, като призоваваш непрекъснато Господа за помощ (Пр. 18:10). Всяка нова победа ще ти помогне да спечелиш и при следващото изкушение (1 Кор. 10:13).

4. Изповядай всеки неуспех веднага пред Господа (1 Йоан. 1:9). Често пъти може да ти бъде от голяма помощ да споделиш неуспеха си с някой духовен, разбиращ християнин, който да ти помага, като те придружава в молитва.

5. Избягвай местата и хората, които ще те върнат към старото изкушение (Рим. 13:14).

6. Ако е възможно, свържи се с друг, по-зрял вярващ, който ще се моли заедно с теб в най-трудните моменти и ще ти бъде приятел по всяко време (Пр. 17:17).

Ако ти наистина решиш сериозно да се отървеш от този навик, Бог ще ти даде необходимата сила, за да го преодолееш. Но ти трябва наистина да се решиш.^[2]