Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Здравко Ненов; Питър ван Кампен

Заглавие: Сектите и как да ги разпознаваме

Издание: първо

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: справочник

Националност: българска

Художник: Станислав Абаджиев

ISBN: 978-619-7015-17-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10613

История

  1. — Добавяне

Ислям

Ислямът е третата голяма монотеистична религия наред с християнството и юдеизма. Тя води началото си от страните на Близкия изток. Разпространена е на всички континенти и се изповядва от много народи, но най-вече в арабския свят. Днес ислямът е най-бързо растящата световна религия. Ислямският фундаментализъм се превръща в значителна политическа сила не само в Близкия изток, но и в редица други части на света.

Смята се, че днес ислямът има около 450 милиона последователи, които преобладават в около 36 страни на три континента. Думата ислям произхожда от арабския глагол „подчинявам се, предавам се, доверявам се“ и означава подчинение или отдаване.

Основател на исляма е Мохамед. Той е роден през 570 г. сл. Хр. в Мека, в Арабия. Баща му починал преди неговото раждане. Майка му починала, когато бил на 6 години и той бил отгледан от своя дядо и по-късно — от своя чичо. За ранния живот на Мохамед не е известно почти нищо. С възрастта обаче неговите възгледи се променили — той отхвърлил политеизма и идолопоклонството на своята среда и достигнал до вярата в един бог — Аллах. На 40-годишна възраст религиозният Мохамед получил първото си видение, което е записано в Корана. След него последвали и други. Първоначално Мохамед не бил сигурен дали тези видения са от божествен произход, но впоследствие съмненията му се разсеяли.

Посланията, които идвали в съзнанието на Мохамед, най-често били доста кратки и представлявали къси стихове, завършващи с рима. Те били учени наизуст от Мохамед и последователите му и били рецитирани като съставна част от общото им богослужение. До самата си смърт през 632 г. сл. Хр. Мохамед е продължил да получава такива послания през известно време. В последните му години посланията ставали все по-дълги и започвали да се занимават с проблемите на мюсюлманската общност в Медина.

Всички или почти всички откровения на Мохамед вероятно са били записани от неговите секретари, докато той е бил жив. Скоро след неговата смърт те са били събрани и от тях е съставена една авторитетна версия, която представлява днешния Коран.

Коранът се състои от 114 сури (глави), които са подредени по големина — най-дългите са в началото, а най-късите — в края. Коранът е свещената книга на исляма. Като авторитетно писание той е основният критерий за всички области на вярата и практиката. Той се смята за Божието слово, открито на Мохамед за човечеството. Тъй като е бил първоначално открит от Бога на арабски език, много мюсюлмани смятат за неправилно той да се превежда на други езици. Затова не съществува никакъв авторитетен превод на Корана. Това важи и за изданието му на български език.

Ислямските учени като цяло не са единни по въпроса защо точно Коранът е истина или каква част от него е истина, въпреки че консервативните ислямски учени го смятат изцяло за истина.

Най-важното и фундаментално понятие в исляма, централната точка в ислямското учение е шариат, ислямският закон. Буквално думата шариат означава „пътят към водата“, но в религиозното си приложение означава цялостния житейски път, така както е предписан явно и неявно от Бога. Докато мюсюлманската теология определя всичко, което човек трябва да вярва, законът предписва всичко, което той трябва да прави. За разлика от всяка друга система в днешния свят, шариат обхваща всяка подробност на човешкия живот — от забраната на престъплението до използването на клечки за зъби и от организацията на държавата до най-интимни подробности на семейния живот. Тя е „науката за всички неща — човешките и божествените“ и разделя всички действия на такива, които са задължителни или наложени, такива, които са похвални или препоръчани, такива, които са позволени или безразлични пред закона, такива, които не са препоръчителни или презрени, и такива, които са забранени.

В някои страни определени неща са били извадени от областта на действие на шариат и са поставени под властта на светските съдилища. Някои ислямски страни, като например Турция, са отменили шариат като държавен закон, докато в други, като например Иран, той все още действа.

Ислямът се състои от две основни течения — сунити и шиити. Това разделение се извършва още в първото поколение мюсюлмани и се дължи на проблема за определянето на последовател на Мохамед. За мюсюлманите това винаги е бил както религиозен, така и политически въпрос.

Сунитите са основното религиозно течение в исляма (около 90% от всички мюсюлмани). Те обхващат четирите ортодоксални школи на ислямското мислене. Според сунитите никой не може да бъде последовател на Мохамед в неговите качества на пророк и проводник на Божия глас. Този последовател може да бъде само пазител на пророческото наследство, отговорен за управлението на общността от вярващи. Той се нарича халиф и е трябвало да бъде избран по споразумение на общността от племето на Мохамед. Първите четирима халифи след смъртта на Мохамед са били Абу Бакр (един от първите му последователи), Омар, Отман и Али. Техният пример заедно с този на Мохамед образува суна (обичаи) и е авторитетен за всички следващи поколения мюсюлмани. Именно сунитите с времето развиват шариат.

За шиитите решаващият религиозен авторитет е имамът. Той е дарен със способностите за вдъхновено и непогрешимо тълкуване на Корана. Шиитите вярват, че такъв имам може да бъде само пряк наследник на Мохамед. Първият имам е бил Али — племенник, осиновен син и впоследствие и зет на Мохамед. Той обаче е бил убит заедно с двамата си сина.

Суфите са най-известното движение на ислямските мистици. То възниква като реакция на механичното, рутинно богослужение в силната легалистична система на ортодоксалния ислям, както и на либералните и светски възгледи на ръководството в по-ранно време. В известен смисъл суфите обединяват основните черти на сунитското и шиитското мислене.

Ученията на исляма

Главното учение на исляма се състои в петте доктрини на вярата. От всички мюсюлмани се очаква да се придържат към тези учения.

Бог. Има само един истинен Бог е неговото име е Аллах. Аллах е всезнаещ, всемогъщ и всевластният съдия. Но Аллах не е в този смисъл личностен Бог, тъй като той във всяко отношение е далеч над човека, така че е невъзможно да бъде познат като личност.

Ангели. Съществуването на ангели е основна част от учението на исляма. Гавраил, водещият ангел, се е явил на Мохамед и е играл решаваща роля при предаването на откровенията на Корана на Мохамед. Ал Шайтан е дяволът и по всяка вероятност е паднал ангел или джин. Джиновете са средни същества между ангелите и хората, които могат да бъдат добри или зли. Ангелите нямат телесни функции, тъй като се състоят от светлина. Всички ангели имат различни задачи, напр. Гавраил или Джибрил, е посланикът на откровението. Всеки човек има два ангела — единият записва добрите му дела, а другият — злите.

Писанието. В ислямската вяра има четири вдъхновени книги. Това са Тора на Мойсей, Псалмите на Давид (Цабин), Евангелието на Исус Христос (Инил) и Коранът. Трябва да се има предвид, че първите три не отговарят на Библията. Мюсюлманите вярват, че те са били фалшифицирани от юдеите и християните. И тъй като Коранът е най-новото и окончателно Божие слово към човека, той надвишава всички останали.

Пророците. Според исляма Бог е говорил на човечеството чрез многобройни пророци през вековете. Шестте най-големи са: Адам, Ной, Авраам, Мойсей, Исус и Мохамед. Мохамед е последният и най-великият от всички посланици на Аллах — „печатът на пророците“.

Ислямът признава Исус Христос за пророк, но не и за Единородния Божи Син. Всъщност въобще идеята, че Бог може да има Син, е скандална за един мюсюлманин. Те не вярват, че Христос е умрял на кръста и после е възкръснал. Повечето мюсюлмани смятат, че Юда е бил взет на мястото на Исус, като по свръхестествен начин е бил направен да прилича на Него, а Самият Исус е бил грабнат на небето.

Последните дни. Последните дни ще бъдат време на възкресение и съд. Който е следвал Аллах и Мохамед и е бил послушен, ще влезе в ислямския Рай — място на блаженство. Който им се е противил, ще бъде мъчен в ада.

Освен петте най-съществени доктрини или учения в исляма има и „пет стълба на вярата“. Става дума за фундаментални действия или задължения, които всеки мюсюлманин трябва да изпълнява. Те са:

Изповед на вярата (Калима): „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“ — това е най-съществената основа на мюсюлманската вяра. Тя трябва да бъде изговорена на висок глас, за да стане човек мюсюлманин. Тя се повтаря непрекъснато и в молитвите.

Молитвата (Салат): Молитвата като ритуал е централен момент в живота на един вярващ мюсюлманин. Този ритуал се извършва пет пъти на ден (при изгрев слънце, на обяд, след обяд, при залез слънце и преди лягане). Предписаните молитви трябва да се рецитират на арабски с обърнато към Мека лице. Хадит (книгата на традицията) е превърнала тези молитви в механична последователност от движения, изправяне, коленичене и поклони. Призивът за молитва се отправя от мюезина от минарето на джамията.

Даване на милостиня (Закат): Мохамед, който сам е бил сирак, имал остра потребност да помага на бедните. В началото милостинята е била доброволна, но сега всички мюсюлмани са задължени да дават една четиридесета част от доходите си за бедните. Могат да се дават и доброволни дарения.

Тъй като тези, които получават милостинята, подпомагат дарителя в постигането на спасение, те не се чувстват задължени спрямо него. Напротив, тъй като дарителят е задължен и отговорен да дава милостиня, той може да се смята щастлив, когато има на кого да даде.

Пости (Рамадан): Благочестивите мюсюлмани постят през този свят месец всеки ден от изгрев до залез слънце. Постенето развива самоконтрол, почитане на Бога и идентифициране с бедните. През време на светлите часове на деня не бива да се приемат храна или течности, нито да се пуши или да се изпитват някакви сексуални удоволствия. Много мюсюлмани по времето на рамадана ядат по два пъти на ден — преди изгрев и след залез слънце.

Поклонението (Хадш). От всеки мюсюлманин се очаква поне веднъж в живота си да предприеме поклонническото пътуване до Мека. За стари и болни хора то може да е изключително тежко и затова те могат да изпратят някой друг, който да ги замести. Това пътуване е съществена крачка в постигането на спасение за един мюсюлманин. То включва цяла поредица от церемонии и ритуали, много от които се извършват около свещения камък Каба — в крайната цел на пътуването.