Здравко Ненов, Питър Ван Кампен
Сектите и как да ги разпознаваме (16) (Кой в какво вярва по света)

Децата на Бога (Семейството на любовта/Семейството)

Повечето от вас са виждали и познават характерните шарени листовки със сладникави картинки и ситен текст на гърба, които усмихнати младежи, почти деца, раздават масово по улиците и по градския транспорт. На пръв поглед в тези брошурки, особено в първите от поредицата, няма нищо опасно, текстът им е изпълнен с библейски цитати, не се проповядва нищо антисоциално. Едва в по-нататъшните листовки от поредицата се появяват странни учения и тълкувания на библейски цитати, а самите картинки стават все по-дръзки. И въпреки това само от тези листовки едва ли някой би подозрял, че става дума за една от най-коварните и опасни световни секти, навлизащи много широко в българското общество през последните 3 години.

Едва ли има религиозна група, към която отношението на обществото да се е променило така драстично. Когато се появяват за първи път в началото на 70-те години в Америка, пресата, обществеността и църковните ръководители ги приветстват като част от популярното тогава „Движение Исус“ и ги посрещат с отворени обятия. Днес „Децата на Бога“, „Семейството на любовта“ или както напоследък се наричат „Семейството“, са едно от най-остро критикуваните движения. В много страни се водят съдебни процеси срещу тях. Никоя християнска общност не желае да има нищо общо с тях.

Тази промяна в отношението на обществото се дължи до голяма степен на факта, че все повече и повече информация за това движение става известна. Децата на Бога могат да послужат като пример и предупреждение към обществеността за опасността от прекалено бързо приемане и одобрение на неизвестни религиозни групировки.

История

Основател и ръководител на култа е Дейвид Бранд Бърг (род. 1919 г.) в Оуклънд, Калифорния. Той произхожда от християнско семейство и около една година работи като пастор на баптистка църква в Аризона. Той бил принуден да напусне църквата, тъй като тя не била доволна от неговата работа. Оттам Бърг развива силна омраза към традиционните християнски църкви и започва да получава „откровения от Бога“ за това, че е избран за особено служение — характерно за всички основатели на култове.

През 1968 г. той се установява за кратко време в Харингтън Бийч, Калифорния, и там открива кафе-бар по модела на Движението Исус — масово християнско движение, обединяващо главно млади хора, бивши наркомани, които поради социалния си произход и спонтанния начин, по който са повярвали, не могат да се приобщят към никоя от традиционните християнски църкви. В това движение се развива определен „революционен дух“ и самочувствието, че те са единствените християни, които правилно разбират Библията.

Изглежда, че там Бърг е ходил заедно с жена си и четирите си деца да „свидетелства“ по улиците и плажовете и около него се събира група, която се нарича „Тийнейджъри за Христа“. Той насърчава новообърнатите млади хора да напуснат своите семейства и работа и да се отделят от обществото, като лека-полека подчинява групата абсолютно под своя власт. По това време Бърг получава пророчество, според което Бог ще накаже Калифорния с огромно земетресение, при което тя ще изчезне в Тихия океан. За да се спасят от това бедствие, групата последователи начело с Бърг напускат Калифорния и тръгват да се скитат из Америка като „древния Израил в пустинята“. Тогава те възприемат и името „Децата на Бога“, а Бърг се обявява за „Мойсей Давид“. Новоповярвалите също се преименуват и приемат библейски имена. Движението се разделя на малки групи от по десетина души и се създава желязна йерархия. Членовете се наричат овце, които се ръководят от пастири, областни пастири, епископи, архиепископи, министри. Абсолютният връх на тази йерархия е самият Мойсей Давид, наричан Отец Давид (или съкратено — Мо). От 1972 г. той живее в нелегалност някъде в Европа, а движението продължава да се развива. Понастоящем то е активно в над 80 страни в света и действа главно под името „Семейството“.

„Писмата на Мо“

Както всички водачи на култове, Бърг претендира, че е особен пророк на Бога, който единствено може да тълкува Библията, както и да получава нови откровения от Бога. Той записва учението си в своите прочути „Писма на Мо“, които претендират за боговдъхновеност и абсолютен авторитет. Те се наричат „заповедите, които идват свише от Господа чрез Мо“. Тези писма не могат да бъдат обяснявани, тълкувани, а още по-малко подлагани на анализ или критика.

Писмата на Мо са разделени на отделни класи с различна сфера на разпространение. Част от писмата са предназначени за всеобщо разпространение и могат да се четат от всички. Някои писма могат да се четат само от членове на движението и избрани приятели, други — само от по-напреднали ученици, но не и от новообърнатите. Има писма, които са предназначени за ръководителите с цел да бъдат четени на останалите последователи, а други могат да бъдат ползвани единствено от ръководителите.

Писмата на Мо, особено тези, които са предназначени за ръководителите на движението, са доста посредствени като стил и разкриват извратена сексуална фантазия. Те съдържат подробни порнографски описания.

Всеки от новообърнатите трябва да премине тримесечен „Курс за четене и изучаване на писмата на Мо“, който обхваща 144 писма и е разделен на следните области:

1. Въведение в революцията и нашите основни учения.

2. Твоят духовен живот и пътят ти с Бога.

3. Защо ние трябва да напуснем света?

4. Нашата цел — завладяването на света.

5. Светът днес — политика и икономика.

6. Нашият пастир — Мойсей Давид.

7. Духовният свят.

8. Любов и секс.

Вярвания

Движението няма ясна теология, липсва систематично изложение на възгледите им за Бога.

Децата на Бога много често се представят като „основатели и предводители на революцията за Исус“. Това всъщност е и основното учение на култа. Те предупреждават света, че последното време е наближило и прогнилият и порочен свят, наречен „системата“, ще бъде разрушен чрез „революция“. За тях Исус Христос е „най-великият революционер“, а Неговите апостоли са „Неговите дванадесет брадати бойци“. Голяма част от писмата на Мо разглеждат въпроса за революцията, в името на която членовете на движението трябва да се откажат от всичко, да се отделят от „системата“ и да воюват против нея. За тази революция не важат и законите на държавата: „Това е една тотална, съвършена, абсолютна революция! — Смяна на посоката! Тръгване в точно обратната посока — срещу течението — дори и срещу така наречените закони на хората, проклетите закони на тяхната система, които се опитват да попречат на това.“

Така последователите на Децата на Бога биват обучавани да не зачитат съдебни решения, наредби и постановления.

Идеята за революция е напълно чужда на християнското учение. Библията казва, че всяка власт е от Бога, и учи християнина да зачита светската власт и да й се подчинява: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога и колкото власти има, те са отредени от Бога“ (Рим. 13:1).

Целта на Бърг е да установи една общност под свое господство като „цар“ и „пророк“.

За тази цел на членовете на движението постоянно се внушава, че всичко извън групата е греховно, сатанинско, лицемерно, антихристиянско. Те са единствените истински християни, а целият свят, начело с Църквата, си е поставил за цел да ги унищожи. Мотивът за „преследване на верните“ се развива до такава степен, че се превръща в основно средство за фанатизиране на последователите и води до все по-голямата им изолация. Те живеят в комуни, като още от самото начало биват насърчавани да напуснат семействата си и да прекъснат всякакви връзки с тях, за да могат да „се отделят“ като истински войни на „великата революция“. В полза на това се привеждат изолирани и превратно тълкувани цитати от Библията (напр. Мат. 10:34–37), като напълно се игнорира цялостното християнско учение, което повелява да се почитат родителите и казва, че който не се грижи за домашните си, е по-лош и от невярващ (1. Тим. 5:8).

Подобно на много други култове и Децата на Бога определят времето на Второто пришествие — 1993 г. Тогава Бог е трябвало да накаже нечестивото общество, а всички „революционери за Христа“ да участват в битката срещу антихриста, в която да бъдат окончателно изтребени и всички членове на традиционните християнски църкви. Впрочем Бърг предсказва катастрофално разрушение на Америка още за 1974 г., свързано с преминаването на кометата Кохутек. Както всички знаем, нито едно от тези пророчества не се е сбъднало.

Може би най-характерни за движението са неговите възгледи за любовта и секса.

Децата на Бога открито признават, че за тях сексуалните отношения извън брака са напълно допустими. Те обосновават това със „Закона на любовта“, като се позовават на стиха: „Целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая: Да обичаш ближния си като себе си“ (Гал. 5:14). Тук те явно поставят знак на равенство между любов и секс, което, естествено, няма нищо общо с библейското понятие за любов. Те също така спекулират с това, че „Христос ни е изкупил от проклятието на закона“ (Гал. 3:13), като тълкуват този стих в смисъл, че за християните вече не важат моралните закони, постановени от Бога. Всеки средно грамотен човек обаче знае, че Исус Христос не само не отменя моралните закони, но и ги засилва: „Чули сте, че е било казано: Не прелюбодействай. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Мат. 5:27–28).

Децата на Бога обвиняват традиционните християни, че те смятат секса по принцип за зло и за грях. Библията ясно учи, че сексът е бил замислен от Бога като естествено отношение между мъжа и жената, за което са поставени определени граници, както и за всичко останало. Абсолютно всички християнски църкви са единни по този въпрос. Библейското учение за брака е недвусмислено — бракът е единствената рамка, в която са разрешени сексуални отношения между двама души. Прелюбодейството (не сексът по принцип!) винаги е било и продължава да бъде един от най-тежките грехове. „Не се лъжете. Нито блудниците, нито прелюбодейците, нито хомосексуалистите… няма да наследят Божието царство“ (1. Кор. 6:9).

Но ученията на Мойсей Давид стигат още по-надалеч. Той твърди, че тъй като „Бог е любов“, а Исус Христос е въплъщението на Божията любов към човечеството, неговите последователи можели да показват на хората Божията любов, като дори откликнат на техните сексуални потребности. Излишно е да се споменава, че към това „висше жертвоготовно служение“ са били подтиквани главно младите последователи на движението. То се развива в специален метод за печелене на души под названието „Лов с любов“ (Flirty Fishing). Това е чисто и просто религиозна проституция. Децата на Бога казват, че напоследък, основно поради лошата реакция на обществото и поради разпространението на СПИН (!), тази практика била преустановена и сексуалните контакти на членовете на движението били ограничени само в рамките на техните комуни. Те обаче продължават да не виждат нищо лошо в нея.

Децата на Бога официално твърдят, че зачитат и защитават брака като институция, но Писмата на Мо говорят точно обратното: „Бог е разрушавал браковете на почти всички наши висши ръководители по едно или друго време, с едно или две изключения, в които партньорите и без това са разделени. Сам свидетелствам, че това е принесло, разбира се, много добри плодове, откакто започна, и също то има добър ефект върху децата. Разделянето на семейството нещо ново ли е за Бог! Ами че Бог непрекъснато ги разрушава — малките частни семейства. Ако не се отречете от своя съпруг или съпруга за Господа по едно или друго време, значи не сте се отрекли от всичко…“ Християнската църква винаги е считала брака за постановена от Бога институция и едно от най-важните изисквания за служителя в църквата е „да бъде мъж на една жена“ (1. Тим. 3:2).

Тази страна от движението Децата на Бога се крие старателно от погледа на новите последователи. Отначало човек, който не е много добре запознат с Библията и с християнството, няма да забележи нищо подозрително. Едва след като е станал член на движението, свикнал е малко или много безмозъчно да изпълнява указанията на ръководителите и безкритично да приема всичко, което произхожда от „Отец Дейвид“, той бива постепенно въвеждан в сексуалния живот на комуната. Именно затова тази секта е особено опасна. Много е лесно да се завърти главата на една 15–16-годишна ученичка с приказки за „Любовта“.

Трябва също така да се спомене, че на Децата на Бога не е чужд и спиритизмът. Голяма част от Писмата на Мо описват как някакви духове говорят чрез него. Главният от тях е духът на циганския крал Абрахим, който бил духовен водач на Мойсей Давид.

Библията строго забранява подобни контакти и обявява окултизма и спиритизма за едни от най-тежките грехове.

„Да не се намира между вас никой магьосник, астролог, гадател или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите. Защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа и поради тия мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тия народи от пред тебе…“

Второзак. 18:10–12

Както много други секти, Децата на Бога промиват съзнанието на новите си последователи. За тази цел те използват стандартните методи, като отделяне от семейството, живот в комуни, задължително изучаване на Писмата на Мо, лишаване от всякакво свободно време и личен живот. Последователите са задължени да печелят пари, като лъжата, измамата и дори кражбата не се изключват като методи.

Децата на Бога са изключително агресивни при защитаване на собствената си организация, имат силен мисионерски дух и са способни на всичко.

Изключително важно е българският гражданин и особено неговите деца да бъдат наясно с подмолните методи на действие и пагубните учения на тази секта.