Здравко Ненов, Питър Ван Кампен
Сектите и как да ги разпознаваме (21) (Кой в какво вярва по света)

Методи на сектите и травми, нанасяни от тях

Методи за приобщаване към сектата

Част от тези методи не се различават много от методите, които всички религиозни учения използват за пропагандиране на своите идеи — организиране на лекции, семинари, проповеди, разпространение на брошури, списания и други печатни материали. Изключително характерно за сектите обаче е, че тези методи се прилагат анонимно — например не се съобщава кой организира съответното мероприятие, кой е лекторът, от името на коя организация или движение се извършва дадена дейност или се разпространява дадено писание. Често тези активности не са директно анонимни, но са маскирани под нищо неозначаващи наименования като напр. „Българска асоциация на доброволците“, „Организация за изследване на принципи“. За какви принципи и какви доброволци става дума, е невъзможно да се разбере. Под тези две наименования се крие сектата на Муун. Друг пример за това са материалите на Децата на Бога, или, както напоследък се наричат, Семейството — цветни брошурки, на които има единствено някакъв австрийски адрес.

Друг характерен метод за някои от сектите е ходенето от врата на врата по къщите. Ако на вратата ви позвънят младежи с тъмни костюми, бели ризи и табелки с имената им, можете да бъдете сигурни, че това са мисионери на мормоните. Те ще ви предложат най-любезно да си поговорят с вас, да четат Библията заедно с вас или да разсъждавате заедно по някакви въпроси — независимо от това дали вкъщи е цялото семейство, или само съпругът, или само съпругата. Същата система използват и Свидетелите на Йехова, но те не са така характерно облечени.

Друг метод е продаването на литература и други неща по улицата. Това е едновременно метод за привличане на последователи и начин за събиране на средства за финансиране на сектата. Така се завързват лични контакти и разговори, които биват последвани от покана за някоя сбирка или курс. Най-характерни в това отношение са последователите на движението Харе Кришна. Те могат да се видят навсякъде по улиците да предлагат своите книги и най-вече Бхагават Гита. Свидетелите на Йехова също с удивително усърдие и издръжливост продават списанието „Стражева кула“ всеки ден, независимо от времето, на едно и също място в града. В цяла България сектата на Муун продава т. нар. „лазерни графики“ върху метално фолио, които вече висят на стените на множество ресторанти и други обществени заведения, без техните стопани да предполагат от кого са ги закупили. Те продават и други сувенирчета, например кукли, с които финансират своята дейност.

Методи за задържане на членовете в сектата

Те започват да се прилагат едва след като кандидатът прояви интерес. Ако се съгласи да участва в някой курс или семинар (най-често в лагери извън града), той бива бомбардиран с огромно количество информация, която не може да преработи за късо време. Там животът в комуната му се представя в най-розови краски и върху него се упражнява силен, макар и не явен натиск, за да се присъедини към нея. Ако това стане, новият член на организацията бива изолиран от семейството си и от предишната си среда и попада в един шеметен ритъм на живот, който не му дава никаква възможност да се замисли или да се занимае със себе си. Той трябва непрекъснато да посещава лекции, богослужения и други мероприятия. Трябва да работи за сектата, и то работа, която преди това най-вероятно е считал за унизителна — стигаща до просене по улици и ресторанти.

На преден план в живота му излизат изискванията на организацията и учението. Тя определя живота на индивида до най-малките подробности, изисква пълно подчинение и упражнява пълен контрол над личността. Сектата определя какво може и какво не може да чете човек, какво трябва и какво не трябва да яде, с кого да общува и с кого — не, с кого да има сексуални отношения и с кого — не, и пр. Редовно се правят подробни изповеди и се събира пълна информация за личния живот на членовете. Собственото Аз на човека отива на заден план. Неговите желания и стремежи се окачествяват като грях към организацията и се потискат по всякакви начини.

Това създава един много характерен комплекс за вина към организацията. Тази вина се отъждествява с вина пред Бога, тъй като организацията е единственият негов представител на земята. Спасението на човека се поставя в пряка зависимост от неговата вярност към организацията и от изпълнението на абсолютно всички нейни изисквания. Това, от една страна, изключва всякаква възможност за конфронтация или дори критично отношение към организацията, а от друга страна, води до непрекъснат страх и дълбоки депресии, стигащи понякога и до самоубийство. Обикновено сектите преследват своите жертви през целия им живот. Дори и човек да се е откъснал от сектата, след една или две години той бива потърсен отново. Вината му непрекъснато се напомня.

Чувството на вина и греховност често пъти се утежнява от факта, че повечето секти проповядват път за постигане на съвършенство и безгрешен живот. Тъй като това е утопия и не може да бъде постигнато от нито едно човешко същество на този свят, човекът бива изправен пред неразрешим проблем. И така, той или започва да лъже себе си и постепенно изгубва чувството си за реалност, или изпада в дълбока депресия, водеща до самоубийство, или разбира фалша и бяга от сектата. Много често могат да се срещнат членове на секти, които живеят със самочувствието на някаква свръхестествена святост и безгрешност.

Това се прелива в друг много характерен метод на сектите за промяна на съзнанието на техните членове — внушението, че те са нещо повече от останалите хора, че те единствено познават истината и правилния път. Чрез учението на сектата човекът се убеждава, че е свръхестествено, свръхсилно същество, което в повечето случаи представлява самото то бог. Това е много фина игра с човешката гордост и стремеж към власт и величие. Този метод е бил използван от много диктатури и съвсем не е нов. Можем да си припомним нацистката идеология или някои други, подобни на нея. Поради окултните практики, широко разпространени в повечето секти, действително се срещат свръхестествени преживявания, които допълнително убеждават човека в неговата божественост.

Изопачаване на Библията

Тук е редно да се спомене и един от много широко разпространените начини на действие на много секти — това е използването на Библията. Те много обичат да се позовават на нейния авторитет и дори да представят ученията си за християнски. Но това, което най-често се прави е, че отделни стихове се измъкват от техния контекст и се използват в подкрепа на учението на сектата, като се тълкуват в противоречие с цялостното учение на Библията. Често пъти биват прибавяни допълнителни неща, твърди се, че Библията не е точно преведена, и се произвеждат такива „точни преводи“, какъвто е например преводът „Нов Свят“ на Свидетелите на Йехова. В други случаи се изнамират други книги, които допълват Библията, както е при Муун, при мормоните и др.