Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Здравко Ненов; Питър ван Кампен

Заглавие: Сектите и как да ги разпознаваме

Издание: първо

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: справочник

Националност: българска

Художник: Станислав Абаджиев

ISBN: 978-619-7015-17-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10613

История

  1. — Добавяне

Конфуцианство

Тази оптимистично-хуманистична религия е упражнила огромно влияние върху социалната структура и политическата философия на Китай.

Основателят на тази религия, станал известен като Конфуций, е роден около 550 г. пр. Хр. в Китай, т. е. бил е съвременник на Буда, макар двамата вероятно никога да не са се виждали. За предците му не се знае нищо, освен че е израснал в доста прости условия. Баща му умрял скоро след неговото раждане и майка му го отгледала сама.

Още преди да стане на 20 години, той заел държавна длъжност на събирач на данъци. По това време се и оженил, но бракът му скоро завършил с развод. След това станал учител, за което имал явна дарба. Заемал незначителни длъжности, докато на 50 години станал висш чиновник в Лу. Моралните му реформи имали непосредствен успех, но изпаднал в конфликти с преките си началници и бил свален от поста си. В следващите 15 години скитал от държава в държава и се опитвал да осъществи своите политически и социални реформи. Последните пет години от живота си посветил на писане и издаване на произведенията, които днес са класиката на конфуцианството. Починал през 479 г. пр. Хр. като един от най-значимите учители в китайската култура. Учениците му го нарекли Кинг-Фу-Ци или Кинг, Учителят, което влязло в латински като Конфуций.

Конфуций вярвал, че Китай може да бъде спасен, ако хората търсят доброто на другите, така както били правили техните предци. Ролята, която искал да играе Конфуций в това, не била тази на Месия или Спасител, а на някой, който искал отново да върне на хората Връзката им с древните. „Аз предавам, не създавам наново. Аз вярвам в древните и ги обичам.“

Впоследствие Конфуций е бил обожествен от своите ученици и конфуцианството постепенно е прераснало в държавна религия на Китай.

Вярвания

Основна характерна черта на господстващата по времето на Конфуций китайска религия било почитанието на предците. Това е почитание на духовете на починалите от техните живи роднини. Смятало се е, че продължителността на съществуването на духовете на предците зависи от вниманието, което им оказват техните потомци. Вярвало се е също, че предците могат да контролират историята на своето семейство. Ако семейството се грижи за нуждите на предците, то и те от своя страна ще се погрижат на роднините им да се случват само хубави неща. Но ако предците биват пренебрегвани, можело на живите да се случат всякакви лоши неща. Следователно живите живеели в страх от мъртвите.

Основните принципи на учението на Конфуций могат да се обобщят в шест ключови понятия:

Жен — златното правило: „Не прави на другия това, което не искаш да ти направят на теб.“ Това е най-висшата добродетел. Ако всички хора я спазват, човечеството ще достигне до мир и хармония.

Гюн-дзи — „благородният“, „истинският човек“ — това включва качествата достойнство, щедрост, истинност, старание и доброта.

Ченг-минг — изправяне на понятията. За да функционира добре обществото, всеки трябва да играе добре своята си роля — царят да се държи като цар, благородникът като благородник и т. н.

Де — означава сила — водачите на народа трябва да управляват не само с груба сила, но и да бъдат хора с високи качества, които да бъдат за пример на поданиците си.

Ли — умереност, почитание, учтивост, ритуал, идеалният начин на поведение.

Вен — изкуствата на мира — музиката, поезията, изобразителното изкуство.

Конфуцианството не е религия в класическия смисъл на установяване на връзка между човека и някаква свръхестествена сила, а по-скоро една етична система, която поучава човека как да живее със своите ближни. Конфуций се е отнасял изключително резервирано към всичко в народната традиция, което е било против здравия човешки разум и не е служело на някаква явна социална цел.

Конфуцианството поставя ударението на земното, а не на небесното, но въпреки това разглежда небето и неговото действие като реални, а не като внушение. Застъпваната от конфуцианството етична философия разчита на собственото усилие, което не оставя място за бог и не говори за никаква необходимост от него.