Здравко Ненов, Питър Ван Кампен
Сектите и как да ги разпознаваме (17) (Кой в какво вярва по света)

Международно Общество за Кришна съзнание

История

Основател на Международното Общество за Кришна-съзнание е бившият търговски служител Абхай Чаран Де (1896–1977), когото неговите привърженици почитат като „Негова Божествена милост А. Ц. Бхактиведанта Свами Прабхупада“. През 1922 г. Абхай Чаран Де срещнал своя духовен учител Шри Шримад Бхактисидханта Сарасфати Госвами, който още при първата им среща му поръчал да разпространява Кришна съзнанието в западния свят. През 1931 г. Абхай Чаран е бил официално посветен от този учител. След смъртта на своя гуру през 1936 г. той издава списанието „Назад към Божеството“. През 1950 г. той решава да напусне ръководната си длъжност, жена си и децата си и да се посвети изцяло на религиозна работа. Петнадесет години по-късно, през 1965 г., в изпълнение на поръчението на своя гуру той напуска Индия и се озовава сам в Ню Йорк със сафранената си роба, един куфар и седем долара, за да внесе Кришна съзнанието в един свят, който познавал само безличието и празнотата. Там той бързо започва да печели последователи, особено сред разочарованите и пристрастени към алкохол и наркотици млади хора. Само за няколко седмици се основава Международното Общество за Кришна съзнание (ISKCON). През 1966 г. биват открити първите храмове в Ню Йорк и Сан Франциско, а през 1967 г. — в Монреал и Бостън. Движението бързо се разпространява в Америка, а от 1968 г. — и в Европа. За своите привърженици Прабхупада е „истинският гуру“.

След смъртта си през 1977 г. Прабхупада оставя един истински концерн с огромна издателска дейност, ферми, търговски дружества и други институции. Оттогава обществото се ръководи от международна група от дванадесет души, а главната му квартира се намира в Маяпур, Западен Бенгал. Като членска маса движението остава малобройно.

Вярвания

Международното Общество за Кришна съзнание, или както е по-известно, движението Харе Кришна, е типично хиндуистко движение. То почита като върховен бог Кришна, който е личност, живее на една отдалечена планета на небето и там е недостъпен. Тъй като е напълно божествен, той не може да разбира хората и нито ги обича, нито ги мрази. Той е отвъд злото и доброто. Титлата, с която сам той се нарича, е „Господарят на демоните“.

Светът е „мая“, т. е. илюзия, включително и човешкото тяло. Доброто и злото са илюзия. Основният проблем на човека се състои в това, че той е забравил Кришна и е потънал във временното. Следователно пътят за спасение на човечеството е възвръщането на всеки човек към Кришна съзнанието. Това става, когато човек мисли за Кришна, пее за Кришна, живее за Кришна, яде за Кришна, говори за Кришна, надява се на Кришна и пребъдва в Кришна. Всеки последовател носи броеница със 108 зърна. На всяко от тези зърна трябва да се пее т. нар. махамантра — велика мантра:

Харе Кришна, Харе Кришна,

Криа Кришна, Харе Харе,

Харе Рама, Харе Рама,

Рама Рама, Харе Харе.

Тази махамантра трябва да се пее 1728 пъти на ден. Когато човек пее по този начин божественото име, той пречиства съзнанието си, освобождава се от страха и болката и достига до екстаза на „трансцеденталната любов“.

Последователите на движението живеят в храмове на Кришна и водят строго аскетичен живот. Има четири неща, от които те задължително трябва да се откажат. Това са 1) консумацията на месо, риба и яйца, 2) приемането на упойващи вещества от какъвто и да било вид (включително чай, кафе, никотин и пр.), 3) неразрешени сексуални контакти и 4) хазарт (включително и спортни състезания и каквито и да било игри).

Освен това има и редица други ограничения и правила. Могат да се ядат единствено храни, които са били пожертвани на Кришна. Ежедневието в храмовете е следното. Става се в 3 часа сутринта. До закуската в 7:30 се пее махамантрата, чете се Бхагават Гита — свещената книга на движението — и се почиства храмът. След закуската се излиза на улицата, където се продава литература, пее се и се разпространява познанието за Кришна.

По този начин богопосветеният човек непрекъснато се занимава с духовни активности и пречиства своето съществуване, като постепенно развива чиста любов към Бога. Това води до състоянието на „трансцедентално щастие“, което се проявява в осем признака:

1) безмълвно оставане на място, 2) внезапно изпотяване, 3) настръхване на космите на тялото, 4) пресекване на гласа, 5) треперене, 6) изпадане в безсъзнание, 7) екстазен плач и 8) транс.

Всеки последовател на Кришна попада под пълното подчинение на ръководителите на движението. Той прекъсва всякакво образование, отрича се напълно от предишния си живот и настройва цялото си съществуване според доктрините и правилата на Обществото за Кришна съзнание. Голяма част от членовете на обществото вече не могат да съществуват извън него. По отношение на психическите увреждания, които нанася, това движение е сравнимо със сектата на Муун. Методите за печелене на пари също така са в голямата си част съмнителни. Обществото за Кришна съзнание е било разследвано и съдено за незаконно притежаване на оръжие, измама и други криминални действия. То реагира остро на всякакви опити за критика, като нарича тези, които не са съгласни с него, „абсолютни луди и ръководени от демони, дори същински демони“.

Докато Обществото за Кришна съзнание не търпи критика спрямо себе си или практиките си, то от своя страна не е пестеливо на критика спрямо опонентите си. Тази критика не се спира и пред науката. Кацането на Луната от американски астронавти се определя като случай на „масово промиване на мозъци“. Според движението Луната изобщо не би могла да бъде достигната, тъй като Ведите твърдели, че тя се намира на 800 000 мили по-далече от Слънцето.