Такаши Мацуока
Облак врабчета (21)

Судзуме-но-кумо

Свитък първи, глава първа

Превод от японски език Емили Гибсън

В консултация с Генджи Окумичи, даймио на Акаока

В годината на нашия Бог Исус Христос 1861

В края на лятото на 1291 година моят дядо, баща ми и по-големите ми братя бяха убити в битката при нос Мурото заедно с повечето от нашите доблестни воини. Така аз, Хиронобу, станах господар на Акаока на шест години и единайсет дни.

Когато победоносната армия на узурпаторите Ходжо се приближи, майка ми, госпожа Кийоми, ми помогна да се подготвя за ритуално самоубийство. То трябваше да стане на брега на потока, който бе пълноводен само сезонно и минаваше край нашия замък. Облякох се целият в бяло. Небето бе ясно и синьо.

Моят телохранител Го стоеше до мен с вдигнат меч. Той щеше да ме обезглави веднага след като аз забиех ножа в корема си. Точно когато се готвех да го направя, от сухото корито на потока започнаха да се издигат врабчета — стотици и стотици врабчета. Те летяха над мен толкова нагъсто, че хвърлиха сянка като облак.

Десетгодишното конярче Шиничи, който най-често ми беше другар в игрите, изкрещя:

— Спрете! Това е безпрецедентно предзнаменование! Господарят Хиронобу не бива да умре!

Го се разплака и падна на колене пред мен с думите:

— Господарю, трябва да ни водите в битката! Боговете го искат!

Той не обясни как е разтълкувал предзнаменованието по този начин. Но васалите, които също се разплакаха, се съгласиха.

— Нека атакуваме дръзко, както подобава на истински воини!

— Няма по-добри ездачи от кавалеристите на Окумичи. Ще разбием редиците им с решителна атака!

Точно това се случи същата вечер. Поведох останалите самураи от рода, на брой сто двайсет и един, срещу петхилядната армия на Ходжо.

Майка ми, усмихната през сълзи, се сбогува с мен, като каза:

— Когато се върнеш, ще измия кръвта на арогантните ни врагове от твоя меч.

Рюсуке беше моят най-високопоставен васал, който бе оцелял. Той искаше да се впуснем в бойните редици на врага на изгрев-слънце сутринта. Щяхме да прекосим открит плаж сред летящи стрели и да се изправим срещу воини на коне, над десет пъти по-многобройни от нас, а после да срещнем пиките и копията на три хиляди пехотинци. Само след като направехме пробив в редиците им, имахме шанс да атакуваме и да убием страхливите командири на Ходжо.

Казах:

— Довечера врагът ще лагерува в гората Мурото. Това е призрачно място, което винаги ме е плашело. Може би то ще изплаши и тях.

Го ме погледна изненадан.

— Младият господар ни даде ключа към победата — рече той.

Скрихме се в сенките. Самоувереният Ходжо, преждевременно триумфиращ, пи и празнува цяла нощ. В най-тъмния час преди зазоряване, докато нашите врагове спяха в пиянско опиянение, ние проникнахме в лагера им, влязохме в палатките на техните предводители и светкавично ги обезглавихме.

После изстреляхме горящи стрели в средата на спящата орда, като в същото време крещяхме и стенехме с гласовете на вампирите от Земята на мъртвите.

Врагът се втурна да се подрежда в боен ред и откри отвратителните глави на убитите господари, затъкнати в кървавите дръжки на собствените им мечове, чиито пречупени остриета бяха забити в земята.

Армията на Ходжо изпадна в паника и се превърна в безредно бягаща тълпа. На плажа нашите стрелци ги убиваха със стотици. В гората, която също познавахме толкова добре, нашите мечове свалиха хиляди глави от раменете им. За наш късмет зората донесе гъста и тъмна мъгла от океана, която обърка и изплаши врага още повече. Когато на следващата вечер си тръгнахме от гората Мурото, оставихме три хиляди сто и шестнайсет глави на войници на Ходжо, забити на копия, увиснали като гнили плодове от дърветата, разпръснати по плажа и вързани за опашките и гривите на техните полудели от миризмата и гледката на кръв коне. До ден-днешен костите на мъртвите се въргалят като боклук, когато при буря вълните се разбиват в брега.

На следващата пролет господарят Бандан и господарят Хикари от двете най-близки владения се съгласиха да се присъединят към нас в кампания срещу общите ни врагове. Нашата обединена армия от три хиляди самураи и седем хиляди пехотинци се насочи първо срещу Ходжо. Флагът ни беше едно врабче, което избягваше стрели от четири посоки.

Когато армията ни мина през гората Мурото, втори облак врабчета се издигна от мястото на клането. Господарят Бандан и господарят Хикари скочиха от седлата си и паднаха на колене до моя кон. Това второ предзнаменование ги накара да ми се врекат във вярност като на техен сюзерен. По този начин аз, Окумичи-но-ками Хиронобу, бях издигнат до статут на велик владетел. Тогава още нямах седем години.

Това бе началото на въздигането на нашия род Окумичи и началото на нарастващото значение на нашата провинция Акаока.

Вие, които идвате след мен, обърнете внимание на думите в тези тайни летописи на нашия род, летописи на мъдростта, историята и пророчеството, написани с кръвта на нашите предци. Не забравяйте да продължите делото ми.

Нека всички богове и Буди на десетте хиляди небеса се усмихват на вас, които укрепвате провинция Акаока.

Нека всички призраци и демони на десетте хиляди ада преследват вечно онези, които не са отстоявали честта ви.