Дейвид Морел
Ловци на време (6)

4

Събуди го някакъв кошмар, изпълнен с изстрели и писъци. Ококорен от страх, видя Аманда да дотичва при него от спалнята.

— Тук съм — увери го тя.

На бледата светлина на лампата в ъгъла приличаше още повече на Даян и това го накара да се зачуди дали е възможно духът на жена му да се е слял с нейния. Аманда хвана ръката му и я подържа, докато пулсът му се успокои.

— Тук съм — повтори тя.

Бейлинджър потъна отново в неспокоен сън.

От спалнята долетя вик, който го накара да подскочи. Треперейки от болка, той събра сили да стане от дивана и се запрепъва към вратата на спалнята, където видя Аманда да се мята под завивките, борейки се със собствените си кошмари. Бейлинджър я погали по косата и се опита да й обясни, че вече е в безопасност, че е далеч от хотел „Парагон“, от мрака, насилието и страха. Бам. Дълбоко в населената му с призраци памет метален капак се затръшна към стената на някаква изоставена сграда. Бам. Това беше скръбният, ритмичен камбанен звън на съдбата.

Той я прегърна и заспа до нея. На следващата нощ се повтори същото. И на по-следващата. Държаха лампата постоянно светната, а вратата на спалнята — широко отворена. Затворените помещения ги ужасяваха. Две седмици по-късно станаха любовници.