Метаданни
Данни
- Серия
- Франк Бейлинджър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Scavenger, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Дейвид Морел
Заглавие: Ловци на време
Преводач: Иван Димитров Атанасов
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 978-954-26-0569-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8366
История
- — Добавяне
6
Рязкото ускорение на лиъра по пистата предизвика у Франк усещането, че се намира в спортна кола. Шумът на двата реактивни двигателя беше приглушен. Той погледна през илюминатора от дясната си страна и видя светлините на Ню Джърси Медоулендс. По средата светлините се отразяваха във водите на река Хъдсън. Отвъд нея на хоризонта се открояваха ярко осветените небостъргачи на Манхатън. При други обстоятелства гледката щеше да го очарова, но сега само болезнено му напомни колко далече беше Аманда. Когато самолетът се насочи на запад, той включи зарядното на блекбърито в специалния контакт и се облегна на седалката. Почувства се малък и самотен.
Макар че не беше гладен, насили се да изяде сандвича с пуешко месо, който си бе купил от терминала. „Яж винаги когато можеш — напомни си той. — И се опитай да си починеш“.
Светлината в кабината беше приглушена. Изпита чувството, че е на път от цяла вечност. Признавайки пред себе си колко е изтощен, Бейлинджър събу обувките си и спусна седалката си назад. Погледна часовника си: 9,14. Бяха му казали, че полетът до Ландър е почти пет часа. Това означаваше, че ще пристигне към два часа и четиринадесет минути нюйоркско време или в дванадесет и четиринадесет по уайомингско.
Мисълта за времето му напомни за текста на гърба на обложката на играта. Времето е истинският ловец. Ако играта бе започнала в десет часа сутринта, както бе казал Господарят на играта… „Името му е Джонатан Крийд! — напомни си Франк. — Използвай проклетото му име“. Обаче не можа да се въздържи да не го нарича Господаря на играта… Тогава бяха изминали повече от единадесет часа. Оставаха двадесет и девет. Краят на играта щеше да настъпи в два часа сутринта на по-следващия ден.
„Не“ — поправи се Бейлинджър, внезапно осъзнал чудовищната симетрия на истинския краен срок. Той го пресмяташе по нюйоркското време. Ала в Уайоминг — при часова разлика от два часа — краят на играта щеше да настъпи утре в полунощ.
Франк затвори очи, нуждаеше се от сън. Ала не можа да прогони от съзнанието си картината, която бе видял на екрана на блекбърито: жената в сив гащеризон, експлозията, червената мъгла, летящите парчета от тяло, ужасеното изражение на Аманда.
„Скоро ще бъда там — помисли си той, мъчейки се да й внуши мислите си. — Не се предавай! Продължавай да се бориш! Ще стигна там. Ще ти помогна“.
Потръпвайки от студ, Бейлинджър скръсти ръце пред гърдите си. Неспособен да направи каквото и да било в дадения момент, освен да чака, той не можеше да овладее треперенето си.