Ане Холт, Евен Холт
Мъждене (6)

Четвъртък, 4 май 2006

11:23

Централата на „Мъркюри Медикъл“, „Манхатън“, Ню Йорк

Още се случваше Питър Адамс да се сеща за Дейвид Кроу. Особено в моменти, когато животът му поднасяше неприятни изненади. Макар с Катрин да искаха деца повече от всичко, вече стана твърде късно. Питър не говореше за това, но се улавяше как се заглежда по малчуганите в Сентръл Парк със затаен копнеж, който не смееше да си признае. Понякога усещаше, че възрастта започва да му тежи и физически. Вече не можеше да бяга с някогашната скорост и издръжливост. Усещаше болки в коленете по време на тренировките във фитнес залата. И понеже Питър Адамс рано се научи да оценява добрините, поднесени му от живота, и да не обръща внимание на пораженията, споменът за Дейвид Кроу му помагаше да се почувства благодарен и удовлетворен от съществуването си. Петдесет и четири годишен, той се радваше на добро здраве и отлично финансово състояние.

От петнайсет години беше женен.

А Дейвид Кроу изгуби всичко само на двайсет и три. Хилавият, неоценим гений на „Мъркюри Медикъл“ напусна централата на компанията с чек за сто хиляди долара и само три дни по-късно загина при нещастен случай. От любопитство, а вероятно и от съжаление към него, Питър Адамс си направи труда да разбере какво точно се е случило.

Дейвид тръгнал към Флорида. Там наел няколко компаньонки и високоскоростна трийсет и петфутова лодка, която нямал представа как да управлява. Точно пред носа на круизен кораб Дейвид предприел убийствена маневра със скорост близо 50 възела. Лодката се преобърнала. След няколко минути хора от минаваща оттам яхта прибрали на борда трупа на Дейвид със счупен врат и невъобразим коктейл от наркотици в кръвта. Двете проститутки оцелели.

Сега, застанал до богатата си библиотека, Питър Адамс отново се сети за Дейвид Кроу. През 2002-ра охраната прерови вещите му и остави на Питър няколко папки да ги разгледа. Първо той възнамеряваше направо да ги изхвърли, ала после ги занесе в кабинета си и реши да ги прочете при възможност.

На практика такава не се появи.

Папките си останаха на най-долния рафт до стената зад вратата.

След като изгониха Дейвид Кроу, се оказа невъзможно да запълнят празнината, която остана. Гении като него се раждат веднъж на сто години. И въпреки това „Мъркюри Медикъл“ се справи прекрасно и без него. Да разполагаш с извънредно даровит специалист е наистина голямо предимство, но не и гаранция за подобрение на многото сложни програми, с които работеха в компанията. „Мъркюри“ ставаше все по-влиятелна, богата и голяма и изследователската среда привличаше най-способните в бранша.

Питър Адамс се издигна.

Стана заместник-шеф и се премести по-нагоре не само в йерархията, а и в сградата. Предоставиха му нов, по-просторен кабинет на предпоследния етаж. Израстването му осигури по-хубава гледка, увеличение на заплатата с четирийсет и пет процента и пакет опции, който след година-две щеше да му донесе достатъчно печалба, за да осъществи една мечта на Катрин: имение във Франция.

С присъщата си щедрост Ото Шулц им подари почивка на Бахамите. Нека отпразнуват повишението. Починете си, заповяда началникът. Точно тогава плановете на Питър и Катрин не включваха почивка на Бахамите, но Ото Шулц винаги намираше начин да осъществи намеренията си. Стегнаха куфарите и Питър дори успя да се въодушеви. Неочаквано Катрин получи силен кръвоизлив. През последната година цикълът й почти спря и понеже наближаваше петдесетия й рожден ден, лекарите решиха да я приемат в болница още същата вечер. Наложи се операция за отстраняване на матката й. Ваканцията на Бахамите се провали.

Затова Питър Адамс се зае да разчисти работното си място, да изхвърли всички ненужни документи и да подреди онези, които ще вземе в новия си кабинет.

Ако Ото Шулц разбереше, че Питър използва отпуска си за работа, щеше да избухне скандал. За да го избегне, Питър пристигна в офиса половин час след тръгването на началника за Вашингтон.

Питър Адамс действаше методично. Започна с изпразването на най-горните рафтове отляво надясно. Намери стара снимка, останала между две книги: двамата с Катрин в Париж. Там отпразнуваха първата годишнина от сватбата си и помолиха японски турист да ги снима пред център „Помпиду“. „Фотографът“ отряза половината от главите им и на снимката се виждаше предимно дебела червена тръба. Питър се усмихна.

От време на време спираше и разлистваше стари каталози и книги. Непрекъснато се удивляваше с какви темпове се развива електрониката. В момента разглеждаше описания и снимки на устройства, произведени само преди десетина години, но отдавна попаднали в бунището на историята. Зад един справочник бе останала брошура за първия пейсмейкър на „Аполо Мед-Елек“. Питър поклати глава при вида на прекалено големия апарат, изработен от метална сплав, която вече не се използваше.

Пълнеше кашоните един по един. Половината от вещите в кабинета му бяха за изхвърляне. До вратата стояха шест червени кутии. Охраната щеше да се погрижи за унищожаването им.

Папките на Дейвид, сети се Питър, когато приклекна пред най-ниския рафт. Прокара пръст по гръбчетата им, надписани с туш по дати.

March 4th, 2002

Пръстът му спря.

Четвърти март. В този ден уволниха Дейвид.

Питър потръпна. Така и не успя да си прости, задето не помогна по някакъв начин на клетия младеж. Вероятно просто не се бе постарал достатъчно. Дейвид беше златното момче на компанията и всички шефове на „Мъркюри“ не пропускаха възможност да изразят радостта си, задето го бяха привлекли да работи за тях. Питър неведнъж се бе опитвал да му влее малко разум в главата, ала младежът се затваряше в черупката си и отказваше да го слуша.

Четвърти март.

Тогава Дейвид изобщо не влезе в офиса, сети се Питър и смръщи вежди. Нали точно на този ден го пресрещнаха във вестибюла.

Внимателно издърпа папката.

Отвори я. Погледът му веднага падна върху USB-флашка, увита в пластмасов джоб и залепен от вътрешната страна на червената корица на папката, флашката беше много стара — от първите модели на пазара. От часа, обозначен върху първия лист, Питър се досети защо се натъкна на предполагаемо сгрешената дата четвърти март.

01:26 AM, 04.04.02

Дейвид, разбира се, е бил в лабораторията през нощта. Всички знаеха, че често остава там по тъмно.

Очите на Питър пробягаха по листа. Приличаше на програма, написана на компютърен език от ниско ниво — един от четирите, които се използваха в „Мъркюри“. Питър отдавна бе забравил как се използват по-старите езици за програмиране. Разгърна следващата страница. Програмата продължаваше и върху нея.

Някога Питър се славеше като един от най-добрите програмисти в „Аполо Мед-Елек“, но след като стана шеф на софтуерния отдел след сливането, административната работа зае по-голямата част от времето му. Като награда за усилията дойде повишението и благодарение на него Питър никога повече нямаше да се занимава с други програми освен с „Уиндоус“.

Все пак не беше забравил всичко. От написаното разбра, че става дума за „Деймос“ — ИКД на „Мъркюри Медикъл“, шедьовъра на компанията; хитът, който се надяваха да заеме прогнозираните четирийсет процента от пазара.

Питър се изправи бавно, без да сваля поглед от листовете. Седна зад бюрото и постави папката пред себе си. Навлажни устни, пресъхнали от смътно безпокойство. Продължи да прелиства папката. Следваха разпечатки от различни симулации с „Деймос“.

Пръстите му започнаха леко да треперят.

В кабинета цареше тишина. Питър предупреди Холи на рецепцията, че не желае никой да го безпокои.

Продължаваше да чете с нарастващо безпокойство. Половин час по-късно безпокойството на Питър Адамс прерасна в силна тревога.