Ане Холт, Евен Холт
Мъждене (11)

Петък, 4 август 2006

21:10

Ийст Хемптън, Лонг Айлънд, Ню Йорк

— CDO — каза Джо Джаксън и бавно вдигна чашата с вино срещу светлината. — Collateralized debt obligation^[1]. Ето на това трябва да заложиш, Ото. Там е истината.

Ото Шулц остави ножа и вилицата и избърса старателно устата си с ленената салфетка.

— Надявам се, разбираш каква е целта ми — отвърна той след кратка пауза. — Минимален риск и максимална печалба.

— Да не мислиш, че си единствен? — засмя се Джо Джаксън. — Нулев риск, огромна печалба! Ако можех да го постигна, щях да стана милиардер!

— Ти и сега си милиардер, както и всички негодници на твоето ниво в „Голдман Сакс“. Сюзън? Донеси ни още една бутилка, ако обичаш.

Повиши глас съвсем леко, макар вратата между трапезарията и съседната стая да бе затворена. Първоначално обзаведоха площта от едва петнайсет квадратни метра като малко помещение за сервиране. Няколко години след като купиха необятното плажно имение обаче, Сюзън го превърна в дневна. Ото така и не проумя защо тя настоява да стои в тази възтясна стаичка с прозорци към градината, където растат подправките на старата Рут, вместо да се разположи в огромната трапезария и да се наслаждава на гледката към океана.

Просто Сюзън беше устроена по такъв начин. Първо го накара да купи имот във Вилфранш сюр Мер, а след като Ото похарчи седем милиона евро за къща на хълма, Сюзън купи четиристаен мрачен апартамент в старата част на града. Твърдеше, че там спяла много по-добре. А в апартамента в „Манхатън“ стъпваше единствено в спалнята, в банята и в кухнята. Жилището й се струваше направо невъзможно за обзавеждане, защото отказвало да й проговори. Въздишаше всеки път в отговор на желанието му двамата да гледат телевизия в дневната.

Сюзън влезе с бутилка вино.

— Трябва да се декантира — отбеляза тя с бледа усмивка и я остави редом с тирбушона върху внушителния плот до стената. — Извинете ме, задето се оттеглих, но не се чувствам добре. Ще си лягам.

— Вече? — Ото Шулц сбърчи недоволно нос и погледна часовника.

— Рут е в кухнята — успокои го Сюзън. — Ако искате нещо, обръщайте се към нея. Лека нощ, Джо, ще се видим на закуска. Радвам се, че дойде.

Думите й звучаха искрено. Прегърна за кратко госта и се отправи към вратата.

— Жени — прошепна Ото, след като тя затвори вратата след себе си. — Не можем без тях, но не можем и да ги разберем. Сега обаче ми обясни повече за тези облигационни емисии.

Джо Джаксън отпи от виното и продължи да оглежда цвета му на светлината от стеариновите свещи, сложени в големи канделабри от двете страни на масата. Ото стана и се приближи до плота.

— Колко имаш? — попита Джо.

Тапата изскочи с глухо пукане.

— Сто милиона — отвърна Ото. — Седемдесет мои, трийсет от заем.

Джо се усмихна, без да поглежда бившия си съученик. За него не беше тайна, че Ото Шулц печели добре: основа „Аполо Мед-Елек“, а после, след сливането, направи „Мъркюри Медикъл“ свръхуспешна компания. Ала Джо изобщо не бе очаквал Ото да разполага с такава баснословна сума в налични пари.

— В такъв случай ще печелиш около двайсет милиона годишно, имайки предвид какъв опитен финансист си.

— Не съм финансист — поправи го Ото. — Някога бях борсов спекулант. Сега съм индустриален магнат. Нямам нищо общо.

Джо кимна и започна да оглежда с интерес току-що донесеното вино, което домакинът наля в чиста чаша, поставена до използваната досега.

— Обясни ми — изкомандва Ото.

Джо подуши тъмночервената течност и остави чашата на масата, без да опита от виното.

— CDO, базирани върху високорискови ипотечни кредити, са сред най-обезпечените ни финансови инструменти. Направо са ненадминати. Както знаеш, от Втората световна война насам цените на жилищата в тази страна се покачват всяка година. И слава богу. Благодарение на рекордно ниските ни лихви дори хора с ограничени доходи си позволяват да осъществят мечтата си за собствено жилище.

Вдигна вежди и огледа стаята, все едно великолепната обстановка представляваше архетип на американския дом.

— Банките обезпечават сигурността си с така нареченото walk-out-правило — продължи Джо. — Ако кредитополучателят не може да обслужва заема, банката му взема къщата и я продава на друг. Това е много по-ефективно, отколкото банките да преследват неплатежоспособните си длъжници. А тъй като цените на жилищата показват тенденция само за растеж… — лявата му ръка описа крива към тавана — … този начин на действие не е обвързан с никакъв риск.

— Нещо повече — намеси се Ото. — Ако съм те разбрал правилно, за банките е дори изгодно хората да не могат да погасяват задълженията си към тях. Получават вноските по кредитите, докато длъжниците ги обслужват, а после конфискуват имотите им и прибират печалбите от продажбата, нали?

Джо Джаксън облиза устни.

— Да — небрежно отвърна той. — Защо иначе според теб давам такива заеми? От добро сърце ли?

— Но ако цените на жилищата започнат да падат, всичко това няма ли да…

— Цените на жилищата няма да паднат — прекъсна го разпалено Джо и се облакъти на масата. — Щом не са падали в продължение на шейсет-седемдесет години, защо да започнат да се сриват сега? А?

Прикова поглед в Ото, очаквайки отговор, но реши да не му дава такава възможност и продължи:

— Замисли се колко промени са се случили в тази страна от четирийсетте! Преживели сме куп възходи и падения. Участвали сме във военни действия, били сме свидетели на революционно технологично развитие. Последният половин век подложи американците на много по-сериозно изпитание, отколкото предишните десет хиляди!

— САЩ са създадени преди двеста и трийсет години — възрази Ото.

— Все тая! Важното е, че икономическите показатели са се променяли непрекъснато, но не са оказвали влияние върху цените на недвижимите имоти. Те винаги са вървели нагоре, нагоре и все нагоре.

Ръката му отново описа дъга към тавана, но този път я вдигаше поетапно, при всяко изговаряне на „нагоре“.

— А за да сведем риска до минимум, свързваме заемите. Ако например имаме хиляда такива високорискови кредити…

Взе сребърните прибори — два ножа, вилица и десертна лъжичка — в едната си ръка, докато се опитваше да улови погледа на Ото.

— Ако петдесет от тези жилища, въпреки очакванията, донесат загуба — Джо остави вилицата, — останалите деветстотин и петдесет успешни инвестиции ще компенсират тази загуба и пак ще донесат печалба. Колкото повече такива заеми свържем, толкова по-малък риск поемаме. Никой няма…

Ото Шулц вдигна ръка да го прекъсне:

— И ти наричаш CDO облигации тези… — спря и се поколеба за миг — … тези „снопове“ от високорискови кредити, така ли?

— Да, казано най-просто. Най-сигурният ни финансов инструмент, Ото. Миналата година средната възвръщаемост възлизаше на деветнайсет процента.

Настъпи пълна тишина. Джо чуваше дори съскането на догарящите стеаринови свещи.

— Осемнайсет-деветнайсет процента възвръщаемост е много на днешния пазар — напомни тихо той.

— Много е — кимна Ото. — Но не бива да забравяме, че се каня да вложа всичко. Ще си помисля. Дай ми няколко дни. Ще си помисля.

— Някога да съм те подвеждал?

— Не, не си.

Пак се въдвори мълчание. Джо се наведе наляво и извади няколко гланцирани брошури от чанта с документи.

— Вземи ги — плъзна ги той по масата към Ото. — „Галакси CDO“… — показалецът му потупа върху едната брошура, после Джо се облегна назад — … е много обещаваща инвестиция.

Ото се поусмихна.

— Името ми подхожда — отбеляза той, без да посяга към брошурата.

Джо го погледна с недоумение.

— „Галакси“. „Мъркюри“^[2]. „Аполо“.

— И двамата сме момчета на космическата епоха — усмихна се с облекчение Джо. — Ако ти е удобно, ще взема един от най-добрите ни кадри и ще дойдем при теб следващата седмица. В офиса ти, имам предвид.

— Става — кимна Ото. — Искам цифри, оценки на рейтинговите компании, накратко информация за всички съществуващи CDO. В цялата галактика.

Този път Джо Джаксън се разсмя гръмко.

— След две-три години хората ще ронят кървави сълзи, задето са изпуснали този шанс. Добре дошъл на борда, Ото.

— Още не съм взел окончателно решение — отвърна малко остро Шулц и вдигна чашата.

Но това не беше истина.