Метаданни
Данни
- Серия
- Private (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Suspect, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Деница Каракушева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро
Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1
Преводач: Деница Каракушева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ФолиАрт
Редактор: Гергана Рачева
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-619-164-075-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814
История
- — Добавяне
65
На петнайсет метра от авокадовата горичка асистент-режисьорът извика:
— Тишина, моля. Искам тишина.
Някой хлопна дъската и каза „Първи дубъл“, а асистент-режисьорът продължи с „Четири, три, две… камера“.
Фокусът беше на входната врата на къщата, откъдето излезе Дани, последван от Пайпър. Той се обърна към нея и каза:
— Разбери ме, този тип е луд.
— Хахо — вметна Пайпър с италиански акцент.
— Опитай се да се държиш сериозно, става ли? — каза Уитман, докато се качваха в колата.
— Знам, знам, хахо е куку. И да си държа устата затворена.
— Аз съм хахо, че ти позволявам да дойдеш с мен. Ако нещо се случи с теб, Джия… — каза звездата на филма на екранната си приятелка.
Момичето се изсмя и каза „stupido“, а Дани запали двигателя на шикозната кола. Колата изръмжа. Пайпър изписка и политна назад към облегалката, когато спортният автомобил отпраши по Сизар роуд.
Движеше се прекалено бързо.
Това не беше по сценарий. Екипът и зяпачите застинаха и зяпнаха от изумление, щом колата профуча през отворената порта и продължи нататък. Режисьорът изкрещя „Стоп“, но автомобилът не спря.
Вместо това Дани направи рязък ляв завой към двулентовия път и колата се превърна в ярка синя черта, която ставаше все по-малка, докато накрая не се скри от погледа и те не престанаха да чуват звука от мотора.
— Какво, по дяволите, беше това? Какво става, мамка му? — изкрещя режисьорът.
Шустър, който стоеше до Дел Рио, припряно набираше нечий номер на телефона си. Същото правеше и Марв Кулос.
— Дани. Марв е. По дяволите, Дани, обади ми се. Не е смешно — умоляваше Кулос.
— Ще се върне всеки момент — Скоти каза на себе си. После се обърна към Дел Рио. — Той просто харесва колата и момичето. След секунда ще се върне. Просто се прави на интересен.
— Надявам се да си прав — отговори Дел Рио.
Задоволството му се беше изпарило, а на негово място се беше появило смразяващо чувство, сякаш студен вятър пронизваше гърдите му. Извади телефона си, набра номера на Джъстийн и щом тя вдигна, каза:
— На обекта сме от един час и вече загубихме проклетото хлапе. Да, точно така, за Дани говоря. Отпраши със сто и деветдесет със спортна кола за триста хиляди долара. Приготвѝ се за следващото, Джъстийн. Взе и момичето. Пайпър Уиник. Не. Мммне. Никой тук не е известен, че се кани да заминава.