Метаданни
Данни
- Серия
- Private (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Suspect, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Деница Каракушева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро
Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1
Преводач: Деница Каракушева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ФолиАрт
Редактор: Гергана Рачева
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-619-164-075-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814
История
- — Добавяне
26
— Купонджийката е на два часа — каза Круз.
Бяха паркирали на непозволено място в алеята „Чарлс И. Янг“, точно пред Медицинския факултет „Гефен“ на Калифорнийския университет.
— Върви пръв. Аз ще мина отзад — каза Дел Рио.
Името на компаньонката беше Джилиан Дилейни, сега беше в почивка между две занятия и идваше по пътеката между тухлените сгради и оформените в различни геометрични фигури тревни площи в кампуса.
Круз се приближи до хубавата млада жена — брюнетка, слаба, вървяща сама, с книги под мишница и раница на гърба. Показа й значката си и момичето отстъпи няколко крачки назад, огледа се наоколо за изход за бягство, но Дел Рио вече идваше зад нея със значка в ръка.
— За какво е всичко това? — попита тя.
— Заради миналата вечер. Стая 502 на хотел „Бевърли Хилс Сън“ — отговори Круз.
— О, боже!
Все едно да заслепиш елен с фарове. Но — помисли си Дел Рио, — именно тук се криеше съобразителността в това, да умееш да изиграеш театъра докрай. Не можеше да каже на момичето: „Влизай в патрулката. Да обсъдим въпроса в участъка“. Можеше само да блъфираш и да се надяваш номерът да мине.
Двамата поведоха Джилиан Дилейни към една пейка и Круз ги представи като „следователи“. После тримата седнаха.
Без дванайсетсантиметровите токчета момичето беше миньонче и изглеждаше много по-дребно сега, седнало така, между тях двамата, отколкото на записа от охранителната камера. Сигурно тежеше не повече от петдесет килограма с дрехите и обувките.
— Ще позволите ли да взема учебниците ви, Джилиан? — попита Круз.
Момичето го погледна.
— Ще ме арестувате ли?
Круз не й отговори и тя му подаде книгите.
— Протегнете напред ръце, моля — каза Дел Рио.
Джилиан направи каквото й наредиха и той огледа перфектния й маникюр с бледорозов лак, без отчупвания или нацепвания. Тя обърна ръцете си с дланите нагоре.
Нямаше порязвания или синини по меката й като на бебе кожа.
Дори и да беше носила ръкавици, щеше да има някакви физически белези от удушаването на мъж с тел.
— Какви курсове посещаваш? — попита я Круз.
— В момента уча спешна медицина — отговори Дилейни. Тя скръсти ръце и смръщи вежди, щом погледна Дел Рио.
— Какво правеше в „Сън“? — продължи с въпросите Круз. — Не се мъчи да ни лъжеш, Джилиан. Имаме запис от телефонните обаждания на клиента до „Фи Бета“. А и те има на записа от охранителните камери. Та, какво ще кажеш? Разкажи ни за вчерашната си среща.