Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (123)

120

Ерик Кейн седеше до мен в залата за разпит в централата на полицейското управление. Изглеждаше спокоен, все едно се е наобядвал добре, след което е проверил баланса по пенсионния си фонд и е установил, че никак не е зле. В моя стомах все едно имаше олово.

Не ни бяха уведомили защо искат да ме видят, но бях убеден, че Мич Тенди не ни е привикал на улица „Северен Лос Анджелис“ да ми каже, че съм страхотен пич. Насилвах се да мисля за пухкави облаци и дъги, а не че Тенди се е заклел да ме прати във федерален затвор до живот за убийството на Колийн.

Следователят се настани удобно в един от двата метални стола срещу нас. След това се появи Зиглър с издут хартиен плик. Изнесе голямо представление, докато издърпа един стол, сложи плика на масата, зае мястото си и изплющя някакъв ластик на китката си. Все едно беше на сцена. И искаше да привлече цялото внимание върху себе си. Какво ли ставаше?

Освен този трик с ластика, никой от двамата полицаи не показваше каквато и да било емоция.

— Предполагам си наясно за какво е всичко това? — каза Тенди.

— Защо не ни кажете? — отговори Кейн. — Клиентът ми е зает човек. Сигурен съм, че вие също.

— Името Клей Харис говори ли ви нещо? — обърна се Тенди към мен.

Беше напълно наясно, че познавах Харис. Бяха минали три дни, откакто видях трупа му. Оттогава не бях чул нищо за стрелбата. Не се бях чувал и с брат ми. Кейн отговори от мое име.

— И двамата познаваме Клей Харис. Той работеше за Private в продължение на… колко, три години, нали, Джак? Беше уволнен през 2009 година за изнудване.

— Той е мъртъв — каза Тенди. — Бил е застрелян в къщата си в пущинака преди три дни. Получено е анонимно обаждане за престъплението.

— Много съжалявам — отговори Кейн. — Това какво общо има с Джак?

Оловото натежа в стомаха ми. Ами ако съм оставил отпечатък в дома на Харис? Или пък смачканата ми кола е била забелязана от някого? А може би Томи е казал на полицията, че съм го сторил аз? Бях премислял тези възможности много пъти, но бях убеден, че не съм докосвал нищо в къщата на Харис. Не бях оставил никакви следи, бях абсолютно сигурен.

Зиглър отвори плика, порови вътре и извади лист хартия. Научих се да чета на обратно още като бях на три години. В ръцете си Зиглър държеше доклад от криминалистичната лаборатория на полицейското управление на Лос Анджелис.

— Някой е ухапал ръката на Клей Харис — каза той. — Отпечатъкът съвпада със захапката на Колийн Мълой според стоматологичния й картон. Явно тя е ухапала Харис. Вероятно е било последното нещо, което е направила, преди той да я застреля.

Вече знаех онова, което полицията беше научила. Сай също беше сравнил отпечатъка от ухапването с картона на Колийн.

Изчаквах Зиглър да заговори отново. Предполагах, че се надяваше да избълвам нещо, за което да се хване, нещо срещу мен, с което до този момент не разполагаше. Тишината сякаш продължи вечно.

— Това не ви е сериалът „48 часа“, следователю, а и ние не разполагаме с толкова — каза Кейн. — Открили сте съвпадение на отпечатъка от ухапване по ръката на Харис със зъбите на Колийн Мълой. Искате да знаете дали това представлява интерес за нас? Да, представлява.