Метаданни
Данни
- Серия
- Private (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Suspect, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Деница Каракушева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро
Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1
Преводач: Деница Каракушева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ФолиАрт
Редактор: Гергана Рачева
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-619-164-075-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814
История
- — Добавяне
43
Стълбището в Private представляваше широка, висока пет етажа спирала, която се виеше около оста си, в основата на която се намираше рецепцията на входа на партерния етаж. Беше вдъхновено от напречен разрез на черупка на наутилус. И от едно каменно стълбище, по което веднъж слизах във Ватикана.
Качвах се нагоре към моя офис, когато Сай се затича към мен на прескоци, настигна ме на четвъртия етаж и ме спря.
— Почакай малко, Джак.
Имаше тъжно изражение.
Стомахът ми се сви на топка.
— Какво става, Сай?
— В момента съм в ролята на вестител на лоши вести. Бруно тъкмо се обади.
Бруно беше приятелят на Сай, специалистът по високи технологии в общинската лаборатория, който имаше връзки в полицията и се надяваше, че някой ден Сай ще го доведе в Private.
Минахме покрай Коуди и влязохме в офиса ми. Сай се отпусна в един стол, вдигна крака на бюрото ми и каза:
— Остава си между нас, нали? Ако ли не, ще ни се наложи да наемем Бруно. И да загубим добра връзка в лабораторията.
— Давай. Не, почакай. Искам и Джъстийн да чуе това.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
Потърсих я на вътрешната линия. Каза, че се качва веднага и след минута влезе в офиса, като едва ме погледна. Зае мястото до Сай.
— От криминалната лаборатория са открили семенна течност в тялото на Колийн. ДНК-то е съвместимо с твоето.
— Е, стига де! — възкликнах.
Джъстийн не каза нищо, но можех да прочета по лицето й как си мислеше: Защо ли не съм изненадана?
— Освен това явно полицаите са изяснили хронологията на убийството. В същия ден Колийн е ползвала кредитната си карта, за да си плати горивото и за няколко произволни покупки на бензиностанция „Суноко“ на булевард „Ла Сиенега“. Обядвала е сама в „Нюзрум кафе“ на улица „Норт Робъртсън“, а колата й е била намерена в един паркинг наблизо.
Представях си събитията, докато Сай ги излагаше. Но се опитах да изключа за момент въпроса със семенната течност в тялото на Колийн.
— Ченгетата са проследили обажданията от телефона ти, Джак — продължи Сай. — Домашният ти телефон е бил използван по времето, за което ти твърдиш, че не си бил вкъщи.
— Убиецът е използвал моя телефон?
— Да. Явно се е обадил на някакъв номер и е прекъснал връзката две секунди след като му е било отговорено. Обаждането е било до Томи.
— Боже. Какво, по дяволите, означава това?
Какво ли означаваше?
— А тази семенна течност… — започна Джъстийн. — Ако Томи е правил секс с Колийн, ДНК пробата ще съвпада.
— Точно така — потвърди Сай. — Неговото ДНК и това на Джак са идентични.
— И каква е тезата на ченгетата? Спал съм с Колийн, убил съм я и после съм звъннал на брат си? Или пък сме я убили заедно?
— Джак, знам само, че Мич Тенди иска да те пипне за това престъпление, а пък ако успее да хване и Томи, това ще е много голям ден в неговия живот.