Бившият морски пехотинец Джак Морган е начело на най-могъщата детективска агенция в света. Агентите на Private са най-обиграните, най-бързите и разполагат с най-новото технологично оборудване, за да решават заплетените си случаи, в които винаги са замесени влиятелни и известни личности.

Нещата стават изключително лични, когато бивша любовница на Джак е открита мъртва в неговото легло и той е обявен за заподозрян № 1. По време на полицейското разследване срещу него Морган е по петите на мафиотска група, откраднала наркотици на стойност 30 милиона долара, а красивата управителка на луксозен хотел го убеждава, че той единствен е способен да открие кой стои зад поредицата от мистериозни убийства в нейните хотели.

Докато Морган се бори за живота си, а един от най-доверените му хора заплашва да напусне агенцията, той осъзнава, че се е изправил срещу най-умния и силен противник, който някога е срещал.

 

 

С още по-напрегнато действие, заплетени сюжетни линии и невероятни обрати „Детективска агенция Private. Заподозрян №1“ е един от най-добрите романи на „краля на трилъра“ Джеймс Патерсън.

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)
Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814


Посвещаваме тази книга на нашите прескъпи и обѝчни Сю, Джон, Брендън и Джак.

Пролог
Изстрели в мрака

1.

Един тъмен седан отби от главния път „Пасифик Коуст“ по алеята, която водеше към портите на къща на крайбрежната линия в Малибу, вероятно на стойност около седем-осем милиона долара.

Шофьорът спусна автоматичния прозорец и прокара електронния ключ през четеца.

Портите от ковано желязо се плъзнаха встрани, седанът премина и спря пред вратите на гаража, а входът плавно се затвори след него. Шофьорът излезе от колата и се огледа.

Беше среден на ръст, бял мъж към трийсетте, с къса кафява коса, облечен с дънково яке, панталон в цвят каки, обувки с гумени подметки и латексови ръкавици. Видя, че цялата стилна, модерна къща беше заобиколена от жив плет и предпазни ограждения, които я скриваха от пътя и от съседните къщи.

Той се приближи към нишата, в която беше входната врата, забеляза охранителната камера, която го фиксира, и биометричния четец за достъп.

После се върна до колата, отвори задната врата и каза:

— Последна спирка, госпожичке.

Мъжът се наведе към задната седалка и издърпа отвътре слабичка жена с дълга черна коса. Тя не беше на себе си, беше в безсъзнание. Ухаеше на рози и сапун. Мъжът изпъшка, докато измъкваше отпуснатото тяло, а после я преметна на рамото си. Върна се обратно до входа, притисна пръста на жената върху четеца и вратата се отвори с изщракване.

Бяха успели да проникнат вътре.

Мъжът с дънковото яке не включи осветлението. Слънчевата светлина влизаше през просторните остъклени стени, отразяваше се в плочките на пода и осветяваше всичко в добре.

Вестибюлът отвеждаше към голяма всекидневна с оберлихт, овални стени и дъговидни прозорци, гледащи към океана. Вляво имаше коридор към голямата спалня и банята към нея. Мъжът отвори с крак вратата на стаята, свали жената от рамото си и я положи на леглото върху покривката на синьо-бели тънки райета.

После нагласи една възглавница под главата й и отиде до шкафа под еркерния прозорец. Под закрепения с панти капак имаше метална кутия, а в нея — изработен по поръчка пистолет „Кимбър“, 45. калибър. Човекът с дънковото яке извади пълнителя, провери го и го хлопна обратно с облечената си в ръкавица ръка. Пистолетът беше зареден.

Върна се до леглото, прицели се внимателно и застреля жената в гърдите от близко разстояние. Тялото й подскочи, но след втория и третия изстрел вече не помръдна. Той взе трите празни гилзи и ги прибра в джоба си.

Стрелецът вдигна слушалката на телефона до леглото. Набра някакъв номер, докато гледаше навън през прозорците към плажа.

Убиецът затвори, без да проговори. После излезе от спалнята и отиде при домашния мултимедиен център в дневната. Отвори всички врати на шкафовете, претърси отделенията, докато не намери харддиска на охранителната система в дъното на един от тях.

Разкачи го, сложи го под мишница и напусна къщата през главния вход. Вече навън, разрови малко пръстта в корените на един пълзящ храст бугенвилия, който се беше увил плътно около оградата. Зарови пистолета в плитката дупка и я покри с натрошена кора от дърво.

После се качи в колата си, запали двигателя и прокара електронния ключ през четеца на отсрещния пост. Щом портите се отвориха, изкара бавно на заден ход автомобила в аварийното платно. Престрои се в главния път и се отправи на север.

Вече си мислеше за „Брофи Брос“ — ресторантът за морски деликатеси в Санта Барбара. Обожаваше това място. Миденият бар имаше съдове за готвене на пара, плата с кралски краб и стриди в черупките. Щеше да си вземе бутилка с нещо подобаващо за първокласно свършената днес работа.

Стрелецът пъхна диск на „Ван Хален“ в плейъра и се усмихна, а черният седан се вля в потока от коли.