Метаданни
Данни
- Серия
- Private (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Suspect, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Деница Каракушева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро
Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1
Преводач: Деница Каракушева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ФолиАрт
Редактор: Гергана Рачева
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-619-164-075-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814
История
- — Добавяне
119
Лицето на Томи беше изкривено от яд и недоумение.
— Какво правиш, по дяволите? — кресна той.
— Какъв е спешният случай, поради който се обаждате? — чух гласът на оператора.
Преправих гласа си и заговорих меко с испански акцент.
— Чух изстрели от една къща на „Сан Францискито Кениън Роуд“.
После дадох номера на къщата и казах, че влизам вътре да видя дали някой не се нуждае от помощ. Че съм намерил вътре един човек — мъж, и той е бил прострелян.
— Диша ли? — попита ме операторката.
— Не. Мъртъв е.
— Как се казвате?
— Съжалявам, но не мога да ви кажа.
След това затворих.
Томи пак ме попита какво си мисля, че правя, и повтори, че е застрелял Клей Харис при самозащита.
Не съжалявах, че Харис е мъртъв, но за мен щеше да е по-добре, ако беше жив и ако бях успял да го накарам да предаде Томи и да свидетелства, че двамата са били в заговор за убийството на Колийн.
Томи беше превъзбуден, а напереността му беше изчезнала напълно.
— Джак, да се махаме оттук. Трябва да се отърва от оръжието си.
Това беше единствената му грижа. Можех да кажа само едно нещо за брат си — той беше лайно, точно като баща ни. Насочих камерата на телефона си към белега от ухапване на ръката на Клей Харис и направих няколко снимки, за да се уверя, че съм заснел каквото ми трябваше — както ухапаната му длан, така и лицето на мъртвеца. След това излязох от къщата през отворената входна врата.
Отключих колата с дистанционния ключ и фаровете проблеснаха стотина метра по-нататък. Тръгнах по тъмния път, а Томи ме следваше.
Нямаше никакви други коли. Нито един жив човек.
Щом стигнах колата, седнах зад волана. Томи мина от другата страна и се опита да отвори, но аз бях заключил вратата. Той дръпна силно дръжката няколко пъти и после блъсна по прозореца с юмрук. Изруга ме, но звучеше съвсем отчаян. Като включих двигателя, още ме умоляваше да отворя вратата.
— Хайде де, Джак. Моля те, отвори ми. Знаеш, че само се бъзиках. Ясно ти е, че той щеше да ме застреля. Знаеш, че беше нищожество.
— Разкажи това на ченгетата — отговорих, смъквайки прозореца няколко сантиметра. — Ти си много убедителен, Томи. Те ще бъдат тук след няколко минути. А може и да тръгнеш пеша. Има шанс да се измъкнеш.
— Джак, не можеш да ме оставиш тук. Хайде де. Не го прави. Ще им кажа, че си бил тук. Ще им кажа, че ти си го направил.
Вдигнах отново прозореца и излязох на пътя, който и в двете посоки се простираше поне три километра в нищото.
Щом излязох на „Копър Хил Драйв“, се обадих на Ерик Кейн и му разказах какво се беше случило.
После изслушах какво имаше да каже моят обучен в „Харвард“, но обигран на улицата адвокат.