Шерилин Кениън
Нощна прегръдка (7)

5

Талон все още мислеше за Съншайн, докато пресичаше пешеходната зона на „Джаксън Скуеър“ за срещата с Ахерон. Погледна надолу по улицата, където предишната вечер се бе сблъскал с нея и стомахът му се сви.

Колко много му липсваше тя. И това бе най-шантавото от всичко. Та той едва я познаваше. Бе нахлула в живота му като ураган, причинявайки пълен хаос и разрушение и при все това…

Келтът въздъхна. Тя бе толкова приятно разнообразие. Но той имаше да върши работа. Кратката му авантюра с нея бе приключила. Никога повече нямаше да я види отново. И точка. От този миг нататък тя повече не съществуваше.

„Да бе, как ли пък не.“

Талон пренебрегна подигравателния глас в главата си. Нямаше друг избор, освен да я забрави. Преди векове бе сключил договор, който трябваше да спазва през остатъка от вечността. Той никога нямаше да има дом, семейство, а още по-малко гадже или съпруга. Дори и да не се бе заклел пред Артемида, тези неща бяха забранени за него.

Освен това харесваше живота си такъв, какъвто бе. Беше свободен, имаше време да прави каквото пожелае и достатъчно пари, за да си купи всичко, което му харесва.

Животът на Нощен ловец беше хубав.

Много хубав.

Когато стигна до площада, зърна Ахерон Партенопей, изправен пред стената на една сграда, скръстил ръце пред гърдите си. Високият атлантски воин стоеше настрани от тълпата, заслушан в интерпретацията на уличен изпълнител на мелодията от Скуби Ду.

Трудно беше да не забележиш високия два метра Ахерон, с дълга коса с цвят пурпурен металик, надянал широки слънчеви очила, макар че слънцето отдавна бе залязло.

Талон обикновено го наричаше Ти Рекс, съкратено от Тиранозавър Рекс. Прякорът отговаряше много повече на застрашителното му хищническо излъчване, отколкото на древната му възраст.

Наистина имаше нещо тайнствено в смъртоносната аура на Ахерон. Тя го следваше като опасно цунами. Дори въздухът около него изглеждаше зареден с мистична енергия, толкова мощна, че можеше да накара кожата на ръцете или врата ти да настръхне, ако си твърде близо до него. И съдейки по разстоянието между тълпата и Ти Рекс, Талон бе сигурен, че той не бе единственият, който изпитваше подобни чувства.

Но пък може би, поправи се келтът, като забеляза черното рокерско кожено яке на Ахерон, сребърната верига, провесена от единия ръкав, кожените панталони с връзки вместо шевове, именно ексцентричният, необикновен вид на Ахерон караше хората да стоят по-далеч от него. Каквото и да бе, никой не искаше да се изпречва на пътя му.

Ахерон извърна глава. Въпреки широките тъмни очила, Талон знаеше, че Ти Рекс се взира в него. Келтът се изсмя кратко, когато забеляза новата разкрасяваща придобивка на Ахерон — сребърна обица на носа.

Ти Рекс имаше две много странни увлечения: винаги откриваше нови места по тялото си за поредния пиърсинг и сменяше цвета на косата си по-бързо, отколкото се променяше непредсказуемото време в щата Луизиана.

Освен това Ти Рекс имаше странен белег, сякаш нечия нажежена ръка се бе отпечатала върху гърлото му. Никой не бе сигурен дали белегът е истински, или е някакъв необикновен трик, с който Ахерон искаше да ги шокира. Също толкова странен беше и акцентът му. Понякога гласът на Атланта звучеше със силен и чудноват мелодичен акцент, за който Талон предполагаше, че е родният му от Атлантида. А друг път Ти Рекс звучеше като всеки американец, повлиян от телевизията.

Изглежда на древния воин му доставяше огромно удоволствие да кара хората да гадаят за него. Той дори беше по-затворен и по-потаен от Талон, което бе достатъчно красноречиво.

Ахерон взе черната си велурена раница, украсена със знака на уличните анархисти. Преметна я през рамо, хвърли няколко банкноти в калъфа на китарата на уличния музикант и тръгна напред.

Неколцина от тълпата видимо се напрегнаха и побързаха да се отдръпнат, докато Ахерон се движеше сред тях с грациозната походка на опасен хищник. Онези, които бяха дръзнали да го погледнат, побързаха да извърнат очи.

Каква ирония на съдбата, тъй като Ахерон бе последният на тази земя, който би наранил някой простосмъртен. Той бе най-древният закрилник на човечеството. От векове се бореше с деймоните без ничия помощ.

Сам.

Без приятел, без скуайър.

Талон бе дочул слухове, че Ахерон е бил обучаван на бойно изкуство от самия бог Арес. Според други легенди Ахерон бил син на бог и легендарен герой от Атлантида. Но всъщност никой нищо не знаеше за Ахерон, освен че е висок, затворен, заплашителен и много, много странен.

Когато Ахерон се приближи, Талон наклони глава към пурпурната му коса, сплетена на четири малки плитки, обрамчващи лицето му.

— Знаеш ли, мисля, че е по-добре вместо Ти Рекс да те наричам Барни.

Атлантът повдигна леко едното ъгълче на устата си.

— Не се заяждай с мен, келте. — Плъзна ироничен поглед по кожените панталони, тениската и якето на Талон. — Радвам се, че те виждам в пълно бойно снаряжение.

Талон потръпна от скритото значение на този коментар.

— Кириан ти е разказал за случилото се с мен, нали?

— О, да. Онази част с късата розова кърпа ми е любимата.

Кириан щеше да му плати. Дори ако се наложеше да го преследва вечно.

— Кълна се, че… Ник знае ли?

Ахерон му се усмихна, при което за миг проблеснаха кучешките му зъби.

По дяволите, сега се почувства напълно изигран.

О, какво пък толкова, поне си заслужаваше. Следобедът със Съншайн компенсираше напълно всякакво притеснение и срам от подигравките на останалите.

Ти Рекс погледна през рамо, сякаш бе усетил нещо. Краят на яката на коженото му яке се отгърна и така се откри шията му. Странният му белег отново бе изчезнал.

Талон проследи погледа му и видя, че Валерий приближава към тях. Той се бе срещал само веднъж с римския военачалник, още в началото, когато той бе пристигнал, за да поеме задълженията на Кириан като Нощен ловец.

Валерий огледа набързо дрехите и торквата на Талон и презрително процеди през зъби „Келт“, с което показа на Талон, че шансът да стане приятел с този Нощен ловец се равнява на това да намери място за паркиране на „Бърбън Стрийт“ по време на фестивала Марди Гра.

И само като си помислеше, че е обречен да прекара цяла вечност в Ню Орлиънс с този задник… Както би казал Ник: „Отврат!“

Черната коса на римлянина беше прибрана назад в безупречно стегната плитка. Носеше черни панталони с плохи, мокасини, пуловер с висока яка и дълго кашмирено палто. Някой, който не го познаваше, можеше да го помисли за преуспяващ адвокат, а не за екзекутор на деймони.

Талон едва се сдържаше да не се разсмее, като видя колко не на място изглеждаше Валерий до него и особено до Ахерон, който приличаше на рекламно лице на готическото движение, особено със сребърната обица на носа и сребърните катарами, украсяващи обувките му със заострени носове.

— Колко си точен — обърна се Ахерон към Валерий, докато гледаше очукания си джобен часовник, който измъкна от джоба на якето си. Часовникът беше пострадал от злополуката, която Ахерон бе преживял преди сто години, по време на голямото въстание на деймоните. Часовникът бе оцелял, но не и деймоните.

Черните очи на Валерий помътняха от негодувание, като вдигна поглед нагоре към Ахерон.

— Може да не ми харесва, че един грък като теб ме командва, но като войник съм длъжен да ти се подчинявам, макар лично аз да изпитвам само отвращение от твоята компания.

Талон се ухили.

— Ей, Ти Рекс, как да не се сгорещиш и да не се изкефиш на това, че си близо до него?

— Дръж се с уважение към по-добрите от теб, келте — озъби му се Валерий и изкриви горната си устна. — В противен случай ще ти покажа как ние, римляните, се справяме с варвари като теб.

Думите му не предизвикаха у Талон никакви емоции, освен отегчена насмешка, но той не беше от тези, които мълчаливо ще подминат някоя обида. Пък и беше твърде стар, за да си променя навиците.

— Е, уважавай това — рече и показа среден пръст на надутия римлянин.

Ахерон едва удържа Валерий да не се нахвърли върху Талон, като му препречи пътя. Не че Талон се нуждаеше от подобна преграда, но ако се съдеше по яростния блясък в очите на Валерий, той определено имаше нужда от озаптяване.

— Деца, не ме карайте пак да ви разтървавам. — Ахерон изгледа кръвнишки Валерий и го избута назад. — Повярвай ми, Вал, не ми е нужна помощта ти, за да защитя честта си, а и няма да позволя да нападаш Талон.

— Името ми е Валерий. — Римлянинът опъна дрехата си с царствен, самоуверен жест. — А аз няма да търпя нахалството му.

Е, голяма новина, нали? Този мъж, изглежда, се обиждаше от всичко.

Както обикновено, когато на едно място се съберяха двама или повече Нощни ловци, силите на Талон отслабваха. Това бе предпазна мярка, която Артемида използваше, за да е сигурна, че Нощните ловци няма да обединяват силите си и да се опълчат на боговете или да нападат хората. Единственото изключение бе Ахерон. Като водач и като най-възрастен от тяхното братство, присъствието му не изтощаваше силите на Нощните конци, но за всички останали това правило си оставаше в сила.

Не можеха да останат заедно много дълго, защото щяха да бъдат изтощени през нощта.

Талон погледна зад рамото на Валерий и видя как Ник и Зарек се показаха край пекарната на ъгъла и се отправиха към тях.

— Погледнете, неживи, пристигна подкрепление — каза той на Ахерон и Валерий.

Валерий се обърна и изтърси една вулгарна ругатня, която никак не подхождаше на царственото му римско излъчване и на добрия му произход.

— Отново съм при теб — озъби се Зарек, като спря до Ахерон.

По лицето на Валерий се изписа презрение и отвращение.

— Не мога да го понеса — още един шибан грък!

— Какво ти става, римлянино? — попита го Талон. — Притесняват те гърците ли?

От разширените ноздри на Валерий сякаш струеше презрение към Зарек.

— Повярвай ми, ако бях при Троя, когато гърците са оставили своя дървен кон, в онзи ден по брега щеше да има печени гърци.

Талон подсвирна с престорено съчувствие.

— По дяволите, Ти Рекс, той наистина мрази твоите предци.

Ахерон го изгледа насмешливо.

— Не се обиждай, Талон, но аз съм на тази земя доста преди тях.

— О, да, съжалявам. — Талон се спогледа с Ник, който беше необичайно тих и изглеждаше малко напрегнат.

Хм, това беше интересно. Добре беше Зарек да се задържи по-дълго наоколо, щом притежаваше такава усмирителна сила. Беше хубаво да знае, че някой е способен да затвори голямата уста на Ник.

— Някакви проблеми с полета? — обърна се Ахерон към Зарек.

— Не съм изял пилота, ако това имаш предвид. А и малкият Ники все още диша и не кърви.

— Е — поде Ахерон с безизразен тон, — предполагам, че може да се каже, че е напредък в сравнение с последния път.

Талон не бе сигурен дали Ахерон се шегува, или не, но познавайки репутацията на Зарек, не се съмняваше, че казаното беше истина. Носеха се слуховете, че Зарек бе насякъл на парчета и изял последния скуайър, който Ахерон бе изпратил да го посрещне.

Погледът на Талон обходи малката им групичка.

Наистина бяха доста разнородна банда. Единственото общо помежду им беше височината им. Като цяло можеше да се каже, че приличаха на бивши играчи от Националната баскетболна лига, като ръстът им варираше от метър и осемдесет при Ник до двата метра на Ахерон.

Ник беше облечен в дънки, тъмнозелен пуловер и яке бомбер — съвършеният облик на богат колежанин. Талон приличаше на рокер, току-що излязъл от „Убежището“, главното свърталище на рокерите в Ню Орлиънс. Ахерон пък беше досущ като беглец от „Тъмницата“ — местно готическо свърталище. Валерий беше от костюмарите, а Зарек… Зарек просто приличаше на някой, готов да убива.

— Е, защо сме се събрали? — попита Зарек.

Омразата в очите на Валерий бе изпепеляваща.

— Някой да говори с теб, робе?

Ахерон успя да улови ръката на Зарек, преди нокътя да се забие в уязвимото гърло на Валерий. Никога досега Талон не бе виждал Ахерон да удържа с такова усилие някого. Това говореше много за силата на Зарек.

И за темперамента му.

— Престани! — нареди Ахерон на Зарек. — Зная, че отдавна не си бил в компанията на друг Нощен ловец, Зи, но помни, че каквото и да му сториш, ти ще го почувстваш десетократно по-силно.

Лицето на Зарек се вкамени.

— Болката мога да понеса, но него — не.

Устните на Валерий се извиха в язвителна насмешка.

— Не разбирам защо се нуждаем от някакво си хленчещо момче, за да си поиграем с деймоните. Знаеш ли, че докато беше жив, той беше толкова безполезен, че баща ми трябваше да плати на търговеца на роби, за да се отърве от него.

Зарек изръмжа като див звяр. В следващия миг изблъска Ахерон и се хвърли към Валерий. Сграбчи римлянина за кръста и двамата се строполиха с трясък върху уличния паваж.

Преди Талон да успее да го откопчи от Валерий, Зарек му удари няколко силни крошета, последвани за десерт от як ритник в ребрата на римлянина, докато келтът го издърпваше.

Точно както Ахерон бе предрекъл, лицето на Зарек носеше отпечатъка на всеки удар, който бе нанесъл на Валерий. Носът и устните му кървяха обилно. Но изглежда Зарек не забелязваше, а дори и да усещаше болка, пламъкът на задоволство в черните му очи красноречиво показваше, че бившият римски роб смята, че страданието си струва.

Когато се изправи на крака, Валерий не беше особено усмирен.

— Трябва да те набият заради това.

Талон стисна по-здраво Зарек, но той го избута сърдито.

— Махни си шибаните лапи от мен, келте! — процеди през зъби и се извърна към Валерий. — Само се опитай да ми посегнеш, нещастен боклук, и ще те накарам да си изядеш черното сърце.

— Достатъчно! — изрева Ахерон. — Ако изречете още една дума, кълна се, че ще изтръгна сърцата и на двама ви!

Валерий изтри кръвта от устните си.

Зарек прокара длан по лицето си, за да избърше кръвта си, докато се взираше кръвнишки във Валерий.

Ахерон беше мъж с безкрайно търпение и Талон никога досега не го бе виждал раздразнен. Но сега го видя. Ахерон изгледа свирепо Нощните ловци.

— Следващият път просто ще изпратя имейли на трима ви. Къде ми беше умът, че ви определих среща?

— О, аз зная — заговори Ник. — Смятал си, че мъже на по няколкостотин години могат да се държат като възрастни, нали?

Зарек ръгна Ник в корема.

— Опа — каза Зарек на Ахерон, — неволен спазъм на ръката.

Ахерон изруга под нос.

— Кълна се, независимо дали трябва да се справяме с деймоните, или не, ако не се държиш прилично, Зи, ще те изпратя в Антарктида и ще те оставя да изгниеш там.

— Ау — въздъхна Зарек отегчено. — Ужасен съм. Онези пингвини убийци^[1] и косматите тюлени наистина са много страшни.

Ахерон изръмжа ниско, но предупредително към Зарек.

На Талон му дожаля за изнервения му водач. Знаеше защо Ахерон бе насрочил тази среща. Атлантът искаше да разбере какво ще стане, когато тримата кръстосат пътищата си. По-добре да е наясно колко силна е враждебността помежду им и да присъства, за да я контролира, отколкото да рискува да се срещнат случайно и Зарек да пребие до смърт Валерий, без да има кой да ги разтърве.

Сега Ахерон знаеше точно с какво си има работа и доколко да ги държи по-далеч един от друг. Талон не можеше да не се възхити на мъдростта на Атланта. Ахерон може и външно да изглеждаше млад, но в действителност притежаваше древна мощ и познание, както и способността да се справи с буйните Нощни ловци, които му бяха подчинени.

Ахерон ги изгледа един по един.

— Ако успеете да овладеете страстите си поне за пет минути, ще имаме време, за да си поделим града. След като аз съм единственият, способен да се справи с гробищата, ще се заема с тях. Валерий, искам ти да поемеш парковете и бизнес районите, а Зарек и Талон — Френския квартал. По време на Марди Гра всички трябва да сме във Френския квартал не по-късно от девет. — Извърна се към Ник. — Ти ще си в пълна готовност за действие. Ако случайно някой от нас го закъса, трябва да си готов веднага да му се притечеш на помощ.

— Има само един малък проблем.

— И той е?

Ник кимна към Валерий.

— Ако той го закъса, ще трябва сам да се оправя.

Зарек се ухили.

— Знаех си, че има защо да харесвам това хлапе.

Ник го изгледа смаяно.

— Ник — изрече Ахерон предупредително, — твоят дълг е да служиш на всички нас. Валерий е Нощен ловец като мен, Талон и Зарек.

— Зная, че съм дал клетва, но се заклех и да защитавам Кириан Тракийски, и по-скоро адът ще замръзне, преди пръста си да мръдна, за да помогна на този, който го е изтезавал и разпънал.

Очите на Валерий блеснаха гневно.

— Това беше дядо му, а не той — каза Ахерон.

Ник размаха пръст към Валерий.

— Той също е бил там, гледал е случващото се и не е направил нищо, за да го спре. Отказвам да помагам на някого, който може да стори това. — Погледна отново към Аш. — Ще защитавам теб, психарския задник и Талон, но не и него.

— Психарски задник? — повтори Зарек. — Хм, това ми хареса.

Ахерон не обърна внимание на Зарек.

— Ник…

— Всичко е наред, елине — прекъсна го Валерий. — И без това по-скоро бих умрял, отколкото да приема помощта на този плебей.

— Ставаме трима — заключи Зарек. — И аз предпочитам той да умре. А сега нека всички заедно да гласуваме този задник да бъде прогонен от острова.

Талон прикри усмивката си и мислено се зачуди колко ли време ще мине, преди Ахерон да накълца Зарек и Валерий на многобройни миниатюрни парченца Нощни ловци. Може би не беше зле да каже на Ник да приготви лопатата за смет. Съдейки по изражението на Ахерон, май нямаше да чакат много дълго.

— Добре тогава — кимна Ахерон към Ник. — Обади се на Ерик Сейнт Джеймс да възобнови статуса си на „скуайър Лепка“ заради Валерий, в случай че той се нуждае от нещо.

Ник кимна.

— Може ли да му поръчам да прикрива и Зарек? Все пак и училището ми е на главата.

Преди Ахерон да успее да отговори, Валерий изсумтя презрително.

— Няма да работя с един роб като с равен, нито да споделям слуга с него.

— Повярвай ми, момче, ние не сме равни — кипна Зарек. — Ти си доста под мен и аз по-скоро ще седна на купчина лайна, отколкото да ти позволя да ми избършеш задника.

Талон сграбчи Валерий, преди да стигне до Зарек.

Ахерон и Талон се спогледаха.

— Очертава се голяма веселба, нали? Непрекъснато да разтърваваме тези двамата, докато се бием с деймоните. Дали да не забравим за цялата работа и да се приберем по домовете, докато това свърши?

Но още по-обезпокоителна бе мисълта, че ако Кириан разбереше, че Валерий е в града, реакцията му ще е такава, че в сравнение с нея нападението на Зарек щеше да прилича на любовна прегръдка. А тъй като Кириан вече не беше Нощен ловец, силите му нямаше да зависят от ограниченията на Артемида. Щеше да има пълната свобода да убие римлянина.

Ахерон въздъхна раздразнено.

— Почти съм склонен да се съглася с теб. — Обърна се към Валерий. — Върви да патрулираш в твоите райони.

Валерий му козирува по-скоро подигравателно с римския боен поздрав, сетне се обърна на пети и си тръгна. Атмосферата между останалите видимо се затопли. По дяволите, дори Зарек изглеждаше почти… поносим и голяма част от напрежението му се стопи.

— Къде ще отседна — при теб, Кириан или Ник? — попита Зарек.

Ахерон остана мълчалив, докато ровеше в джоба на якето си. Накрая извади един ключ.

— Решихме, че ще е по-добре да имаш собствено жилище. Поръчах на Ник да ти наеме една градска къща на „Дофин Стрийт“. Той е боядисал прозорците в черно, за да не пропускат слънчева светлина.

Лицето на Зарек се вкамени и черните очи запламтяха. Поради някаква причина мъжът беше бесен, когато сграбчи ключа от ръката на Ахерон и се извърна, за да си тръгне.

— Ще изпратя Ник да ти покаже къде е — каза Ахерон.

— Няма нужда никой да ми показва каквото и да било — озъби се Зарек. — Сам ще го намеря.

След като Зарек се отдалечи, Ник се намръщи.

— Зная какво следва — промърмори младежът. — „Ник, върви след психарския задник и му покажи къде ще живее.“ Но може ли да изтъкна, че заради тази работа трябва да ми плащате вредни?

Ахерон повдигна вежди.

— А аз може ли да изтъкна, че да стоиш тук с мен е много по-опасно за твоето здраве?

Ник се престори на изненадан.

— Какво? Още ли съм тук? О, не, извинявам се, помислих, че съм си тръгнал преди десет минути.

И хукна след Зарек.

Когато останаха сами, Талон прокара ръка през косата си.

— Някои вечери не си струва да ставаш от леглото, нали?

— Нямаш представа колко си прав. — Ахерон изпусна дълга, дълбока въздишка, сякаш искаше да прогони цялото напрежение от тялото си.

— Я ми кажи, Ти Рекс, какво си сторил на Артемида, за да ти натресе всичко това?

Както и очакваше, Ахерон не каза нищо. Доколкото Талон знаеше, Ахерон никога не споделяше нищо лично за себе си или за отношенията си с богинята.

— Хайде да се поразходим, Талон.

Това не вещаеше нищо добро, но Талон го последва.

Ахерон остана мълчалив, докато напускаха пешеходната зона и се насочиха надолу по „Алеята на пиратите“ в посока към „Роял Стрийт“. Спря точно до катедралата „Сейнт Луи“, близо до малката градина зад нея. Талон се озърна неспокойно. Нощните ловци не се чувстваха добре в близост до свети места. Тъй като бяха хора, загубили душите си, душите, останали без тела, се стремяха да превземат техните. Един силен Нощен ловец можеше да прогони тези души, но единствено Ахерон бе напълно имунизиран срещу тяхното обсебване.

Това бе главната причина, поради която Нощните ловци живееха само в нови жилища и заради това Ник бе завел медиум в къщата, наета за Зарек, за да се увери, че не е обитавана от духове. Един обсебен Нощен ловец беше много опасен.

— Разкажи ми за жената, с която си прекарал деня.

Думите на Ахерон го сепнаха. Силите на този мъж никога не спираха да го удивляват.

— Няма нищо за разказване, наистина.

— Не ме лъжи, Талон. Съншайн все още е в теб. Усещам я тук. Тя е в мислите и в кръвта ти.

Този тип наистина беше надарен със свръхспособности.

— Виж, Аш, зная какви са ми задълженията. Дал съм клетва пред Артемида и не се опитвам да се измъкна.

— Не това ме тревожи.

— Тогава какво? — попита Талон.

— Спомняш ли си какво ти казах в нощта, когато ти отмъщаваше на своя клан?

— Всичко се заплаща.

— Точно така. Тази жена е вътре в теб, малки братко. Ако не я прокудиш, тя ще отключи онези емоции, които те научих да погребеш.

— А това толкова ли ще е лошо?

Ахерон свали слънчевите си очила и го изгледа твърдо и сериозно, с онези негови вечно млади, неподвластни на времето, блестящи очи.

— Да, лошо ще е. Ти си Нощен ловец и аз трябва да мога да разчитам на бистрия ти ум и самообладание. За мен е важно да бъдеш съсредоточен, особено сега, в навечерието на фестивала на деймоните, а освен това в града има двама Нощни ловци, които се мразят. Твоите емоции са ключът към силите ти, Талон. Когато губиш контрол, губиш и безсмъртието си на Нощен ловец, а аз не искам да те видя мъртъв, защото не можеш да овладееш либидото си.

— Не се тревожи. Напълно се контролирам.

— Хубаво. Само се постарай и за в бъдеще да е така, защото в противен случай ще загинеш.