Шерилин Кениън
Нощна прегръдка (17)

15

Зарек беше навън, стоеше върху надлеза за пешеходци на „Джаксън Бруъри“. Опрял ръце на металните перила, гледаше хората долу, които се разхождаха по „Декатур Стрийт“, влизаха и излизаха от магазини, ресторанти и клубове.

Беше получил заповед от Ахерон да остане в къщата си до края на Марди Гра. Може би трябваше да се вслуша в нареждането, но да спазва заповеди не беше най-любимото му занимание. Освен това суровият климат през февруари в Аляска го бе принуждавал прекалено често да пази стаята по цели денонощия. А той мразеше да се чувства като в капан.

Когато потегли от Феърбанкс, температурата там беше -26°С. Сега в Ню Орлиънс термометърът показваше 14°С и въпреки студения вятър, идващ откъм реката, този хлад не можеше да се сравни с жестокия мраз, на който бе привикнал. В сравнение със зимните нощи в далечния север това тук беше като мека лятна нощ.

Макар че в края на юни и през юли денем във Феърбанкс температурата можеше да се покачи до 33°C, когато настъпваха призрачните вечери и навън никога не се стъмваше напълно, той би бил дяволски радостен заради една топла нощ като тази тук, на юг.

Разбира се, в разгара на лятото във Феърбанкс би бил истински щастлив, ако можеше да излезе навън за повече от няколко минути, преди слънцето отново да го пропъди зад заключената врата.

От деветстотин години той бе заточен в онази сурова земя с изключително суров климат. И сега, най-после, му бе позволено да се измъкне оттам.

Зарек затвори очи и вдъхна от изпълнения с усещане за живот въздух. Долови смесените миризми на храни и река. Чу смеховете и глъчката от веселбите.

Наистина харесваше този град. Нищо чудно, че Талон и Кириан се бяха установили тук.

Искаше му се да може да остане за по-дълго. Да бъде тук, където имаше и други като него. Където имаше хора, които биха разговаряли с него.

Но той бе свикнал да желае неща, които не можеше да има.

Вдясно от него се отвори врата и едно малко момче пристъпи навън. Хлапето бе достатъчно пораснало, за да прави бели. Имаше къса кестенява коса и хлипаше неудържимо. Като видя Зарек да стои там, то се закова на място.

Но Зарек не му обърна внимание.

— Хей, господине? — заговори момчето с треперещ глас. — Можете ли да ми помогнете? Изгубих се.

Зарек пое дълбоко дъх и се отдръпна от перилата. Прибра ръката с острите нокти в джоба на панталоните си и се обърна.

— Повярвай ми, хлапе. Това чувство ми е познато.

Подаде на хлапето другата си ръка и се учуди колко малко и доверчиво беше то. Зарек не си спомняше кога в живота си бе молил за помощ и се бе доверявал някому, че няма да го нарани.

— И така, кого ще търсим? Мама или татко?

— Мама. Тя е много хубава и голяма.

Зарек кимна.

— Как се казва?

— Мама.

Е, това наистина щеше да е от голяма полза…

— На колко години си, хлапе?

— Аз съм на толкова. — Детето подсмръкна и вдигна четири малки пръстчета. — Ами ти?

— На доста повече от четири пръста.

Момчето вдигна всичките си десет пръстчета.

— На толкова много?

Зарек не се сдържа и се усмихна.

— Хайде — рече му и отвори вратата. — Сигурен съм, че вътре все ще се намери някой, който да ни помогне да открием майка ти.

Момчето избърса лицето си с ръкав и се остави Зарек да го поведе към „Джаксън Бруъри“. И скоро след това той чу как една жена ахна.

— Какво правите със сина ми?

— Мамо! — Момчето се втурна към жената.

Тя го сграбчи, вдигна го на ръце и изгледа Зарек така злобно и подозрително, че той тутакси разбра — най-мъдро ще бъде незабавно да се скрие от погледа й. В някои вечери беше по-добре да не притежаваш мрачен и зловещ вид.

— Охрана! — изпищя жената.

Зарек изруга и се втурна назад към вратата. Прескочи перилата, свлече се устремено по стъпалата към долния етаж и бързо се изгуби в тълпата. Или поне така се надяваше.

След като измина половината път до дома си, надолу по Уилкинсън, видя Ахерон, притаен в сенките. Мамка му, най-малко от това се нуждаеше в момента — Ахерон да го заяде, че е заключил Ник в дрешника и е напуснал къщата, при това точно когато имаше заповед да не си подава носа навън.

— Само не започвай пак да ми опяваш, Аш — озъби се Зарек.

Ахерон учудено повдигна вежди.

— Да ти опявам за какво?

Космите на тила му настръхнаха. Ахерон изглеждаше прекалено спокоен и раменете му не бяха напрегнати, както бе обичайно за Аш при всяка тяхна среща. Двамата не криеха взаимната си неприязън вече от две хиляди години. А мъжът пред него се държеше така, сякаш Зарек бе един от приятелите му Нощни ловци.

Ледена тръпка се спусна по гръбнака на Зарек. Можеше да понесе омразата и гнева, но един приятелски настроен Ахерон му лазеше по нервите.

— Няма ли да се нахвърлиш върху мен? — попита Зарек.

— Че защо да го правя? — учуди се Ахерон и го потупа по рамото.

Зарек изсъска и веднага се отдръпна от него.

— Кой, по дяволите, си ти?

— Какво не е наред, Зарек?

Нямаше начин този да е Ахерон.

Зарек използва телекинеза, за да свали слънчевите очила от лицето на мъжа. Вместо очи с цвят на течен живак, този мъж имаше най-обикновени сини очи, които присви срещу него.

— Това не беше мъдър ход.

Следващото, което Зарек помнеше, беше как го порази божествена мълния.

 

 

Талон тренираше на лоста за набиране и изпълняваше упражненията за укрепване на коремната си мускулатура, когато Съншайн най-после се събуди.

Тя си пое дъх и бавно седна в леглото, все още отпусната и сънена.

— Толкова е горещо тук — промълви, с тих, дрезгав глас.

Талон се отпусна с главата надолу, а пръстите му докоснаха пода.

— Как се чувстваш?

Тя съблече блузата си презглава и той мигом се напрегна, като видя черния й дантелен сутиен, обхващащ гърдите й.

— Гладна — въздъхна младата жена и освободи закопчалката отпред на сутиена си. — И то не за храна.

При това признание той повдигна вежди, които се стрелнаха още по-нагоре, когато тя плъзна ръце по гърдите си, надолу до панталоните си. О, това бе жестоко.

Съншайн смъкна панталоните си, бавно и чувствено.

— Нуждая се от теб, Талон.

— Мисля, че се нуждаеш от един студен душ.

Тя пристъпи към него като дебнеща лъвица.

Хипнотизиран, Талон не посмя да помръдне, когато тя стигна до него и прокара ръка надолу по бедрата му. Наведе глава, за да зарови нос в сгъвката отзад на коляното му и го близна леко.

Талон простена от удоволствие от близостта й. Тялото му се напрегна и запулсира, когато се надигна нагоре с намерението да освободи краката си от лоста на стената. Но така и не успя. Съншайн намери устните му и го целуна страстно.

Тя не можеше да мисли разумно, когато най-после се отдръпна от него и впи поглед в черните му очи. Тялото й се оживи, цялото пламна. Можеше да се фокусира единствено върху пулсиращото желание да го поеме вътре в себе си. Мъчеше я изгарящия копнеж да усети ръцете му по цялото си тяло. Не помнеше някога да я бе връхлитала такава чувственост. Такъв глад да го вкуси и да усети всяка част от мъжкото му тяло. О, как само го желаеше.

Пое ръцете му в своите и ги притегли върху гърдите си.

— Люби ме, Талон. Моля те.

Талон се поколеба.

— Не зная дали трябва да правим това, докато все още си под влия… — Млъкна насред изречението, когато тя свали шортите му до коленете.

Обсебена от всепоглъщаща страст, каквато никога досега не бе познавала, Съншайн нежно го захапа отстрани по таза. От гърлото му се изтръгна дълбок стон, който я възбуди още повече, докато прокарваше ръка през късите му къдрави косъмчета, а накрая го обхвана в шепата си.

Талон застина. Една след друга го заляха вълни на невероятна наслада.

Тя прокара ръка надолу по възбудения му член, който стана още по-твърд.

— Хмм — въздъхна младата жена с копнеж. — Какво имаме тук?

Пое върха му в устата си, но първо го обиколи с език, притегляйки го все по-навътре във влажната си топлина. Талон протегна ръце към голите й бедра, изръмжа от удоволствие и я притисна по-близо до себе си.

Засмука още от него в топлата си уста, докато пръстите й деликатно опипваха тестисите му, разпращайки лъчи на екстаз по цялото му тяло.

Добре, че висеше на лоста. Сладостта да я усеща бе толкова неудържима, че ако беше прав, несъмнено щеше тутакси да се свлече на пода. Затворил очи, Талон се наслаждаваше на интимните ласки на езика и устните й, как го галеха, ближеха, смучеха, на ръката й, извисяваща екстаза му до опасно ниво.

Талон галеше с ръка талията й, сетне целуна чувствителното място близо до слабините й. Тя простена гърлено. Вибрациите от това стенание отекнаха в цялото му тяло.

Съншайн потръпна, щом Талон разтвори краката й. Докато той нежно я галеше с пръсти, тя на свой ред обви ръце около кръста му, като усещаше как мускулите на корема му се стягат с всяко негово помръдване. Изпадна във възторг от твърдостта им, а когато той я пое в устата си, тя шумно простена.

Със замаяна глава, Съншайн продължаваше да го възбужда с език и устни, докато той със своята уста й действаше като магия. Никога не бе изпитвала такова взаимно отдаване. Такава нужда да се докосват един друг, да споделят насладата си.

Езикът му се плъзна по сърцевината на женствеността й, като я галеше, пришпорвайки екстаза й до такива висини, че коленете й омекнаха. Тя прокара ръце по гърба му, по раменете му, притискайки го по-плътно към себе си без никакъв свян, като през цялото време го ближеше и възбуждаше, за да вкуси солта на тялото му.

Тялото й изтръпна в блаженство, миг преди вълните на насладата да я залеят. Изкрещя неистово, когато достигна върха на забравата. Той продължаваше да я хапе и вкусва, докато не изтръгна и последната тръпка от тялото й.

Едва тогава Съншайн се отдръпна. Талон погледна нагоре към нея и се усмихна.

— Обичам вкуса ти — рече с дрезгав глас.

Тя му върна усмивката.

— Знаеш ли, цялото ти лице е много зачервено.

Той се засмя, като се изтегли нагоре, за да освободи краката си от лоста.

— Ще ме заболи главата от това упражнение, но не ми пука, дори и главата ми да се пръсне. Определено си струваше.

Понечи да вдигне шортите си, но тя го спря. Прокара ръце и устни по идеално стегнатите му коремни мускули, спусна се надолу по краката му и накрая смъкна както обувките, така и шортите му.

— Смятам да те оближа от главата до пръстите на краката.

Той само повдигна вежди.

Съншайн прокара пръсти по ходилата му и тръпки полазиха цялото му тяло.

— Ще те накарам да крещиш за милост, преди да свърша с теб.

Ето, това бе обещание, което той държеше да бъде спазено.

Талон затвори очи и простена, когато тя заблиза пръстите на краката му, един по един. Езикът й се движеше чувствено между тях, изпращайки електрически импулси до всяка клетка от съществото му, възбуждайки го до крайност. После се плъзна нагоре по тялото му, като ноктите й драскаха кожата му.

— Ти си моя играчка и ще си поиграя с теб — закани се, имитирайки силен славянски акцент.

Талон нададе хриплив стон, когато тя започна да го хапе леко по краката. Езикът и зъбите й го възбуждаха, докато си проправяха път нагоре по вътрешната страна на бедрата му. С гърлен смях тя се отдръпна и му се усмихна съблазняващо.

Талон я наблюдаваше как пое в ръце гърдите си и ги събра около члена му. Той стисна ръцете си в юмруци, докато тя ги търкаше нагоре и надолу.

— Харесва ли ти така? — попита го дяволито.

— Да — промълви той, с дълбок, дрезгав глас.

— Тогава нека да видим какво друго мога да измисля, което да ти хареса.

Съншайн го отведе до матрака и го нагласи да легне по гръб, след което бавно се плъзна по тялото му и го възседна. Ахна, когато пръстите му се плъзнаха вътре в нея. Беше така влажна, така гореща за него. Зажадняла за докосването му.

На свой ред Талон я превъртя по гръб, преди да коленичи между краката й.

Сърцето й диво се разтуптя. Не можеше да откъсне очи от лицето му.

— Опри краката си на стената зад мен.

Съншайн се подчини.

Той повдигна бедрата й и проникна в нея. Съншайн изкрещя, когато я обля сладост. Беше толкова едър, така изпълващ, а проникванията му, докато се движеше между краката й — тъй майсторски. Проникваше в нея докрай, докато тя надигаше таза си все повече и повече, за да посреща мощните му тласъци, поемайки го все по-надълбоко.

Талон заръмжа от удоволствието, с което тя го даряваше. Обхвана с ръце бедрата й, прониквайки все по-бързо.

После се изви над нея, като подпря едната си ръка върху матрака, и впи устни в нейните, а свободната му ръка се спусна надолу, за да може да зарови пръсти във влажния триъгълник от черни косъмчета и да погали клитора й.

Цялото й тяло потръпна, когато пръстите му се задвижиха в синхрон с тласъците му. Навлизаше дълбоко в нея, но после се спираше, за да вкуси влажната й топлина. О, как се нуждаеше от тази жена. От връзката си с нея.

Това между тях не беше само чисто физическо сливане. Беше нещо много повече.

Тя простена, сетне се задвижи бавно срещу него.

— Точно така, скъпа — прошепна той в ухото й. — Язди ме, както искаш.

И тя го направи.

Затворил очи, той стисна зъби, за да възпре оргазма си. Искаше единствено да се наслади на нейното удоволствие. Обичаше я точно такава. Дива и искаща. Тя беше напълно безсрамна в ръцете му.

Колко му липсваше и колко бе благодарен, че отново бе с него. Искаше да я притежава. Да я привърже към себе си за цяла вечност.

Ако само знаеше как да го постигне.

Отчаяно измъчван от желанието да я има докрай, той приседна на колене и отново пое контрола.

Съншайн изръмжа от екстаз, когато Талон отново започна да прониква в нея, дори още по-дълбоко от преди. Поемаше ударите му с френетична жажда. И когато тя отново свърши, простена името му.

Миг преди и той да се присъедини към нея, тя чу дълбокия му смях в ухото си.

Когато Талон се отдръпна от нея, Съншайн му се усмихна и се излегна на леглото. Целуна го и се намести върху него, обгръщайки го като одеяло.

— Ммм — въздъхна. — Точно това исках да направим още първата вечер, когато се срещнахме.

— Какво? Да ме чукаш до полуда?

Тя го перна игриво по корема.

— И това също, но не, исках да бъда твоето одеяло.

Талон прокара ръце през косата й, преди да обгърне главата й.

— Скъпа, можеш да бъдеш мое одеяло всеки път, когато изпиташ такова желание.

Тя определено изпитваше желание. Усмихна се порочно, отърка се в него, след което го дари с една дълбока, страстна целувка.

— Нали не си мислеше, че съм свършила с теб? — каза, като използва неговите думи.

— Не си ли?

Тя поклати глава.

— Аз едва сега започвам.

На разсъмване Талон беше потен и напълно изтощен. Болеше го на места, за които не предполагаше, че един мъж може да изпитва болка. Не беше сигурен дали някога пак ще поиска да прави секс…

При тази мисъл Талон се засмя. Да бе, как не. Но искаше да си почине поне няколко часа, преди да започнат следващия секс маратон.

Още дишаше тежко, когато Съншайн най-после се унесе в сън, излегната до него, заровила пръстите на едната си ръка в косата му и преметнала крак върху голите му бедра.

Господи, Аш не се бе шегувал за сексуалния й апетит. Беше накарала тялото му да се извива в пози, които не бе и подозирал, че е способен да направи. Точно сега не му бяха останали сили за каквото и да било. Искаше му се никога повече да не стане от леглото и ако тя още веднъж го награбеше, нищо чудно да се разплаче.

Простена при тази мисъл, протегна ръка към нощното шкафче, взе телефона и позвъни на Ахерон. Надяваше се поне този път телефонът му наистина да е включен.

Оказа се включен.

Както винаги, Ахерон отговори още след първото позвъняване.

— Хей, добрият Аш или лошият Аш?

— Добър, лош, аз съм този с пистолета.

Талон изсумтя при този отговор. Това бе реплика от приключенския филм „Армията на мрака“, който Ахерон много харесваше.

— Само истинският Аш може да е толкова странен, че да цитира точно тази реплика.

— Брей, благодаря, келте. Какво има? Съншайн събуди ли се вече?

— Да, събуди се.

— А ти можеш ли още да ходиш?

— Нека да не задълбаваме в това.

Аш се засмя.

— Да, добре. И така, какво има?

— Обади ми се измамникът, скоро след като се прибрах у дома със Съншайн.

От другата страна на линията надвисна пълна тишина. Не се чуваше дори пукотът от статичното електричество.

— Хей, Ти Рекс, там ли си?

— Тук съм. Какво ти каза той?

— Най-вече, че те мрази. Отначало помислих, че си ти, но той спомена някои неща, които ми се сториха странни.

— Като например?

— Каза, че той — имайки предвид теб — бил пристрастен към наркотика, който са дали на Съншайн. А да измъкнеш нещо толкова лично от теб е все едно да вадиш зъб на лъв без упойка.

Ахерон отново не каза нищо.

— Хей, приятел, още ли си на линия? — попита Талон.

— Каза ли още нещо?

— Да, каза, че си имал сестра, която си оставил да умре. Нарекох го лъжец и си разменихме още няколко любезности, след което той прекъсна разговора.

Талон чу как Ник извика нещо на Аш, докато Зарек му крещеше да го остави на мира.

— Нещо не е наред ли?

— Ник току-що доведе Зарек, който е ранен. Трябва да затварям.

— Добре, но после ми се обади, за да знам какво става.

— Ще ти се обадя. — Връзката прекъсна.

Това бе странно. Талон се намръщи, остави телефона и отново се обърна към Съншайн.

Съншайн се събуди с писък. Талон я прегърна, докато тя се мяташе върху матрака.

— Шшт — зашепна й задъхано, притиснал лице в косата й. — Аз съм, Талон. В безопасност си.

Тя още трепереше, когато се притисна до него.

— Помислих си, че все още съм… — Прегърна го силно. — О, господи, Талон, толкова съм изплашена.

Гняв разкъсваше сърцето му.

— Съжалявам, че не можах да те защитя. Нараниха ли те?

Младата жена поклати глава.

— Само ме изплашиха. Особено онзи, когото наричаха Стикс.

— Стикс? Като гръцката река Стикс?

Тя кимна.

— Излъчваше нещо налудничаво. Призрачно. В очите му се четеше невероятна омраза. Непрекъснато ръмжеше злобно. Наложи се Камул да го успокоява.

Талон стисна зъби. Реши на всяка цена да намери двамата задници и здравата да ги разпердушини.

— Съжалявам, бейби. Обещавам ти, че никога повече няма да те докоснат.

Съншайн го прегърна още по-силно.

— Така се радвам, че ме намери, но как разбра къде се намирам?

— Камул ми се обади.

Разкритието я слиса.

— Защо?

— Не знам. Мисля, че просто е искал да ме подразни. Той е извратен в това отношение.

Както си седеше, ненадейно на Съншайн й прилоша.

— Какво са ми дали?

— Някакъв наркотик. Афродизиак. Да не са се възползвали от теб?

— Не — успокои го тя. — Накараха ме да го изпия, после ме оставиха сама. — Тя го погледна и се усмихна. — Но пък помня какво правехме с теб.

— Да, аз също си спомням.

Съншайн се засмя, но при движението болката отново напомни за себе си.

— И ти ли се чувстваш натъртен и протрит?

— Да кажем, че просто не бързам да ставам от леглото.

Съншайн погали татуировката му, черпейки утеха от присъствието му. С него се чувстваше защитена. Беше толкова хубаво отново да го усеща до себе си. Да чува гласа му. Припомни си изстрелите, които го бяха улучили, и колко бе ужасена, че може да умре от раните си. Сега по него не се виждаха никакви белези от куршумите.

— Толкова се радвам, че не те убиха — промълви тя.

— Повярвай ми, и аз чувствам същото.

Тя прокара ръка по едното му зърно, сетне застина, защото внезапно й прилоша.

— Съншайн?

Тя скочи от леглото и хукна към тоалетната. Талон веднага я последва и я държа, докато тя изхвърляше последните остатъци от наркотика от организма си.

Съншайн не знаеше колко време прекара в тоалетната. Струваше й се, че никога няма да спре да й се повдига. Талон остана до нея през цялото време, придържаше косата й и миеше лицето й със студена мокра кърпа.

— Сега по-добре ли си? — попита, когато тя най-после спря да повръща.

— Не зная. Чувствам се ужасно.

Той я целуна по темето.

— Ще отида да ти донеса една кока-кола и няколко крекера. Ще помогнат на стомаха ти да се успокои.

Тя му благодари, след което отиде до умивалника, за да си измие зъбите. Като излезе от банята, завари Талон да я чака в леглото. Приседна до него и придърпа завивките върху тялото си. Все още трепереше и й се гадеше.

Талон й подаде един крекер и кутийка кока-кола.

— Хмм — промърмори тя, като ги пое от ръцете му. — Сигурно много ме обичаш, щом ми позволяваш да ям крекери в леглото ти.

Той отметна косата от лицето й. Очите му я изгаряха с напрегнатия си поглед.

— Да, обичам те.

Думите му я смразиха.

— Наистина ли, Талон? Или Ниния е тази, която обичаш? Когато ме погледнеш, коя виждаш — Съншайн или съпругата си?

— Виждам и двете.

Съншайн се сгърчи при този отговор. Не беше това, което искаше да чуе. През целия си живот се стремеше да бъде самата себе си. Родителите й я приемаха такава, каквато бе, но всички мъже, с които бе имала връзка, се бяха опитвали да я променят. Дори и Джери.

Последният тип, с когото беше излизала, се интересуваше от нея само защото му напомняше за бившето му гадже. А сега напомняше на Талон за бившата му съпруга.

Всичко можеше да е страхотно, ако не беше толкова скапано. Защо никой не я обичаше просто защото е Съншайн? Щеше ли Талон да е толкова нежен и внимателен с нея, ако тя не беше преродената му жена?

— Какво харесваш в мен? — попита го, докато отхапваше от крекера.

— Харесвам твоя плам и обичам тялото ти.

— Брей, благодаря, все пак. Това означава ли, че ако бях дебела и грозна, щеше да побегнеш през вратата?

— А ти щеше ли да избягаш, ако аз бях такъв?

Туш. Този мъж беше бърз с отговорите.

— Вероятно. Сигурно щях да я изпотроша, опитвайки се да избягам от теб.

Той се засмя.

— А аз щях да хукна след теб, ако се опиташ да ми избягаш.

— Щеше ли?

— Да, щях.

Но след коя щеше да тича? След Съншайн или Ниния? Въпросът продължаваше да я измъчва.

Съншайн се наведе и го целуна по челото.

— Нуждаеш се от малко сън. Изглеждаш уморен.

И наистина беше. Вече наближаваше пладне, а за разлика от нея той не бе свикнал да будува през деня.

— Добре. Но не забравяй, че ако имаш нужда от нещо, трябва да набереш 4 и диез и ще се свържеш с Ник. Не се отдалечавай много. Камул ще се върне, само че нямам представа кога точно. Поне съм сигурен, че алигаторите ще го забавят. Затова стой наблизо, че ако нещо се случи, да стигна бързо до теб.

Тя кимна.

— Ако не съм в колибата, ще бъда пред вратата и ще рисувам. Обещавам.

— Добре. — Той нежно я погали по бузата и я целуна. — Ще се видим след няколко часа.

Съншайн го зави, облече се, изгаси лампите и излезе тихо навън да рисува.

Докато следобедните часове се нижеха, а тя рисуваше на верандата, изведнъж осъзна, че Талон живееше тук от векове, но през цялото това време нито веднъж не е виждал красотата на блатото на дневна светлина. Никога не се е любувал на слънчевите лъчи, проблясващи върху водната повърхност. Никога не е виждал наситенозеления мъх върху пъна до пристана му. Защото през нощта цветовете губеха яркостта си.

Жалко, задето е принуден да живее така. Напълно сам на света без… Тя потръпна, когато думите слънчева светлина изникнаха в главата й.

— Господи — промълви младата жена, — колко мелодраматично.

Но самоиронията не намали болката в сърцето й. Той бе самотен. Заради Камул, Талон не смееше да позволи на някого да се сближи с него. Колко ли ужасна е такава съдба…

Привечер тя събра нещата си и се накани да се прибере вътре, докато Бет зорко я следеше от пристана. Съншайн сбърчи нос пред надменния алигатор и й хвърли остатъците от крекерите си.

Физически се чувстваше по-добре, но душата й продължаваше да е угнетена. Загледа се в Талон, който все още спеше. Той беше създание на нощта. В буквалния смисъл. И тя не можеше да го промени. Никога.

Той беше безсмъртен.

Тя беше човек.

За тях двамата нямаше надежда.

От тази мисъл й идеше да се разплаче.

„Нощните ловци могат да се възползват от специална клауза в договорите си, «вратичка», през която да се измъкнат от дадения обет.“

Но първо Талон трябваше да се съгласи с това, а после… какво? Трябваше ли да стане негова жена? И дали той очакваше тя да бъде като Ниния?

Изтръпна от тази мисъл. Не искаше да обижда никой, но като Ниния тя е била глупава^[1]. Не че имаше нещо лошо в това да живее само за да угажда на съпруга си, но в съществуването й като Ниния това е означавало и много други неща. Ниния никога не е спорила с него, никога не му противоречала.

Ако той й е кажел да скочи, тя е щяла да се подчини, без изобщо да си помисли да пита от колко високо. Правела е всичко, което той е искал, независимо дали това е съвпадало с нейните мисли и желания. Била е Степфордска съпруга^[2]. Пфу!

Съншайн не смяташе, че би могла да се държи по този начин, дори и да й се наложеше. Тя беше изключително пряма и твърдоглава. Понякога дори ставаше леко себична. От един мъж би искала взаимност и партньорство. Някой, който ще уважава стремежите й като художник. Някой, който ще я цени, ще й прощава грешките и всичко останало, и тя ще му отвръща със същото.

Харесваше се такава, каквото бе. Харесваше начина си на живот. С Талон никога нямаше да е напълно сигурна дали я обича, защото е Съншайн, или му е мила заради Ниния. Дали някога щеше да узнае истината?

Талон се събуди от нежното докосване на ръка, галеща косата му. Не бе нужно да отваря очи, за да разбере чия ръка го докосва. Усещаше я все едно гали сърцето му.

Съншайн.

Отвори очи и я видя седнала до него.

— Добро утро — рече тя.

— Добър вечер — отвърна той.

Тя му подаде чаша кафе. Талон отпи глътка, като очакваше да е неприятно на вкус, но всъщност се оказа добро. Много добро.

Тя се засмя, като го видя как я изгледа изненадано.

— В бара на родителите ми се предлага кафе. Може да не пия тази отрова, но знам как да я приготвям.

— Справила си се отлично.

Лицето й грейна.

Талон седна в леглото и продължи да й се любува.

— Какво прави, докато спях?

— Работих. Трябва да се срещна с един клиент и да му покажа някои неща, които той поръча. Ако наистина ги хареса, може да ми предложи договор да рисувам картини и фрески за веригата му ресторанти.

— Наистина ли? — попита я той, впечатлен от тази новина.

Очите й светеха от възбуда, а бузите й бяха порозовели. Той бе готов да се закълне, че това означава много за нея.

— Ако получа договора, край със сергията на площада. Най-после ще разполагам с достатъчно пари, за да си отворя собствено студио.

— Знаеш, че мога да ти дам парите, необходими за това.

Тя се натъжи.

— Както и родителите ми, но това е нещо, което искам да постигна сама. Не искам никой да ми помага.

Разбираше я отлично. Нали и той бе прекарал по-голямата част от живота си като смъртен в усилия да се доказва пред другите.

— Но никога не вреди да получиш помощ.

— Зная. Само че няма да е същото. Освен това мисля, че наистина ще е много приятно да отида в някой ресторант и да видя моите творби да висят по стените.

— Да, разбира се. Надявам се да получиш договора.

Тя отново се усмихна.

— Ами ти? На какво се надяваш?

— Надявам се моята колиба никога да не бъде пометена от някой ураган посред бял ден.

Тя се засмя.

— Питам те сериозно.

— Напълно сериозен съм. Ще бъде много лошо, ако това се случи.

Тя приседна на пети.

— Наистина ли не кроиш никакви планове за бъдещето?

— Няма какво да планирам, Съншайн. Аз съм Нощен ловец.

— Никога ли не си мислил да се откажеш?

— Никога.

— Дори и сега?

Като се замисли за това, той се умълча.

— Може би, ако мога да се отърва от Камул. Но…

Съншайн кимна, разбираше, че това бе непреодолима пречка. Камул й се бе присмял, когато го попита дали някога би простил на Талон.

„По-скоро земята ще се продъни, отколкото да го оставя на мира. Докато съм жив, той ще си плаща, задето отне живота на сина ми.“

Но не каза на Талон за това. Не искаше да го тревожи. Някак си трябваше да открие друг начин да се справи с Камул.

— Добре — кимна младата жена. — Повече няма да го споменавам. Нека се порадваме на времето, с което разполагаме.

— Звучи ми като много приятен план.

Прекараха нощта тихо и кротко, играха на различни игри и разговаряха. Съншайн претърси цялата му кухня и дори успя да открие достатъчно запаси, за да направи ядивна боя за рисуване по тялото. А Талон я запозна с достойнствата на шоколадовия спрей „Реди-Уип“ и с огромно удоволствие наблюдаваше очарованото й изражение, докато облизваше от тялото му едно греховно произведение на изкуството, сътворено от сметана. Накрая Талон я покри с чист шоколад и на свой ред го изблиза до последната капка.

Кой да предположи, че да имаш любовница художничка ще се окаже така забавно?

Никога през живота си Талон не бе прекарвал по-приятно, отколкото тази нощ. Никога не се бе смял толкова. Никога не се бе чувствал толкова непринудено и спокойно. Вече нямаше какво да крие от нея. Тя знаеше всичко за него — какъв бе като човек и като Нощен ловец.

Съншайн заспа малко след полунощ и го остави сам да размишлява за всичко свързано с тях двамата. Талон излезе навън, на верандата. Наоколо цареше пълно спокойствие, но беше студено. Мъглата над блатото бе гъста и до слуха му достигаше единствено тихия плисък на водата.

От векове насам това бе неизменна част от самотното му съществуване. Не можеше да преброи колко пъти бе седял тук сам, заслушан в мрака. Но сега, от другата страна на затворената врата, го очакваше самият рай. Само ако можеше да я задържи…

Но как можеше да се пребори с един бог? Възможно ли бе това? Като простосмъртен такава мисъл никога не би му хрумнала, но сега…

Сега се чудеше дали би могъл да…

След изгрева Талон се върна в леглото. Беше спал само около час, когато чу как Съншайн рови из бюрото му.

— Какво правиш? — попита я сънено.

— Търся ключовете за лодката.

— Защо?

— Нали ти казах, че трябва да се срещна с един клиент.

Талон потърка уморените си очи, докато се опитваше да се съсредоточи върху казаното от нея.

— Какво?

— Снощи ти казах, забрави ли? В единайсет трябва да се срещна с него на сергията. Обещах му да се видим, а после ще се върна колкото мога по-скоро.

— Не можеш да отидеш.

Тя замълча и го погледна.

— Казах ти колко е важно това за мен. За кариерата ми.

— Съншайн, не ставай глупава. Говорим за живота ти.

— Да, така е. — Тя продължи да претърсва бюрото. — Но нямам намерение да позволя на някакъв психопат да прецака единствената възможност, която ми се е предоставила до момента. Повярвай ми, ако този шибаняк припари днес до мен, ще се погрижа това да е последната грешка в живота му. Преди това не знаех, че ме преследват. Но сега вече знам и ще се погрижа за себе си.

Разгневен, че тя се осмелява да не зачита мнението му, Талон скочи от леглото.

— Няма да ти позволя да отидеш.

— Не ми казвай какво да правя, Талон. Собственият ми баща не ми заповядва. Аз съм зряла жена, с право на собствено мнение и няма да позволя на никой да ми диктува как да подреждам живота си.

— По дяволите, Съншайн, бъди разумна. Не искам да пострадаш.

— Защо? Защото ме обичаш?

— Да, обичам те.

И двамата се вцепениха, когато той изръмжа гневно думите. Сърцето й запрепуска бясно. Искаше да повярва. Отчаяно. Но дали беше истина?

— Наистина ли? — попита, с натежал от вълнение глас.

Талон я наблюдаваше докато тя отваряше сребърното ковчеже с кадифена подплата, поставено върху бюрото му. В него Талон пазеше една торква, подобна на неговата, само че по-малка. Женска торква. Торквата на Ниния.

Съншайн му подаде отвореното ковчеже.

— Или обичаш Ниния?

Талон затвори очи, неспособен да понесе гледката с торквата на жена си. Трябваше да я унищожи още преди векове. Но не бе намерил сили за това. Беше я скрил в ковчежето, за да не я вижда. Ала така и не бе успял да я прогони от мислите си.

Съншайн затвори капака на ковчежето и го върна в бюрото.

— Трябва да го направя. Заради самата мен. Не искам да живея в страх. Камул знае, че сме заедно. И тук може да ме отвлече или убие също толкова лесно, колкото и в града. Той е бог, Талон. Надали ще успеем да се скрием от него.

Талон трепна, когато думите й се забиха в него като остър нож. В спомените си още виждаше чичо си, който се сражава. Виждаше смъртоносния удар, с който той бе повален на земята, преди Талон да успее да стигне до него.

Болка разкъса гърдите му. Много добре разбираше стремежа на Съншайн да се докаже, да се справи без ничия помощ. Но не можеше да я пусне навън сама, без никаква защита.

Освен това се нуждаеше от цялата си сила, за да се бори и да я защитава, което означаваше, че му трябва още почивка, за да възстанови формата си. Ако тази нощ излезеше навън, както бе изтощен, можеше и двамата да загинат. Но ако се върнеше в леглото, докато тя е тук, бе почти сигурен, че в мига, в който затвори очи, тя ще се измъкне тайно от колибата. И ако вземеше лодката му, той ще бъде принуден да остане тук, докато не се свърже с Ник, за да му нареди да докара другата лодка, която държеше в бараката.

По дяволите.

— Добре — промърмори раздразнено, като извади мобилния си телефон. Имаше само един познат, освен Аш, който притежаваше достатъчно способности и сили, за да се противопостави на един бог и евентуално да избегне смъртта. — Можеш да тръгнеш, но ще вземеш някого със себе си за охрана.

— Кого?

Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи, защото Вейн отговори. Убиецът Катагария не прозвуча особено щастливо, като чу гласа на Талон.

— Не съм ти разрешил да ми звъниш, келте.

— Не ми пука, вълк. Нуждая се от услуга.

— Тогава и ти ще ми дължиш услуга.

Той погледна към Съншайн. За нея бе готов на всичко.

— Готов съм да ти се издължа — увери той Вейн.

— Добре, тогава, от какво се нуждаеш?

— Можеш ли да приемаш човешка форма през деня?

Вейн се изсмя.

— Очевидно е, че мога. Опитвал ли си някога да се обаждаш по телефон с лапа? Да не говорим, че в момента разговарям с теб на английски, а не вия като вълк.

При тази саркастична забележка Талон глухо изръмжа.

— Да, но способен ли си да поддържаш човешката си форма и да се биеш при дневна светлина?

Вейн изсумтя. Започваше да му става досадно.

— Разбира се. Слънцето не ми пречи.

— Супер. Тази сутрин Съншайн трябва да отиде до „Джаксън Скуеър“ за малко.

— Това уговорено ли е с Аш?

— Не.

Вейн се засмя.

— Живееш на ръба. Това ми харесва. Добре, какво искаш да направя?

— Искам да я охраняваш, докато аз не поема охраната й след падането на нощта.

— Добре, кучето пазач е вече на път. До половин час съм при теб.

— Много добре, благодаря.

— Бих отвърнал пак заповядай, келте, но това си остава еднократна сделка.

— Да, зная.

Съншайн се намръщи, когато Талон затвори телефона.

— Кой беше този?

— Казва се Вейн.

— И той ли е Нощен ловец?

— Не, скъпа. Сега ще се срещнеш с твоя върколак.