Шерилин Кениън
Нощна прегръдка (6)

4

Съншайн се спря пред една от сергиите насред „Джаксън Скуеър“, където Селена гледаше на ръка и на карти таро. Къдравата й тъмнокафява коса бе прибрана назад с шал, с щампован на него леопард, а слабото й тяло бе заметнато с карирано палто.

— Здравей, Съни — поздрави я Селена. — Тъкмо се чудех да не си болна или дали нещо друго не се е случило, след като не излезе на мястото си на площада.

— О, не, просто ми дойде гост.

Селена я изгледа с повдигнати вежди.

— Някой стар познат или някой нов?

— Нов.

Селена я измери с леко скептичен поглед.

— Надявам се поне да е бил по-хубав от последния тъпанар, с когото излизаше.

Съншайн сбърчи нос, като си спомни за Грег. Рокер, с груби обноски, той не будеше у нея особена страст, а и постоянно я бъркаше с бившето си гадже Сара. Има ли нещо по-отблъскващо от това някой да те нарече с чуждо име, докато прави секс с теб?

Да не говорим за това, че в деня, преди тя да го изхвърли, беше взел от нея триста долара назаем. Макар че, като се вземат предвид всичките усложнения около Грег, струваше си да пожертва триста долара, за да се отърве от него.

— Поне така ми се струва. — Тя потупа торбата с дрехите, които бе взела за Талон. — Е, а сега трябва да се връщам при него…

— Съншайн! — изгледа я Селена строго. — Кажи ми, че не си го направила.

— Не съм направила кое?

— Не си го оставила сам в апартамента ти.

— Всичко е наред. На него може да му се има доверие.

Селена изпъшка.

— Жено, това твое щедро сърце ще ти навлече голяма беля. Въобще познаваш ли го?

Съншайн въздъхна дълбоко. Толкова бе уморена от лекциите, с които всички й досаждаха.

— По-късно ще се видим, госпожо Селена. — Тръгна обратно към улицата, където бе паркирала колата си, като остави Селена да се тревожи за нея.

Уф! Защо никой й нямаше доверие? Тя не беше бебе на две години. И това, че е отнесена, не означаваше, че е глупава. Ако ще загине заради добротата си, то тогава по-добре да умре, отколкото да живее в ледена самота, без никакви чувства, да мизерства само със своите преживявания и притежания.

Освен това Талон не беше като другите. Той й се струваше много по-сърдечен от повечето мъже, които бе познавала.

Беше наелектризиращ. Опасен. Тайнствен.

А най-готиното беше, че я чакаше гол в апартамента й.

Качи се в колата си и подкара към къщи. Не й отне много време да се върне до клуба на баща си и да заобиколи отзад, където винаги паркираше. Съншайн се намръщи, като видя голям черен „Харли Дейвидсън“, оставен до едно черно ламборгини.

Приятелите на Талон?

Хм, може би Уейн ще се окаже прав. Може би Талон наистина беше наркодилър.

Вече не толкова сигурна в него, тя излезе от колата си и влезе в празния клуб през задната врата. Изтича по стъпалата от стоманобетон до своя апартамент. Блъсна вратата и застина, когато видя трима мъже, и тримата с ниво на тестостерона много над предела по скалата на Рихтер. Бяха абсолютно ослепителни.

Боже, нуждаеше се от скицника си. И то веднага.

Талон вече беше облечен с кожени черни панталони и плътно прилепнала тениска, ясно подчертаваща всеки детайл от смъртоносно мъжественото му тяло. Стоеше в кухнята, увлечен в разговор с другите двама мъже — и двамата невероятно красиви. Истински мъже, облечени като достойни членове на обществото, а не като рокери лентяи.

Колко прекрасно и освежаващо.

— Здравей, Съншайн — кимна й Талон. — Това са моите приятели.

Единият от тях, висок почти колкото Талон, й подаде ръка.

— Кириан Хънтър — представи се с очарователен акцент, по нищо не приличащ на говора на Талон.

Съншайн пое силната му мазолеста ръка. Името му й беше познато.

— Значи ти си зетят на Селена. Тя ни е разказвала толкова много за теб и Аманда.

Кириан беше съвсем малко по-висок от Талон, с жизнерадостни зелени очи и приветлива усмивка. Русата му коса беше само с един оттенък по-тъмна от косата на Талон и модерно подстригана.

— Опасявам се, че не ми се иска да чуя какво си научила от нея за мен. Доколкото я познавам, едва ли е нещо добро.

— Само хубави неща съм слушала за теб — усмихна се Съншайн. — Честна дума.

— А това е доктор Джулиън Алекзандър — добави Талон, като й представи другия си приятел, облечен с тъмносин суичър и панталони с цвят каки.

— Радвам се да се запозная с теб — каза Джулиън и й протегна ръка.

Съншайн стисна ръката му с подчертана любезност. Джулиън бе с около пет сантиметра по-нисък от другите двама, но аурата му беше също толкова силна и въздействаща. Очите му се отличаваха с великолепния си син цвят, а косата му приличаше на косата на Кириан. Освен това той бе най-сдържания от тримата, но гледаше също така приятелски.

— Доктор? — учуди се тя.

— Преподавам антична история и старогръцки в университета „Лойола“.

— О, значи познаваш Селена Лорънс?

— Много добре — кимна Джулиън. — Тя е най-добрата приятелка на жена ми.

— Грейс? — слиса се Съншайн. — Ти си женен за Грейс?

И двамата останаха поразени от разкритието.

— Нима това си ти? — попита го тя, като заобиколи, за да го огледа по-добре отзад. О, да, това много добре си го спомняше. — Ти си господин Секси дупе!

Той моментално се изчерви от смущение.

— Секси дупе? — попита Талон. — Това ми трябваше да чуя.

— О, да — съгласи се Кириан.

— Трябва да тръгваме — изведнъж се разбърза Джулиън и задърпа Кириан към вратата.

— О, как ли пък не! — възрази Кириан. — Още не съм чул всичко.

— Радвам се, че се запознах с теб, Съншайн — смотолеви Джулиън и избута Кириан през вратата.

— Не се тревожи, Кириан! — подвикна му Талон отвътре. — Ще ти разкажа всичко с пълни подробности.

Когато вратата се затръшна отвън, Съншайн остави торбата с дрехите на барплота.

— Предполагам, че в крайна сметка вече не се нуждаеш от това.

— Извинявай. — Той се наведе над барплота, без да откъсва очи от нея. — И така, сега ми разкажи как си се срещнала за пръв път с Джулиън.

Тя сви рамене.

— Продавах моите картини и керамика на „Джаксън Скуеър“, на една сергия, съседна на сергията на Селена. Преди две години тя доведе този забележителен и толкова секси мъж да работи с нея, облечен само с плътно прилепнал потник и къси панталони. Тогава Джулиън беше с много дълга коса. Както и да е, веднага се струпа огромна тълпа от жени, неспособни да откъснат погледите си от него. Селена смяташе, че начинанието е пълен провал, но аз изкарах доста пари от продажбите на скиците с него, така че не ми пукаше.

Талон се намръщи, пронизан от странен пристъп на ревност. И я попита, преди да е успял да се овладее:

— Пазиш ли още някоя от онези скици?

— Остана ми само една, но преди около година я подарих на Грейс.

Облекчен повече, отколкото му се щеше да признае, Талон продължи да я гледа докато и тя го съзерцаваше. Погледът му се плъзна по устните й, по очертанията на брадичката й. Отново го обзе болезненото желание да я притежава, да целуне още веднъж прекрасните й устни.

— Знаеш ли, като се усмихнеш, наистина ставаш много красив.

— Красив ли съм? — попита той, изведнъж обзет от странно задоволство от думите й.

— Да, такъв си.

Съншайн преглътна, когато осъзна, че той повече нямаше причина да стои при нея. Не че това я вълнуваше; тя трябваше отново да се залавя за работата си. И все пак не й се искаше той да си тръгва.

— Предполагам, че след като вече си напълно облечен, ще си тръгнеш оттук.

Той погледна подозрително към слънчевата светлина навън.

— Боя се, че не мога да си тръгна преди залез-слънце.

— О! — Съншайн се опита да потисне замайването, което я обзе.

Той се изкашля.

— Ако имаш да вършиш някаква работа…

— О, не — забързано го прекъсна тя, но тутакси се спря. — Искам да кажа, че аз… хм… ще е невъзпитано, много невъзпитано да те оставя сам. Особено след като нямам телевизор или нещо друго, с което да се занимаваш. — Облиза пресъхналите си устни. — Е, след като не можеш да си тръгнеш, какво би искал да правиш до края на този следобед?

— Честно?

— Да.

— Не ми се иска да правя нищо друго, освен да се любя с теб.

Съншайн отстъпи крачка назад, стресната от откровеността на Талон. Но още по-смаяна бе от това колко силно самата тя желаеше същото, при това точно с него — с един мъж, когото почти не познаваше. И все пак не можеше да отрече колко силно копнееше да се люби с него. Колко горещо жадуваше да погали всеки сантиметър от това божествено могъщо мъжко тяло.

Страстта й не й се струваше греховна. По-скоро й изглеждаше странно оправдана и напълно естествена. Но най-странното бе, че имаше чувството, сякаш го познава отдавна. Все едно някога са били орисани да бъдат по-интимни, отколкото са двама напълно непознати, срещнали се по случайно стечение на обстоятелствата в една тъмна улица.

Желаеше го до такава степен, че дори самата тя не можеше да си го обясни.

— Май много не го увърташ, а? — подхвърли тя нехайно.

— Не — съгласи се Талон, докато черните му очи я изгаряха със спотаеното в тях желание. — Не го увъртам.

Мощта на желанието му я обгърна, заплени я. Той бе толкова чувствен, така хипнотизиращ. А тя се оказа необяснимо силно привлечена от него.

Талон протегна ръка и докосна един кичур от косата й. Във вените й запулсира неукротимо желание и тя се разтрепери.

Телата им все още не се бяха докоснали, ала тя можеше да се закълне, че го усеща с всяка клетка на тялото си. Потръпна от желанието да се слее с него.

Той се приведе към нея и зашепна в ухото й, като дъхът му гъделичкаше кожата й:

— Винаги съм вярвал твърдо, че трябва да се наслаждавам на мига. И да взимам това, което желая, когато го пожелая. А в момента, Съншайн, желая теб. Искам да вкуся всеки сантиметър от тялото ти. Да усетя как дъхът ти гали шията ми, докато те любя. Да изследвам с езика си всяко кътче по теб, докато не започнеш да ме молиш да спра.

Тя изтръпна само заради начина, по който той изрече тези думи.

— Животът е кратък, предполагам.

Той се засмя, сетне притисна устни върху бузата й. Бакенбардите му я погъделичкаха и тя настръхна от усещането за мъжки допир.

— За някои е по-кратък, отколкото за други.

Съншайн пое дълбоко дъх, когато и двамата изведнъж станаха сериозни. Не само атмосферата в стаята стана напрегната, но и въздухът между тях се насити със съблазън. Със сексуален електрически заряд.

Талон придвижи устните си опасно близо до нейните.

Бавно.

Съблазнително.

Времето спря, докато тя чакаше устните му отново да завладеят нейните. Докато чакаше пак да вкуси страстта му.

Тогава той я сграбчи в обятията си и я зацелува така обсебващо, че тя остана без дъх.

Съншайн простена, когато го усети с устните си, със сърцето си. Той завладя всяко от сетивата й. Мускулите му се напрягаха и отпускаха под ръцете й, докато езикът му се плъзгаше, играейки си с нейния. Чу го как изръмжа ниско и гърлено, като че ли бе звяр, отскубнал се от клетката.

Съншайн погали с върховете на пръстите си врата му, подразни меката, нежна кожа, преди да плъзне пръстите си нагоре, към златистите му кичури, оставяйки копринената им мекота да се увие около тях.

О, как й харесваше начинът, по който усещаше този мъж в обятията си. Уханието на кожени дрехи и на Талон нахлу в главата й и я замая. Силното му, твърдо тяло я обгръщаше отвсякъде.

Усети желанието му да я завладее, когато възбудената му мъжественост се притисна към корема й. Това я възпламени и тя закопня за тялото му, за докосването му. Искаше го вътре в себе си така отчаяно, че се зашемети. Никога в живота си не бе пожелавала толкова силно някой мъж.

Докато задълбочаваше целувките си, той я повдигна, за да я задържи по-близо до себе си. Силните му ръце без усилие обхващаха дупето й и я притискаха към бедрата му, така че внушителната му възбуда се търкаше о сърцевината на нейната женственост. Тя простена от интимния контакт и докато отвръщаше страстно на целувките му, обви крака около кръста му.

Усети как от гърлото му се изтръгна самодоволен смях. Коремът му се разтресе и я погали между краката, а гърдите му се отъркаха в нейните, възпламенявайки я още повече.

„О, скъпа, какво правиш?“

Съншайн чу в главата си вътрешния глас на разума. Още от колежа не беше имала свалка за една нощ или както бе в случая — за един ден. Беше го направила един-единствен път и след това се бе почувствала така евтина, така омърсена, че се бе заклела никога повече да не го повтаря.

А ето че сега беше на ръба да повтори онова фиаско. Мили боже, та тя не знаеше нищо за този мъж. Дори фамилното му име.

Но поради някаква причина всичко това нямаше значение. Единственото, за което сега можеше да мисли, беше колко добре се чувства, докато го прегръща. Колко страхотно изглеждаше той в леглото й, както и за неоспоримия факт, че тя наистина го харесваше. Повече, отколкото би трябвало. Повече, отколкото бе разумно.

Правилно или грешно, тя искаше да сподели тялото си с него.

Не, тя се нуждаеше от това. Точно това искаше дълбоко в сърцето си. А Съншайн винаги бе следвала зова на сърцето си — където и да я водеше то.

Нямаше да съжалява за това. И въобще не се колебаеше.

Талон започна да повдига полата над бедрата й. Тя потръпна от усещането на хладния плат, който се плъзгаше по кожата й, следван от топлия допир на ръцете му. Дланите му се придвижваха отзад по бедрата й, докато не обгърнаха голото й дупе. Той изръмжа от наслада, дълбоко и първично.

Жадно.

— Харесва ми как те усещам, малка Съншайн — изрече Талон задъхано, едва откъснал устни от нейните.

Съншайн не можеше да разсъждава нормално, докато големите му силни ръце опипваха голата й кожа. Той сведе глава към шията й и устните му я опариха. Зъбите му леко одраскаха кожата й, когато нежно я захапа.

Тя се опита да каже нещо за острите му зъби, но езикът му се плъзна страстно, трепетно по кожата й. И мислите й се объркаха.

Този мъж просто беше прекалено възхитителен. Не можеше да го остави да си тръгне, без да вкуси това стегнато, мускулесто тяло. Измъкна тениската му през главата му и прокара ръце по гърдите и татуировката му. О, да, как го желаеше!

Искаше го целия.

Талон й се усмихна напрегнато, когато видя неприкрития глад в тъмнокафявите й очи. Трябваше да се наслади на тази жена. До последния сантиметър от тялото й. При нейната страст и жизненост само можеше да си представя колко добра ще бъде в леглото.

От дълго време не бе срещал жена, която толкова да го очарова. Като Нощен ловец избираше любовниците си случайно, знаейки, че никога няма да ги види отново. От векове се задоволяваше със срещи за една нощ. С разгулни жени, които не искаха от него нищо повече, освен удоволствие за няколко часа, което той можеше да им даде.

Срещаше се с тях в тъмната доба на нощта. Никога на дневна светлина.

След кратък разговор, колкото да ги предразположи, ги обладаваше диво, а накрая всеки поемаше по пътя си. В повечето случаи дори не си правеше труд да научи имената им.

Но днес, в едно скрито ъгълче на съзнанието си, знаеше, че този път ще е различно.

Съншайн бе различна. Не си спомняше колко векове бяха минали, откакто за последно се бе смял с някоя любовница.

А тази жена го караше да се смее. Подлудяваше го. Но най-вече го възпламеняваше.

Съншайн бе нахлула в неговия свят, преобръщайки го изцяло. Тя събуждаше емоции в него, които отдавна бе погребал. Караше го отново да се чувства странно жив, което за мъж, умрял преди хиляда и петстотин години, беше истинско чудо. Караше го да изпитва чувства, които не разбираше. Все едно беше дете в Коледна утрин, омагьосано от гледки и аромати. Сетивата му бяха завладени от желание.

От желание за нея.

Облиза устни, предвкусвайки насладата и плъзна ръка нагоре по копринено меката кожа на бедрото й. Тази жена притежаваше най-нежното дупе, което някога бе галил. Вдигна роклята й до кръста, а глезените й се сключиха на гърба му.

Главата му се замая от усещането за гъвкавото й тяло, притиснато в неговото. Топлината от вътрешната страна на бедрата й изгаряше хълбоците му и той усети влагата й върху корема си.

Устните му отново се впиха в нейните. Взе я на ръце, отнесе я до леглото и я положи върху матрака. Без да я пуска, легна отгоре й и започна да я целува жарко, сякаш искаше да я погълне, докато мъжествеността му набъбваше до пулсиращата й женственост, където жадуваше да се зарови. Вкусваше топлината на устните й, заслушан в страстните й стонове. Затвори очи и вдъхна неповторимото й ухание, което го обгърна като ефирен облак.

Съншайн искаше да се разплаче от умиление заради това колко добре й пасваше, както бе излегнат върху нея. Плитките му галеха врата й при всяко негово движение. А ръцете му бяха божествено порочни, докато ги плъзгаше по тялото й, изследвайки всяко негово кътче. Едва не изскимтя в знак на протест, когато той се отмести.

Талон съблече дрехата й и я захвърли на пода. Почувства се напълно гола пред него, но не само физически. Поради някаква причина Съншайн се усещаше и духом разголена. Все едно виждаше дълбоко в душата й, като че ли знаеше за нея неща, които никой друг не подозираше. И като че и те бяха свързани на някакво ниво, което се извисяваше отвъд физическото им привличане.

Или поне тя така си мислеше, докато той не легна отново върху нея. Тогава мислите й се разпиляха и тя се отдаде изцяло на мига. Действително беше странно това усещане за него.

Съншайн изстена от удоволствието да го вкуси. Разкошната й, загоряла кожа изтръпваше от докосването на мъжествените му бакенбарди. Толкова й бе приятен допира на брадата му. Никога някой друг мъж не й се бе струвал така съвършен.

Тя се пресегна надолу към ципа на панталоните му. Възбудата му бе огромна. Тя се отдръпна леко и докато го разкопчаваше, наблюдаваше лицето му. И тогава за пръв път го докосна.

Талон затвори очи и изръмжа дълбоко, гърлено, докато нежно се движеше в ръцете й.

О, как й харесваше да усеща пулсиращата му мъжественост. Беше толкова твърд, толкова готов за нея. Съншайн прокара пръсти през късите къдрави косъмчета, сетне спусна ръката си по-надолу, докато обхвана с длан меката му топлина. Талон простена от наслада. Чувстваше се невероятно добре, докато тя го държеше така. Беше правил секс толкова пъти, че бе изгубил броя на жените, но това преживяване беше съвсем ново за него.

Нещо свежо.

Тя дръпна панталоните му по-надолу, и се опита да ги смъкне докрай. Но се намръщи, когато и двамата си спомниха, че той още беше с ботушите си.

— Опа! — промърмори тя с усмивка.

Талон се засмя, целуна я страстно и се завъртя, за да свали ботушите си. Тя се изправи на колене и притисна голото си тяло към голия му гръб. Той целият се разтрепери от допира на гърдите й към гърба му.

— Обичам тази татуировка — прошепна тя, докато бавно я проследяваше с език.

— А аз обичам, когато правиш това — отвърна й той и захвърли ботушите и панталоните си в ъгъла. Впи ръце в ръба на леглото, докато тя продължаваше да обхожда гърба му с устни.

— Има ли някакво специално значение? — полюбопитства тя.

Той затвори очи, когато тя отново се зае да целува татуировката му.

— Това са келтски символи за закрила, могъщество и дълголетие. — Талон стисна зъби от тази ирония на съдбата. Чичо му не бе имал никаква представа какво ще сполети племенника му, докато бе нанасял тези знаци по кожата му. Нито колко дълъг ще е животът на племенника му.

Тя го награди с дълго и топло близване, сетне се отдръпна.

— Не мога да повярвам, че твоят чичо е направил татуировката ти. Моят баща много се разсърди и разстрои, като видя моята.

Талон я погледна през рамо.

— Имаш татуировка?

Тя го обгърна през кръста с левия си крак и му показа вътрешната страна на глезена си. Татуировката беше във формата на много малко стилизирано келтско слънце, комбинирано с неясно очертан символ на плодородие.

Той се усмихна и погали татуировката й.

— Много е хубава.

— Да, но да знаеш колко дни ме боля. Не мога да си представя колко си страдал, докато са ти правили твоята.

Не би могла да си представи. Особено след като неговата бе направена много векове преди изобретяването на стерилните игли и другите инструменти за татуиране. Чичо му методично я бе издълбавал в продължение на цели три месеца. Части от нея се възпалиха и единствено лечителската дарба на Ниния и познанията й за билките спасиха живота му.

— Не беше чак толкова страшно.

— Охо! Господин Корав пич — подкачи го тя и сбърчи нос.

— Да не би да предпочиташ да бях казал, че ме е боляло?

— Никога не вреди да си признаеш, че изпитваш болка.

— Скъпа — нежно заговори той, — аз не изпитвам болка. Никога.

Тя го изгледа изненадано.

— Наистина ли? Дори малко?

Той поклати глава, като потисна чувствата си. Не смееше да си позволи да усеща болка заради всичко, което бе изгубил. Дори след всички тези векове това пак щеше да го опустоши.

— Това е само прахосване на време и енергия. Освен това пресушава съзнанието и го изтощава.

— Но без болка не можеш да изпиташ радост. Тъкмо равновесието ни помага да оценяваме крайностите.

Сега се стигна до неочаквано задълбочаване на разговора. При това много сериозно задълбочаване, като се имаше предвид, че и двамата седяха с голи задници в леглото й.

— Винаги ли философстваш, когато си гола в леглото с някой мъж?

Тя го ухапа закачливо по рамото.

— Доста е трудно да намериш мъж, който да желае да прави това.

Той сведе поглед към бюста й.

— Предполагам, че би било много по-лесно, ако не изглеждаше така дяволски съблазнителна без дрехи.

Тя издаде звук на наслада, когато той сведе глава и засмука едната й гърда. Отпусна се назад върху леглото и го притегли към себе си.

Талон изстена от сладостта да усеща с езика си щръкналото й зърно. Погали с ръка извивката на бедрото й и зарови пръсти във влажния триъгълник от къдрици, докато достигна онази част от тялото й, за която най-силно копнееше.

Тя ахна и притихна, когато той внимателно раздели нежните гънки, за да подразни клитора й.

О, да, той искаше именно тази част от нея. Искаше да види как тя отмята глава назад върху възглавниците, да чуе вика й, когато достига върха.

Съншайн притисна главата му до гърдите си и разтвори по-широко краката си, за да му осигури достъп до тялото си, което се извиваше и тръпнеше от екстаз, докато ръката му я галеше. А когато пръстите му проникнаха дълбоко в нея, изкрещя от възторг.

Тялото й изгаряше за неговото, извиваше се, измъчвано от непознат досега копнеж. Пламтеше и трепереше от жаждата за удовлетворение. Никога не бе искала тъй силно някой мъж, както този сега. Искаше да го притегни по-близо до себе си. По-близо, колкото се може по-близо, докато накрая се слеят в едно. Неспособна да чака повече, тя го замърси с ръка между плътно притиснатите им тела, за да го насочи още по-дълбоко в нея.

Двамата простенаха едновременно.

Съншайн изви гръбнака си в дъга, за да го притегли съвсем навътре в себе си. Той беше толкова твърд и горещ, толкова възбуден. Никога не бе изпитвала нещо по-прекрасно от усещането, когато я изпълни докрай.

Талон притегли бедрата й, докато се плъзгаше в нея, бавно и надълбоко, и Съншайн се взря в него, докато той я наблюдаваше с нежно изражение.

— Красива си — промълви задъхано, докато проникваше все по-дълбоко във влажната й, копринена мекота.

— Ти също — прошепна тя, а бедрата й се стегнаха около него.

Очите му потъмняха, докато я изпиваше с поглед и той изцяло се отдаде на единението им. Тя никога не се бе любила така с мъж. Сякаш партньорът й бе самият секс. Все едно не можеше да усеща нищо, освен тялото й.

Танцът на бедрата му бе невероятен, докато се плъзгаше навътре и навън, твърд и пулсиращ, дълбоко до сърцевината на женствеността й, а пръстите му я милваха в шеметния водовъртеж на тласъците. Удоволствието от докосването му възпламеняваше всяка фибра от съществото й.

И когато достигна върха, оргазмът й бе толкова силен и разтърсващ, че тя изкрещя.

Талон изръмжа при звучния израз на екстаза й, докато тялото й се притискаше неистово в неговото. От гърдите му се изтръгна задавен вик и Съншайн го притегли върху себе си. Сетне направи най-странното от всички неща… зарови лице в шията му и обсипа с целувки страните и раменете му.

Талон застина.

Ръцете й го стискаха здраво, докато тялото й се уви около неговото. Нежността на докосването и ласките й го накараха да настръхне, разкъсаха желязната скоба, с която бе сковал емоциите си.

Сякаш тя наистина бе загрижена за него. Все едно той означаваше нещо за нея. Сякаш се любеше с него. Само една жена го бе карала да се чувства по този начин…

Едва успяваше да диша. За пръв път от хиляда и петстотин години наистина усещаше, че се люби с жена, а не само задоволява първичния си нагон. Не, това не беше просто секс, който не означава нищо.

Той я усещаше. Чувстваше се свързан с нея. Усещаше, че бяха нещо повече от двама непознати, които не ги свързва нищо.

Устните й изгаряха кожата му, докато тя продължаваше да обсипва с целувки шията му и да се притиска към него. Той я обгърна плътно и затвори очи. Сетивата и емоциите му се замъглиха от насладата на момента.

Когато свърши в прегръдките й, келтският воин потръпна до дъното на измъченото си, изстрадало сърце. Лежеше там, уязвим и обзет от паника. Не, не биваше да изпитва това. Не биваше да я усеща. Това бе невъзможно.

Със сигурност грешеше. Случилото се помежду им беше само секс. Невероятен, върховен секс, но нищо повече.

Секс.

Просто.

Ясно.

Елементарно.

Без усложнения.

И по един или друг начин щеше да убеди самия себе си в зова…

Съншайн лежеше, преливаща от задоволство и блаженство. Гърдите й бързо се повдигаха и спускаха, докато постепенно идваше на себе си. Това бе най-невероятният оргазъм, който някога бе изпитвала. Не можеше да забрави усещането от тялото му, преплетено с нейното, начина, по който я докосваше.

Притискаше главата му близо до сърцето си и усещаше накъсания му дъх, изгарящ гърдите й. Обгърна го с тялото си и просто се потопи в топлата мъжка прегръдка.

Свикнала мъжете бързо да заспиват, след като задоволят страстта си, младата жена се изненада, когато той се претърколи по гръб и я притегли върху гърдите си.

— Нали не си мислеше, че съм свършил с теб? — прошепна той в ухото й.

— Ами, така си мислех.

Той се засмя.

— Лейди Съншайн, аз едва започвам.

За нейна възхита и очарование той доказа думите си през следващите няколко часа. Правиха любов в леглото й, на пода, на дивана. Толкова много пъти я облада, при това в най-различни пози, че имаше чувството, че иска да приложи на практика цялата „Кама сутра“. Накрая свършиха в кухнята, където той я качи върху кухненския плот, а сетне я люби бавно и нежно.

О, небеса, този мъж беше фантастичен! Притежаваше повече енергия от цял отбор атлети и беше напълно безсрамен, когато се любеше с нея. Никога не се бе чувствала така добре с някой любовник, в такава хармония с тялото си и неговите очаквания.

Трудно бе да се срещне такъв мъж.

След като приключиха с плота, който тя никога повече нямаше да може да погледне, без да се изчерви, Талон застана гол до хладилника с двете си плитки, затъкнати зад ушите, докато изучаваше съдържанието му с надеждата да намери храна по вкуса му.

Той все още дишаше тежко след последната им любовна схватка, а Съншайн се питаше дали не си бе изкълчила краката след този следобеден маратон.

Талон изглеждаше много сладък, докато ровеше из съдържанието на хладилника, търсейки нещо за ядене. Голото му дупе бе истински пир за очите, а когато се наведе, за да надникне в долното чекмедже, тя не можа да се сдържи и прокара ръка нагоре по вътрешната страна на мускулесто му бедро, а пръстите й обхванаха мъжествеността му, за да си поиграят с нея.

Дъхът излезе със свистене от устните му и той се изправи.

Съншайн му се ухили дяволито, което й спечели бърза целувка, преди той да поднови изследователската си дейност в хладилника.

— Милейди, да ви се намира нещо, направено от месо?

Съншайн плъзна ръка по гърба му и пръстите й погалиха червените белези, оставени от ноктите й по време на последния й оргазъм.

— Имам сандвичи със соя, а когато последния път ходих на пазар, купих няколко гранола бар, житни кълнове и овесени ядки.

Той едва не се разплака.

— Съжалявам. Аз съм заклета вегетарианка.

Талон въздъхна.

— А аз съм заклет месоядец.

Тя облиза устни и се усмихна, като си припомни игривите му ухапвания, докато дразнеше плътта й.

— Забелязах.

Той се извърна към нея и притисна голото й тяло към своето. Целуна устните й, все едно още жадуваше да ги вкуси дори след всичко, което бяха правили този следобед. После се отдръпна назад.

— Колкото и да те желая отново, физиката ми се нуждае и от друга храна, освен горещото ти, разкошно тяло.

Грабна парчето соево сирене от горния рафт на хладилника заедно с житните кракери върху плота.

Съншайн понечи да го предупреди за сиренето, но размисли. Той имаше нужда и от нещо друго за хапване, освен тялото й, макар че ако трябваше да бъде честна, много й харесваше тя да бъде дъвчащата му играчка.

Този мъж бе ненаситен, и най-вече бе истински шампион в зова, което правеше. Наблюдаваше го с любопитство докато той взимаше диспенсъра си за бонбони „Снупи Пез“ от плота, а после се върна отново в дневната.

Съншайн взе чашата си с вода и го последва до масичката за кафе в стил арт деко.

Талон се настани до нея, наряза сиренето на тънки парчета и ги подреди върху кракерите. Пъхна единия в устата й.

— И така, кажи ми, ако не бях тук, какво щеше да правиш днес?

Младата жена се засмя.

— Поне в едно съм сигурна — щях да седя по-удобно.

Лицето му доби развеселено изражение и той се наведе, за да зарови нос във врата й.

— Мога ли да те разтрия някъде, за да те накарам да се почувстваш по-добре?

— Тъкмо твоите разтривки са най-голямата ми беда — рече тя в отговор на дълбокия му, чувствен глас.

Келтът прокара език по ключицата й, сетне се отдръпна и лапна единия от кракерите.

Задави се.

Съншайн му подаде чашата с вода. Талон я изгълта на един дъх и я изгледа намръщено.

— Откога е това? — Провери срока на годност на сиренето и бръчките му се задълбочиха.

— Соя? — рече, най-после разпознал съдържанието на пакета. — Ти ядеш соево сирене?

— И на теб ще ти се отрази добре.

— Отвратително е.

— О! — въздъхна тя, все едно говореше на малко дете. — Бедничкият ми. Толкова съжалявам.

— Не, не съжаляваш.

— Не е вярно. Наистина съжалявам, че нямам нищо, което може да задоволи мъж като теб.

Талон се облегна назад и поклати глава към нея. Трябваше да поръча на Кириан да му донесе един хамбургер заедно с дрехите. При все това денят, прекаран с нея, му доставяше истинско удоволствие. Дори и това да означаваше да яде неща, които би класифицирал като отровни и ненужни отпадъчни продукти.

Потръпна и се пресегна за друг кракер, този път подготвен за отвратителния вкус. С истинско усилие на волята унищожи още шест кракера със сирене, макар че едва залъгаха глада му. Слава богу, че имаше своя „Снупи Пез“. Грабна диспенсъра и бързо изстреля три кубчета в устата си, за да убие лошия вкус.

— Как можеш да ядеш това? — изуми се Съншайн. — Това не е нищо друго, освен ароматизирана захар.

— Да, но е вкусна захар.

Тя смръщи нос към него. Талон й се ухили дяволито.

— Знаеш ли кой е най-добрият начин да се ядат тези вкуснотии?

Тя поклати глава. Талон дръпна назад главата на Снупи и завъртя малкото квадратче между пръстите си. Поднесе го към устните й.

— Отхапи внимателно и го задръж между зъбите си.

Съншайн се поколеба, после се подчини. В продължение на една цяла секунда Талон я наблюдаваше как седи гола с кубчето между зъбите си. После се наведе напред и го избута с език.

Младата жена простена, когато вкусът на устните му се смеси със захарта. Отвори уста и го възнагради с дълга, гореща целувка.

— Боже, това беше върхът!

Заслужава си да позамърсиш храносмилателната си система, нали?

— Хмм — въздъхна тя и прокара пръст по брадичката му.

След като съдържанието на диспенсъра се изпразни, тя го те и го разгледа.

— Това никак не е типично за вас, господин Корав пич. Трудно ми е да повярвам, че мъж, който може да се справи с шестима престъпници с голи ръце, си пада по „Пийнът Пез“.

Той отметна черната й коса от рамото и зарови пръсти в лъскавите кичури.

— Всъщност колекционирам диспенсъри. Този е произведен през 1969 година.

— Наистина ли?

Талон кимна. Тя отново погледна пластмасовата играчка.

— Много ли струва?

— Няколкостотин долара.

— Без майтап?

— Без майтап.

— Леле. А аз едва не го пъхнах в пералнята.

Той се засмя.

— Радвам се, че не си го направила. Двамата със Снупи сме преживели много неща.

Взе Снупи от ръцете й и го остави върху масичката за кафе. Когато се извърна с лице към нея, в очите му гореше вече познатия й пламък.

— Наистина ли си натъртена? — попита я той.

Имайки предвид всички неща, които направиха, би трябвало да бъде, но докосването му беше толкова нежно, че не чувстваше никаква болка по тялото си.

— Не съм. А ти?

— Никога не съм се чувствал по-добре.

Талон се отпусна по гръб на пода и я придърпа върху себе си. Съншайн го възседна и изстена от прекрасното усещане на коравите му, мускулести гърди до нейните.

За нейно изумление той отново бе твърд.

— Ти май никога не се изморяваш, така ли?

Той обхвана лицето й в шепи и впи тъмния си, сериозен поглед в нея.

— Това е заради теб, любима. Определено вината е твоя. С всяка друга отдавна вече щях да съм се свил на топка и да съм заспал.

— Наистина ли?

Той придърпа ръката й до набъбналия си член.

— А ти какво мислиш?

— Мисля, че тази сутрин трябваше да се нагълтам с повече витамини.

— А пък аз мисля, че има още няколко пози, които не сме пробвали.

Талон се събуди в леглото на Съншайн тъкмо когато слънцето залязваше. Усмихна се, изпълнен с дълбоко задоволство, когато подуши миризмата на терпентин и пачули върху кожата си.

Съншайн.

Тя все още бе сгушена в обятията му, дълбоко заспала. За негово удивление членът му отново започна да се втвърдява. След този следобед би трябвало да се чувства сексуално задоволен поне за ден или два, ако не и за цяла седмица.

Всъщност, ако трябваше да е честен, изобщо не би трябвало да може да помръдне.

Вместо това отново искаше да я обладае. Още в този момент. Искаше да почувства тялото й в прегръдките си, краката й, обвити около него, вкопчила се здраво в него, докато той потъваше и се губеше в усещането за плътта й, плъзгаща се около него.

Единствено Ниния го караше да се чувства така. С нея бе абсолютно ненаситен. Само един поглед бе достатъчен, за да пламне жаждата му за нея.

Никога не бе вярвал, че друга жена би могла да бъде толкова привлекателна за него. При все това единственото, което искаше в този миг, бе да прекара нощта със Съншайн. Да почувства дъха й до шията си, докато отново и отново потъва във влажната й топлина.

Но не можеше. Трябваше да се срещне с Ахерон на „Джаксън Скуеър“. Да не говорим, че по улиците бродеха деймони, готови да убиват, а той трябваше да защитава невинни хора.

— Талон?

Вътрешно се сви при звука на сънения й глас. Беше се надянал да се измъкне тихо, докато тя спи. Колко мразеше неприятните раздели.

— Добър вечер, любима — промърмори той и целуна веждата й.

Тя му се усмихна с усмивка, която го ослепи.

— Тръгваш ли си?

— Да, имам среща.

— Добре — отвърна тя.

Стана от леглото и се уви с чаршафа.

— За мен бе истинско удоволствие да се запозная с теб, Талон. Благодаря за прекрасния ден.

След тези думи го остави сам.

Талон се намръщи. Това обикновено беше онази част, когато любовниците му го молеха да остане, поне за още малко. Това бе моментът, когато се кълняха, че той е най-добрият любовник, който някога са познали и плачеха при мисълта, че никога няма да го имат отново.

Но Съншайн изглежда нямаше нищо против тръгването му. Ни най-малко не изглеждаше тъжна.

Какво трябваше да означава това?

Изхвръкна от леглото. Откри я в кухнята, захапала парче оризов кейк между зъбите, докато си наливаше чаша розов сок.

— Съншайн, добре ли си?

Тя извади парчето оризов кейк от устата си и го погледна.

— Добре съм. — Лицето й леко пребледня. — О, боже, няма сега да развиеш собственическо отношение към мен, нали? Моля те, кажи ми, че не си от онези мъже, за които ми е разказвала Трина, които, след като правят малко секс с една жена, си мислят, че я притежават.

Малко секс?

Малко секс!

Талон беше потресен. Беше свикнал да изоставя любовниците си, а това беше най-лесното му измъкване досега, но той го намираше странно смущаващо.

Обезпокоително.

Унизително.

Особено като се имаше предвид как двамата си паснаха. Това бе най-якият секс маратон, който някога бе правил. Тя бе откликнала на неговата страст и енергия по начин, който бе трудно да си представи, че може да съществува. Как така не й пукаше, че той си тръгва?

— Сигурна ли си, че си добре? — попита отново.

— Виж, всичко беше супер, ясно ли е? Когато се съгласих на тази наша забежка, бях съвсем наясно, че след това ти няма да останеш. Знаеш ли, аз не съм глупава. И съм голямо момиче. Ти също си голямо момче и съм сигурна, че твоят живот те очаква. — В очите й се мярна паника. — О, боже, не си женен, нали?

— Не, не съм женен.

Съншайн изпусна облекчена въздишка.

— Тогава нищо лошо не се е случило, никой не е наранен и измамен.

Тя прекоси късото разстояние до хладилника и върна вътре кутията със сока.

— Съншайн?

Младата жена се спря и го стрелна раздразнено с поглед.

— Какво има, Талон? Не те е връхлетял страховия синдром на раздялата, нали? Днес беше супер забавно, но трябва да се връщам към работата си. Тази вечер ме чакат един куп задачи.

— Да, но… — Той не довърши изречението. Не искаше да го направи.

— Но?

Келтът стисна зъби. Чудесно, след като тя иска той да си върви, ще го стори. И без това не биваше да прекарва целия ден с нея. Марди Гра наближаваше и той не трябваше да позволява нищо да го разсейва. Най-малкото тази тъмнокоса изкусителка.

— Нищо — промърмори той.

Тя изглеждаше облекчена.

— След като имаш среща, върви и си вземи душ, а аз ще приготвя нещо за вечеря.

Талон прие с удоволствие предложението й за душа, но когато свърши, отклони любезно поканата й за салата с тофу и соеви пържоли.

— Отново ти благодаря, Съншайн — рече, докато обличаше коженото си яке върху тениската. — Наистина прекарах чудесен ден.

— Аз също — отвърна тя с усмивка, докато си бодваше от салатата и прелистваше списанието за изкуство.

Той още не можеше да повярва колко добре приема тя раздялата им. По дяволите.

Част от него очакваше поне да му се помоли да й се обади. Или да поиска имейла му.

Но тя не го направи.

Боже, как мразеше този двайсет и първи век.

Съншайн вдигна глава, когато той се запъти към вратата.

— Грижи се за себе си, Талон. И, моля те, в бъдеще се опитай да стоиш по-далеч от отплеснали се от пътя си карнавални платформи по време на Марди Гра, става ли?

Талон повдигна слисано вежди.

— Моля?

— Не си ли спомняш миналата нощ, когато беше съборен на земята?

Талон кимна колебливо, неспособен да повярва, че тъкмо нещо подобно се бе ударило в него.

— Бил съм блъснат от карнавална платформа за Марди Гра?

— Да, беше в чест на Бакхус.

Това вече сипа сол в раната. Господи. Надяваше се само Ник да не разбере. Никога.

Никълъс Амброзий Гошей се бе появил на този свят без големи перспективи. Незаконороден син на изпечен престъпник и тийнейджърка, екзотична танцьорка на „Бърбън Стрийт“, той не беше сред най-строго спазващите закона. Всъщност наставникът му в гимназията веднъж бе заявил, че като нищо някой ден ще получи смъртното наказание.

Но една нощ, когато Ник се противопостави на бандата, с която движеше, съдбата промени живота му, като му изпрати Нощен ловец вместо ангел хранител, който хареса умното хлапе, изтръгна го от мизерията и му осигури бъдеще.

А сега, девет години по-късно, Ник учеше право и вместо като баща си да трепери от правосъдната система, вече почти бе заслужил статута си на уважаван гражданин.

И всичко това благодарение на Кириан Тракийски и Ахерон Партенопей.

За тях той бе готов на всичко и тъкмо заради това сега седеше в колата си, спрял на безлюден паркинг, малко след залез-слънце, вместо да бъде с последната си приятелка и да се любува на усмихнатото й лице.

В колата си оставаше студено, въпреки че моторът работеше. Този влажен, студен въздух проникваше чак в костите му и му причиняваше болка. А и кафето в термоса бе свършило. Сега Ник искаше само едно — да се прибере у дома и да се стопли. Но вместо това трябваше да чака пристигането на подкреплението на Талон за Марди Гра, защото Зарек, който бе прекарал последните деветстотин години в Аляска, не можеше да шофира. Очевидно автомобилите не бяха предпочитаното транспортно средство за Нощните ловци, свикнали със снеговете на Аляска.

Мамка му! Наистина би си спестил вечер като тази.

— Ник, там ли си?

— Да — отговори той по преносимата радиостанция, която бе оставил на съседната седалка на своя ягуар. По нея поддържаше връзка с приближаващия се хеликоптер. — Кога пристигате?

— След около две минути — отговори му Майк.

Ник затърси в небето черния хеликоптер „Морски дракон“ Н-53Е, произведен от авиокомпанията „Сикорски“. Беше мощна машина, направена по поръчка, военен клас, каквито скуайърите често използваха, за да превозват Нощните ловци. Хеликоптерът беше бърз и надежден и можеше да се зарежда по време на полет.

Задната част бе отделена в специална пътническа зона и защитена от слънчеви лъчи. Прозорците в пътническата кабина бяха снабдени с релеен ключ и пропускаха светлина, за да могат Нощните ловци, ако пожелаят, да гледат навън след залез-слънце.

Неколцина Нощни ловци като Ахерон притежаваха собствени хеликоптери и при нужда пътуваха с тях.

Тази вечер Майк Калахан, дорийски скуайър, което означаваше, че не служи на конкретен Нощен ловец, превозваше Зарек от Аляска. Ник бе чувал доста слухове от текущия информационен канал на скуайърите, че Зарек от Мизия е психопат.

Не беше сигурен доколко е вярна информацията, но само след няколко минути щеше да разбере от първа ръка.

— Хей, Майк — обади се той на пилота по радиостанцията. — Колко гаден е той?

Майк изсумтя.

— Ще се изразя така: ако имаш оръжие, извади патроните от него.

— Защо?

— Защото ако не го направиш, ще започнеш да стреляш по този задник, което само ще го вбеси още повече. За пръв път направо съжалявам деймоните.

Това не прозвуча никак окуражаващо.

— Какво? Нима е по-лош от Ахерон?

— Ник, повярвай ми, никога не си виждал нещо подобно. Сега вече зная защо Артемида и Аш са го заточили в Аляска. Това, което не мога да разбера, е защо Артемида е пожелала да го премести в това гъсто населено място. Ако питаш мен, е все едно да хвърлиш граната в бензиностанция.

Е, сега вече стомахът на Ник окончателно се сви на топка. Изчака, докато хеликоптерът се приземи на частното летище, което Ахерон използваше при посещенията си. В единия край на полето се издигаше сграда, която приличаше на порутен обор. Всъщност това беше преустроен модерен хангар, оборудван с алармена система и толкова дебели врати, че помещението можеше да се използва като бомбоубежище. В момента в обора се намираше хеликоптерът МН-60К, струващ двайсет и осем милиона долара, който превозваше Ахерон и изработения му по поръчка мотоциклет „Буел“. Аш бе пристигнал предишния ден в типичния си екстравагантен стил.

А сега и Зарек.

Да, Марди Гра започваше да изглежда доста страшничък.

Ник слезе от колата и заключи радиостанцията си в багажника. Застана отстрани на пистата и закача, докато Майк изключи мотора и перките спряха да се въртят. Когато машината утихна, слабият скуайър на средна възраст слезе от хеликоптера и свали каската си. Майк никога не е бил особено приветлив, но тази вечер изглеждаше изключително раздразнителен.

— Никак не ти завиждам — подхвърли той и захвърли каската си на пилотската седалка.

— Стига, Майк, престани да ме будалкаш. Не може да е чак толкова гаден.

Ник промени мнението си в мига, в който Майк плъзна настрани пасажерската врата и той за пръв път видя Зарек Мизийски.

Зарек се появи от отвора като Луцифер от най-черната бездна, изпълнен с толкова огромно озлобление и презрение към света, че Ник се зачуди как въобще хеликоптерът им се е отлепил от земята. Целият в черно, Зарек носеше дънки, рокерски ботуши и тениска с дълги ръкави. Изглежда изобщо не му пукаше от студения влажен зимен въздух на Ню Орлиънс. На лявото му ухо висеше дълга сребърна обеца, представляваща меч с дръжка от череп и пречупени кости.

Черната козя брадичка придаваше зловещо изражение на подигравателно извитите му устни. Правата му черна коса стигаше до раменете, а блестящите му лъскави кехлибарени очи бяха пълни с презрение и омраза. Ник бе свикнал с лошото поведение; по дяволите, той бе закърмен с него. Но никога досега не бе срещал някой, който да излъчва толкова зло като Зарек. Напомняше му за убийците, които баща му водеше у дома. Студени. Безчувствени. Смъртоносни. Всеки път щом Зарек те погледнеше, имаш чувството, че ти взима мярка за ковчег.

Зарек подпря лявата си ръка върху корпуса на хеликоптера и се наведе, за да вземе голяма черна платнена торба. Ник се втренчи със страхопочитание в огромната му ръка. Всеки пръст, включително и палеца, бе покрит с дълъг, подвижен сребърен нокът с толкова остър връх, че Ник не се съмняваше, че ако пожелае, Зарек може да го използва като оръжие.

Явно този мъж обичаше да убива и се наслаждаваше на мръсната работа, която вършеше. Мамка му, дори психопат бе твърде меко определение за Зарек.

Докато се отдалечаваше от хеликоптера, Зарек изсъска на Майк, оголвайки острите си кучешки зъби.

За пръв път Майк не каза нищо. Това бе достатъчно красноречиво за Ник и бе поредното доказателство колко зъл и жесток е Зарек. Никога досега не бе виждал Майк да се сдържи да не направи някой остроумен коментар.

— Е, ако си приключил с дразненето на горкия Майк, готов ли си да тръгваме?

Ник съжали за думите си още щом Зарек го погледна. Студеният, враждебен взор го вледени много повече от смразяващия вятър.

— Още една подобна дързост, момче, и от теб няма да остане много, за да дрънкаш.

Ник не се плашеше лесно, но тези думи бяха изречени с такава заплашителна откровеност, че той направо отстъпи крачка назад и като никога голямата му уста остана затворена.

Без да каже дума повече, Зарек се отправи към колата със смъртоносната грация на хищник, присвил устни в озъбена гримаса. Захвърли платнената торба на пода в колата, качи се и затръшна вратата.

В този миг Ник искрено съжали, задето си бе купил кола без задна седалка. Но като се замисли, имайки предвид злобния, непредсказуем нрав на Зарек, Ник реши, че е по-добре той да седи до него, отколкото зад него.

Майк въздъхна облекчено и го тупна по гърба.

— Бог да ти е на помощ, хлапе. Дяволски съм сигурен, че тази вечер не бих искал да съм на твое място.

Ник не беше особено религиозен, но докато вървеше към черния ягуар, в него отново се възроди вярата в Бог.

Седна зад волана, завъртя ключа и подкара към града. След около половин час трябваше да се срещнат на „Джаксън Скуеър“ с Талон, Валерий и Ахерон. По дяволите, това май се очертаваше да бъде най-дългото пътуване в живота му.

Натисна още по-силно педала за газта — високата скорост щеше да му се отрази добре.

Докато караше, въпреки волята му, погледът на Ник неспирно се стрелкаше към лявата ръка на Зарек, покрита със сребърни нокти, която лежеше отпусната върху лявото му коляно.

Тишината в колата бе оглушителна и тежка като олово, нарушавана единствено от дращенето на ноктите на Зарек върху черния дънков плат. След малко дразнещият звук започна да му действа на нервите. Включи радиото.

— Харесваш ли рок? — попита той спътника си.

Радиото мигом замлъкна.

Ник преглътна, като осъзна, че телекинезата е една от силите на Нощния ловец Зарек.

— Момче, аз не съм ти приятел. Не съм твоят Нощен ловец, нито пък съм ти гадже. Ще говориш с мен само когато ти задам въпрос. В останалите случаи ще си държиш устата затворена, очите извърнати от мен и може да живееш достатъчно дълго, за да ме закараш до Френския квартал.

Ник стисна здраво волана. Е, това си беше вбесяващо, но не чак толкова, че да го тласне към самоубийство. Само един пълен глупак щеше да се осмели да противоречи на толкова опасен мъж.

Зарек отвори платнената торба, извади един МРЗ-плейър и тъмни очила. Сложи си слушалките и очилата, сетне облегна глава назад. Ник чу от слушалките тихите звуци на парчето „Hair of the Dog“ на Назарет. Абсолютен антисоциален хит. Супер подходящо за случая.

Когато радиото в колата неочаквано отново заработи, Ник направо подскочи. О, да, Зарек беше един психо кучи син и колкото по-скоро го разкараше от колата си и го заведеше при Ахерон, толкова по-щастлив щеше да е Ник.