Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Christianity: opium or truth?, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцеслава Узунова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 2 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: проф. д-р Дейвид Гудинг; проф. д-р Джон Ленокс
Заглавие: Християнството — опиум или истина?
Преводач: Венцеслава Узунова
Издание: първо
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: религиозен текст
Националност: английска
Редактор: Даниела Дойчинова
Художник: Здравко Ненов
Коректор: Юлиана Балканджиева
ISBN: 978-619-7015-32-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10877
История
- — Добавяне
Иисус — ничия представа за герой
Но нека не продължаваме толкова бързо нататък. Нека за момент останем на хипотезата, че някой е измислил образа на Иисус, представил е тази измислица на света, където тя незабавно е привлякла хора от много различни култури и е била приета за техен религиозен идеал.
Но тази хипотеза се срива още при първата проверка. Колкото повече научаваме за водещите култури на онова време, толкова по-ясно става, че ако образът на Иисус не е бил историческа реалност, никой не би го измислил, дори и да е можел. Иисус от евангелията не е съвпадал с ничия идея за герой. Гърци, римляни и юдеи — всички са го намирали за точната противоположност на своя идеал.
Вземете първо юдеите, и то дори не само тези юдеи, които са били отначало докрай враждебно настроени към Иисус, а и сравнително малкото, които веднага са станали негови приятели. Самите те ни казват — а точно това със сигурност не са измислили — че е дошъл един момент, когато те са го изоставили — толкова напълно противоположен е бил на всичко, което те са търсели в един герой (Матей 26:47–56). Тяхната идея за герой била месианска фигура като Макавеите. Силен и войнствен, пламтящ от религиозни идеали и готов да се бие (с помощта на ангелски сили, според народното вярване) срещу империалистите, които били завладели страната им и потискали националната религия.
Но когато назрял сблъсъкът между Иисус и властите и те дошли да го арестуват, той отказал да се бие, не позволил и на учениците си да се бият, и доброволно се оставил да го арестуват. В този момент всичките му последователи отвратени го изоставили — той не бил техният герой! А много евреи, дори и днес, и особено тези в Израел, мислят по подобен начин. Имам един приятел евреин, който на косъм — действително на косъм — е избегнал газовите камери на Хитлер. Той открито ми заявява: „Този ваш Иисус е слабак. Той не може да е моят месия. Моята философия е: ако някой те удари по носа, върни му удара!“ Така са мислели отначало и първите ученици на Иисус. И едва неговото възкресение е променило мнението им и радикално е сменило идеите им за това, какъв трябва да бъде месията.
Или вземете гърците от онова време. Героят, който привличал тях — или поне мислещите сред тях — бил или съвършеният епикуреец, който внимателно избягвал, доколкото е възможно, всякакви болки и удоволствия, които биха могли да смутят спокойствието му, или съвършеният стоик, който, следвайки суровия рационализъм, владеел емоциите си и посрещал страданието и смъртта с пълно самообладание. Платоновият Сократ също, както си спомняме, е изпил чашата с отрова с непомрачено хладнокръвие и добро настроение.
Колко различен е Иисус от евангелията, измъчван от страх и агонизиращ в Гетсиманската градина, така че потта му става като тежки капки кръв, докато той се моли Бог да отвърне от него поднесената чаша! На кръста той извиква пред всички: „Боже мой, защо си ме оставил?“ Той определено не е бил някой, когото гърците биха сметнали за герой, нито пък някой, когото гръцки философ би измислил като идеал за подражание.
Що се отнася до римляните, философски настроените от тях като цяло най-много са предпочитали стоицизма, докато политическите и военни мъже, които са влизали в контакт с Иисус, са го считали за някаква непрактична глупост. Той наричал себе си цар, който е дошъл на света, за да свидетелства за истината. „Истина? Какво е истина?“ — казва Пилат. Богът на Пилат била силата (Йоан 18:33–38; 19:1–12). Ирод намирал твърденията на Иисус за крайно смехотворни, а войниците му счели „цар“ като Иисус за добър обект за най-груби шеги.
Факт е, че Иисус е противоречал на всички идеи за герой — и политически, и философски, и религиозни. Никой не го е измислил и никой — дори да го беше измислил — не би си въобразил и за миг, че това е идеал, който незабавно би привлякъл хората. Най-великият християнски проповедник и мисионер, Павел, казва в писанията си, че проповядването за разпънатия Иисус постоянно е възмущавало юдеите като скандално, а на гърците е изглеждало като чиста глупост. Ако не беше фактът, че Иисус е възкръснал от мъртвите, първите му ученици щяха да изоставят всякаква вяра в него. Евангелията никога нямаше да бъдат написани.
Разбира се, когато ние днес гледаме назад от позицията на две хилядолетия история, нещата изглеждат много по-различни. Римляните, които се подигравали с Иисус, впоследствие изгубили великата си империя, а за повечето хора Тиберий Цезар е забравена сянка от историята. Но днес милиони и милиони хора считат Иисус за най-великия цар, който някога е живял, и живеят живота си в доброволно подчинение на него.
Нещо повече, принципът за неотвръщане на злото, който Иисус е илюстрирал, когато се е предал на враговете си без съпротива и се е молел за тези, които го разпъват, е придобил уважението (макар и не подражанието) на целия свят и все още представлява предизвикателство към нашата безумна човешка агресивност и свирепост. Той е превърнал кръста от уред за позорна екзекуция в символ на най-благородната човешка позиция.
А що се отнася до контраста между спокойствието на Сократ и ужасната агония на Иисус пред лицето на смъртта, и думите му на кръста, че Бог за известно време го е изоставил, това положително показва, че Иисус не е бил гръцки философ. Но освен това то ни насочва към факта, че на кръста на Иисус се е случило нещо безкрайно по-значимо от смъртта на един гръцки философ. На езика на Новия Завет, там е бил Божият Агнец, който е понесъл греха на света и чрез страданията си е направил възможно отнемането на нашата вина.
По-нататък ще поговорим повече за това. Засега това е моят първи главен аргумент: ако предположите, че Иисус Христос е измислен образ, вие се изправяте пред нерешимия проблем да обясните как авторите на евангелията са успели да го измислят и, нещо повече, защо въобще е трябвало да измислят такъв образ.