Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (31)

Отношението на самото човечество към болката

Нека започнем с отношението, което имат хората по принцип към болката — със или без Бога. Това няма да даде отговор на всичките ни въпроси, но поне ще ни помогне да погледнем на проблема от правилната перспектива.

Можем да отбележим набързо очевидния факт, че ние не гледаме на всяка болка като на нещо лошо. Има болка, която е предпазваща и следователно е нещо добро. Ако неволно си порежете пръста на острието на нож, болката ще ви накара, без да мислите, да си дръпнете пръста и така ще ви предпази от по-тежко нараняване.

Страхът от болката също може да бъде превантивен. Страхът да не се изгорите, ще ви накара да държите ръцете си далеч от огъня. Страхът от СПИН може да въздържа някои хора от неморално поведение. Този вид страх е добър.

Болката и страданието непрекъснато предизвикват съчувствие, състрадание, загриженост и саможертвено посвещение от страна на медицински сестри, лекари, социални работници и други, и така изграждат в тези хора благороден характер, което не би могло да стане чрез простото преследване на егоистични удоволствия и решението да се избягват болката и жертвите на всяка цена. Това също е добро; всички ние се възхищаваме от такива хора (макар че, колкото и да е странно, обществото им плаща жълти стотинки в сравнение с това, което плаща на една рок-звезда).

Но нека да разгледаме отношението, което много хора имат към риска от сериозно нараняване, болка и дори към смърт. Никой нормален човек не е готов да се изложи на болка или смърт просто така. Но хиляди нормални хора са готови да поемат риска от сериозно нараняване и понякога дори смърт само заради спортове като ръгби, Формула 1, състезания с мотори, делтапланеризъм, пещернячество и алпинизъм.

Балерините понасят силни болки в краката; а болката, която съзнателно търпят гимнастици и атлети при своите тренировки, когато се насилват да продължават отвъд границата на поносимото, е печално известна. Но техният дух ги кара да се стремят към овладяване на тялото, към съвършенство, красота и грация на движението; и те смятат, че свързаната с това болка си струва.

Нека обаче да преминем към още по-сериозни неща. Никой народ не е принуден само от гледна точка на оцеляването си да участва в изследване на космоса. И все пак народите го правят, като знаят твърде добре какъв колосален риск поемат; и хората продължават доброволно да се обучават за космонавти и да тръгват на космически мисии, макар напълно да осъзнават, че други вече са загинали в подобни начинания.

Природните стихии — огън, вятър, вълни, електричество, гравитация, атомна енергия — са безкрайно по-мощни от човека; и тъй като са безлични и бездушни, те биха го унищожили без задръжки, ако той борави неправилно с тях. Електричеството ще сготви вечерята ти, но ако направиш грешка, може да те убие. То няма милост. И все пак човекът, сътворен по Божия образ (независимо дали го признава, или не) и направен да властва над делото на Божиите ръце (вж. Битие 1:26–28; Псалм 8:6), знае с духа си, че той, със своя ум и интелигентност, е много по-значим от природните сили, и от най-ранни времена е изследвал как може да впрегне тези сили и да ги използва за своите цели. Огънят е бил овладян рано. С изобретяването на корабите и платната вятърът и вълните, които иначе биха удавили човека, са били използвани за неговите изследователски пътешествия. Днес дори гравитацията на земята се използва, за да ускори направената от човека космическа сонда към земята и да я оттласне в космическото пространство по пътя й към друга планета, както прашка отхвърля камък.