Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (4)

Образът на Иисус не е измислен

И така, нека заради спора да предположим за момент, че авторите на евангелията не са описвали един действително живял Иисус, а са измислили този образ, като може би са използвали за първооснова някой селски „мъдрец“, но свободно са преобразували, добавяли, оформяли и преувеличавали, така че накрая се е получил един идеален, свръхчовешки, въображаем образ, който никога не е съществувал реално. Нека предположим, че това е било така, и нека разгледаме следствията от тази теория.

Първото, което би трябвало да кажем, е, че ако образът на Иисус е литературна измислица, то тук имаме почти чудо. Ние знаем много за измислените литературни герои и колко трудно е да се създаде наистина убедителен образ. Световната литература изобилства от такива образи — някои добре обрисувани, някои не толкова. Не може да се отрече, че ако Иисус е литературна измислица, то той е образ, придобил световна слава. За да могат да създадат толкова известен художествен образ, авторите на евангелията трябва да са били литературни гении. А литературните гении от такъв ранг са доста редки, те не се срещат под път и над път. Тук обаче имаме цели четирима, и то процъфтели едновременно. Кои са били тези мъже? И какви хора са били? Е, един е бил рибар, един е бил лекар, един е бил низш данъчен служител, а четвъртият — някакъв млад човек, за когото липсва описание. Разумно ли е да се предположи, че внезапно и четиримата са се оказали литературни гении?

Но нещо повече. Дори и най-блестящите, най-реалистични художествени образи си остават за читателите само това — художествени образи. Те не излизат, така да се каже, от страниците, за да започнат независимо съществуване и да станат за читателите действителни живи личности, които те могат да познават, както се познава жив човек, с които могат да имат лична връзка. Напълно разбираемо! А точно това е, което се е случило с този предполагаем художествен образ, Иисус Христос. За милиони хора в продължение на двадесет века той се е превърнал в реална, жива личност, с която те твърдят, че имат лично взаимоотношение; личност, която те обичат дотолкова, че са готови да умрат за него — както и хиляди действително са направили. Е, вие може да ги считате за идиоти, понеже са мислели така за Иисус. Аз просто излагам неоспоримия факт. И мисълта ми е следната: ако Иисус наистина е бил художествен образ, измислен от авторите на евангелията, тогава със създаването на образ, който за милиони хора е станал жива личност, достойна за любов, посвещение и саможертва, тези автори са достигнали литературен връх, напълно безпрецедентен в цялата световна литература. Не би било прекалено да наречем това „чудо“. Може би наистина би трябвало да започнем да им се кланяме?

Разбира се, има някои (макар и забележително малко) образи в литературата, които ни правят впечатление на реални личности, които можем да познаваме и да отличим. Един от тях е Сократ на Платон. Диалозите на Платон са не само философски творби, те са литературни произведения от световна класа. И този Сократ, който се явява в тях, е поразявал поколения от читатели като реална личност, чиито характерни черти те биха могли да познаят — до такава степен, че ако се сблъскат с описание на Сократ в някое апокрифно, второразрядно произведение, те веднага биха възкликнали: „Не, Сократ не би реагирал така, не би говорил така.“^[1]

Но причината, поради която Сократ ни прави такова впечатление, е че Платон не го е измислил. Той е бил реална историческа личност, която наистина е живяла. Платоновият образ на Сократ може би е идеализиран, но личността и характерът на Сократ не са били измислени от Платон. Напротив, било е обратното. Влиянието на характера на Сократ е допринесло за „създаването“ на философа и литератора Платон.

Така е било и с Иисус Христос, и то в много по-голяма степен. Въпреки че целият свят признава, че Сократ от Платоновите Диалози е бил реална историческа личност, никой — освен някой луд — не би твърдял, че го познава като реален жив човек, или че има лична връзка с него. Хората в днешно време не умират за Сократ. Те обаче умират за Иисус от Новия Завет! Защото той не е литературна или религиозна измислица, създадена от авторите на евангелията. Евангелията описват една историческа личност, един реален човек, който е живял в Палестина по време на управлението на Тиберий Цезар, който е умрял и който — както християните биха казали — е възкръснал от мъртвите и още е жив.