Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (27)

Славата и неизбежната цена да си човек

Бог можеше да го направи. Но това щеше да ни отнеме всякаква свободна воля и действителен свободен избор. Тогава нямаше да бъдем морално отговорни същества, а нещо като хуманоидни компютъризирани роботи. А едва ли някой човек наистина би предпочел да бъде робот.

За да бъдеш истинско морално отговорно същество, трябва да разбираш разликата между добро и зло и да можеш свободно да избираш дали да вършиш доброто, или злото. Един компютър може да притежава огромни „знания“, складирани в него, но няма разбиране за онова, което „знае“, нито каквато и да е способност за нравствен избор. Той може да върши само онова, за което е програмиран. Ако направи грешен избор или блокира, не може да бъде обвиняван за това. Той не носи отговорност. Не чувства никаква вина. Човешките същества, както всички забелязваме, не са програмирани по този начин от своя Създател. Те имат способността да избират и обикновено се гордеят с това. Когато един човек например е избрал да се изправи пред опасността, вместо да избяга страхливо, той би искал да го смятат за отговорен за този избор и да го похвалят. Повечето хора биха сметнали за обида да ги третират като бебета или като невменяеми, или като машини, които не са отговорни за действията си. Само когато сме направили нещо много лошо, се изкушаваме да отхвърлим отговорността и да кажем: „Нямах друг избор.“

И така, Бог спокойно можеше да ни направи като роботи, но тогава щяхме да бъдем неспособни не само за зло, но и за истинска, зряла любов, даром давана и приемана. Ако седите в една стая и влезе един робот, прегърне ви и каже: „Обичам те“, вие или ще се разсмеете на абсурда, или ще се отдръпнете с отвращение, или и двете. Един робот изобщо няма представа какво е любов, а дори и да имаше, нямаше да е свободен да решава дали да ви обича или да не ви обича — той щеше да прави онова, за което е програмиран. Той няма независима самоличност.

Именно в това се състои славата да бъдеш човек. Бог е създал човека като морално отговорно същество, способно да разбира красотата на светостта на своя Творец и нравственото величие на неговия характер. Бог го е надарил със свободна воля и със способността да обича, така че да може свободно да избере да обича, да се доверява, да се покланя и да се подчинява на своя Творец и да се наслаждава на истинско приятелство и общение с него, както тук на земята, така и един ден в Божието небе (Йоан 4:22–24).

Но, разбира се, изборът, който Бог е предоставил на човека, не е бил и не е могъл да бъде избор между две еднакво добри алтернативи. Бог е абсолютното добро и извън него не може да има трайно добро. Да кажеш „не“ на Бога, източника на живота, по дефиниция означава да кажеш „да“ на трагедията и в крайна сметка на смъртта. Няма и не може да има два рая — един при Твореца и друг без него. Затова още от самото начало Бог е предупредил човека за фаталните последствия, които неизбежно ще дойдат, ако човекът избере да не вярва на Бога, да не му се подчинява и да не върви в неговия път. Библията казва обаче, че първият човек, Адам, е направил точно това — той е избрал да не се подчини на Бога, да тръгне по свой собствен път, да поеме в по-добрата, както е смятал — посока (Битие 2, 3; Римляни 5:12). И всички ние, в по-голяма или в по-малка степен, сме направили същото (Исая 53:6; Римляни 3:23), а лошите последствия от това виждаме навсякъде около себе си и вътре в себе си. И така, според Библията злото е зло, защото е бунт срещу Бога. Но чия е вината?

И отново някой ще възрази: „Бог не е ли всезнаещ и способен да предвиди всички възможности?“

Да, разбира се.

„Тогава защо не е предвидил, че ако даде на човека свободна воля, той ще злоупотреби с нея, ще избере злото и ще навлече трагедия на себе си и на целия свят?“

Да, Бог е предвидил това.

„Тогава как е могъл Бог въпреки това да даде свободна воля на човека?“