Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (44)

Удовлетворението да знаеш какво става

Да не знаеш какво става може да бъде много отчайващо. Да си принуден да работиш за някакъв план, без да ти се каже какъв точно е той; да се очаква от теб да се бориш и да се жертваш за него, без дори да знаеш дали планът успява или не, дали жертвите в крайна сметка ще бъдат оправдани, или цялото начинание ще свърши с провал или дори с трагедия — това е мъчителен и незадоволителен начин да продължаваме напред.

За нещастие точно така живеят, работят и умират много хора. При по-малките планове и проекти в живота, при своите собствени планове и амбиции те правилно се опитват да определят целите си, преценяват шансовете си за успех, решават дали евентуалният успех си струва усилията за постигането му.

Но за целта на самия живот и онова, което лежи отвъд него, за това, дали ще се окаже, че трудът и жертвите в този живот са имали смисъл за някаква вечна цел, или целият живот ще свърши с вечна катастрофа — за това те имат само най-мъгляви представи и най-несигурни надежди. Някои дори предполагат, че на нас ни е било определено да живеем в несигурност, че това е вярата — да живееш смело в несигурност. Но, разбира се, вярата, в библейския смисъл на думата, е точно обратното на несигурността. „Вярата, казва Библията (Римляни 10:17), идва от онова, което слушаме, а онова, което слушаме, е от проповядването на Христос“.

С други думи, вярата е нашият отклик на онова, което ни казва Бог. А ако Бог ни казва нещо, ние можем да бъдем всичко друго, но не и несигурни в него. Когато слушаме Христос, той прогонва всякаква несигурност.

В него ние откриваме не само Този, чрез когото е направено всичко, но Този, за когото е направено всичко (Колосяни 1:16). Той ще наследи всичко; огромните придобивки от историята ще бъдат негови; той е целта на всичко (Евреи 1:2). Нещо повече, той не ни държи на тъмно относно своите планове, както лично за нас, така и за света като цяло. Тъй като ние сме ограничени същества, очевидно много неща за идния свят не могат да ни бъдат казани, тъй като в сегашното си състояние не можем да ги разберем. Но доста много ни е казано, с достатъчна сигурност, за да удовлетвори вярата ни и да изпълни живота ни със смисъл и цел.

„Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши Господарят му, а вас нарекох приятели, защото ви явих всичко, което чух от Своя Отец“ (Йоан 15:15). Затова ни се казва, че Иисус, който си е отишъл от нас чрез възнесението, ще се върне отново. „В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:2–3). Това ни дава сигурна и непоклатима надежда за възкресението при Второто идване на Христос, което е утеха и насърчение за нас (1 Солунци 4:13–18).

Смъртта не е последната дума; тя няма да има крайната победа (1 Коринтяни 15:54–58). Тя не свежда живота до нищо и следователно не го прави безсмислен. Христос ще дойде отново; мараната — арамейският израз за „Господ ще дойде“ (1 Коринтяни 15:22) — е обединяващият лозунг на всички християни.

Междувременно, докато настъпи това велико събитие, на отделния вярващ е казано какво ще стане с него лично, когато дойде смъртта. Както човек, работил дълго време далеч от родината си, след като свърши работата, се прибира у дома, така и вярващият при смъртта си отива да бъде с Христос (Лука 23:43; Филипяни 1:23; 2 Коринтяни 5:6–8), за да бъде у дома при Господа.

Това е изключителна утеха за отделния човек. Но колкото и да е прекрасно, Бог е предвидил нещо много повече от това да ни спаси и да ни направи съвършени хора. Христос ни казва, че цялото творение ще бъде възстановено. Природата няма да остане завинаги окована в скръбта на преходността и тлението. „Самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца“ (Римляни 8:18–21). Какво точно ще означава това на практика, не знаем и несъмнено не бихме могли да разберем в сегашното си ограничено състояние. Но това няма значение. Въплъщението и телесното възкресение на Господ Иисус означават, че материята е принципно добра, че светът на природата не е илюзия, не е безсмислен цикъл, от който, ако сме мъдри, ще се опитваме да избягаме.

Материалният свят е чудесна идея на самия Бог. Този свят е временно увреден от бунта на интелигентните и морално отговорни човешки същества срещу Твореца. Но това състояние няма да трае вечно. Самото творение ще бъде помирено и ще служи на волята на Твореца (Колосяни 1:20). Материята в крайна сметка ще функционира съвършено за слава на Бога.

Следователно в историята има цел — може да е скрита, но я има. Човешките усилия в крайна сметка не са напразни. Възкресението на Христос е описано като първия плод на една жетва. Жетвата ще включва възкресението на всички помирени с Бога хора. Ако сме вярващи, това ще ни дава увереност да живеем и да работим с всички сили. Защото знаем, че онова, което правим, не е безсмислено (1 Коринтяни 15:58). Оттук идва удовлетворението.

Нека никой не казва, че това е бягство от действителността. То предполага, че всяко решение, всяко действие тук, в този живот има вечно значение. За християнина в това се съдържа обещанието и на сегашния, и на идещия живот (1 Тимотей 4:8). За невярващия накрая ще се окаже, че този живот за жалост е бил твърде важен (Йоан 3:36; Откровение 21:8; Матей 12:36–37).