Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (36)

БОЖИЯТА ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТВОРЕНИЕТО

Но все пак надежда има! Истинска надежда, която се гради на здрава основа! Библията потвърждава, че творението е в това печално състояние само временно — един ден самото творение ще се освободи от робството на преходността (Римляни 8:21).

Всъщност възстановяването вече е започнало. Защото, когато човекът в своята слепота е убил Иисус Христос, Автора на Живота, самия Божи Син, Бог го е възкресил телесно от мъртвите. Това възкресение има последствия за цялото творение.

Възкръсналият Христос, казва Библията, е първият плод на починалите. Жетвата ще включи всички изкупени от всички векове от началото на времето (1 Коринтяни 15:20–28). Самото творение ще бъде освободено от робството на преходността (Римляни 8:21). В крайна сметка, ще има ново небе и нова земя (2 Петр. 3:13; Откровение 21:1). А кой знае колко още други проекти на Бога, върховния Творец и Изобретател, ще започнат от този момент нататък?

„Но защо трябва да чакаме толкова много векове, за да дойде това обещано възстановяване? — ще каже някой. — Истинската причина не е ли, че обещанието никога не е било нищо повече от мечта, която вярващите взимат за действителност?“

Е, това със сигурност не е причината, която Библията посочва за забавянето. Тя казва, че възстановяването на творението чака разкриването на Божиите синове (Римляни 8:19). Каква полза би имало Бог да възстанови творението и след това да го предаде отново в ръцете на същите слаби и грешни човешки същества? С други думи, творението чака завършването на онова, което нарекохме втори етап на Божия план — раждането на Божиите деца и тяхното израстване до пълнолетни Божии синове (Колосяни 1:28; 1 Йоан. 3:1–2), способни да поемат управлението на новото небе и новата земя като изпълнително Тяло на Христос (Колосяни 1:13–20; Ефесяни 1:9–10; 19:23).

Първата стъпка в този процес, както видяхме вече, е човешките същества, сътворени от Бога, да станат Божии деца. Когато това стане, то не означава, че занапред те няма да преминават през страданията, на които обикновено са изложени другите хора, които не са Божии деца. „И ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло“ (Римляни 8:23), казва Библията. Всъщност може дори да се окаже, че ставайки Божие дете, човек се излага на допълнителни страдания от гонения и дори смърт заради Христос (Йоан 15:18–16:4; 1 Йоан. 3:13–16), както често се е случвало с християните от всички времена в тоталитарните страни. Нещо повече, за вярващите има един допълнителен проблем, и това е несъразмерното разпределение на страданието.