Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (5) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Ученикът

Началото на 20-те години на XX век в Германия било повече от неспокойно. Победената страна, на която победителите наложили огромни репарации, предизвиквали непрекъснати икономически и политически кризи. Намаляване на производството, хиперинфлация, отчаянието на милиони хора и на този фон — активността на радикалните партии и комунистите, от една страна, и националистите — от друга страна. През ноември 1923 година една от националистическите групировки, която ръководел невисок брюнет със забавни мустачки, впрочем, нелош оратор, вдигнал въстание в Мюнхен. По-точно, опитал се да вдигне въстание, доколкото властите взели под контрол ситуацията още на другия ден. Човекът с мустачките се оказал в затвора в Ландсберг заедно с някои свои съмишленици. Сред тях бил и асистентът на професор Хаусхофер, на когото се възлагали големи надежди — младият учен Рудолф Хес.

Именно чрез Хес Хаусхофер се запознал с учението на Хитлер. То било твърде примитивно, но в същото време не могло да не предизвика симпатия у професора: Хитлер се борел за същите национално-расови цели като „Светещата ложа“! И Хаусхофер започнал редовно да посещава ландсбергските затворници, заедно с това борейки се за смекчаване на режима и предсрочното освобождаване на бъдещия фюрер (вожд, лидер) на германската нация.

Между него и Хитлер ставали оживени дискусии. Младият човек все повече изпадал под влиянието на известния геополитик. Именно по инициатива на Хаусхофер Хитлер започнал да пише книгата „Четири и половина години борба против лъжата, глупостта и страха“, получила известност под друго, по-кратко название — „Майн Кампф“ — „Моята борба“. Хаусхофер позволил на Хитлер напълно да се наслади на спомените на своето минало, измисляйки за себе си славен боен път на фронтовете на Първата световна война. Но не това било главното за него. Главното, което Хитлер възпроизвел в произведението си, станало впоследствие Библия за националсоциализма, били основните постановки на геополитиката на Хаусхофер — естествено, поднесени грубо и опростено, така че да са пределно разбираеми за всеки немец. Наистина какво би могло да бъде по-просто: ти си представител на избрана раса, наоколо са враговете, които те ненавиждат за това поради собствената си непълноценност и в същото време се страхуват от тебе! Дошло е времето да им се отнеме жизненото пространство, което са завзели със сила, лъжа и хитрост!

Хитлер представлявал идеалното оръдие за Хаусхофер. Самият произход на младия бунтар говорел много. Той се родил в град Браунау ам Ин, общоизвестния европейски център на медиумите. Не е известно какво именно влияе на особеностите на града; не е изключено причината де е някаква природна аномалия, но фактът си остава факт: в Браунау много често се раждат медиуми. Именно потенциален медиум Хаусхофер видял в Хитлер.

Какво представляват тези медиуми? Наложи се да се задълбоча по този въпрос, след като напълно осъзнах ирационалната, мистична природа на отношенията между Хитлер и Хаусхофер. Това били не просто отношения между ученика и учителя, между знаменития учен и използващия неговата теория политик. Не, това били именно отношения между мага и медиума, такива, каквито ги рисуват окултните практики.

Според тези практики магът може да твори определени чудеса в неголям мащаб. За да разпространи своето влияние върху по-голяма или по-малка група хора, на него му е нужен посредник — медиум. Именно медиумът е способен да събере огромна маса енергия, а после „да напомпа“ тълпата в съответствие с програмата, заложена в него от мага. Да напомпа ненавист, любов, агресия — каквото пожелаеш. А в Хитлер отдавна се забелязвали определени способности в тази посока — умението му да въздейства на тълпата, според свидетелствата на съвременниците му, било ненадминато. Такъв медиум бил идеален партньор за „мага“ Хаусхофер.

Веднага правя уговорка: аз не съм окултист и не посещавам спиритически сеанси. Но глупаво и наивно би било да се предполага, че съвременната наука е достигнала предела на развитието си и е в състояние да обясни всичко, което се случва около нас. Има много неща, които засега се намират отвъд границите на нашето разбиране, но това съвсем не означава, че такива явления не съществуват в природата. Към тях, например, се отнасяла дарбата на Хаусхофер, който създал от Хитлер национален лидер.

Трябва да кажа, че много съвременници си спомняли за Хитлер именно като за медиум. Така например един от тях писал:

Като го гледаш, си спомняш за медиумите. През повечето време това са обикновени, незначителни същества. Внезапно, като че ли от небето, ги спохожда сила, власт, излизащи извън обикновените мерки… Медиумът е обладан от демони. Изчерпвайки този порив, той отново изпада в нищожество. Абсолютно съм убеден, че нещо подобно ставаше и с Хитлер. Персонажът с това име биваше временно обладаван от квазидемонични сили. Това беше съединение на баналност с изключителност — непоносима двойственост — веднага се усещаше при контакт с него. Подобно същество би могъл да измисли Достоевски: съединение на болезнен безпорядък с тревожно могъщество.

Същото казвали и много други негови съвременници.

Този, който слушаше Хитлер, внезапно виждаше пред себе си вожда на славата… като че ли се осветяваше тъмен прозорец. Господинът с мустаци като с четка се превръщаше в архангел… После архангелът отлиташе и оставаше само умореният Хитлер със стъкления поглед.

* * *

Погледнах го в очите: те станаха като на медиум… Понякога изглеждаше, че нещо се вселяваше в оратора отвън. От него се излъчваше електричество… После той отново ставаше малък, посредствен, дори вулгарен, изглеждаше като издъхващ — като че ли акумулаторите му напълно се бяха изтощили.

* * *

Хитлер напомняше медиум по време на спиритически сеанс. Като че ли от общуването с духовете лицето му се озаряваше от невиждана вътрешна енергия и невзрачното човече в очите на тълпата се превръщаше във всемогъщ и страшен бог, познаващ всичките й най-съкровени въжделения. Всички, които се оказваха пред него в този момент, бяха готови да се хвърлят след него в огън и вода, да отидат на смърт, подчинявайки се на едно негово махане с ръка.

* * *

Той изпадаше в медиумен транс. Лицето му изразяваше екстатичен възторг. Зад този „медиум“, без съмнение, стоеше не един човек, а група, съвкупност от енергии, магическа енергоцентрала.

Впоследствие мнозина ще говорят за това, че Хаусхофер се е излъгал в Хитлер, че ученикът му се е оказал твърде нисък интелект, който не му позволил да възприеме идеите на своя учител. Това било истина, но не цялата истина. Хаусхофер е знаел истинската стойност на своя медиум, но просто не е имал друг избор. На първо време той е искал по-скоро да пристъпи към изпълнението на своя мащабен проект и за него е бил подходящ всеки, способен да транслира идеите му до масите. Макар и в изкривен, вулгарен вариант, но иначе масите е нямало да ги разберат! А после, когато Хитлер достигнал върха на своето могъщество, е било твърде късно да променя каквото и да било.

Запазили са се множество факти, свидетелстващи за тясната връзка на двамата толкова различни един от друг индивида. От 1923 до 1933 година Хитлер и Хаусхофер практически не са се разделяли, намирали са се в постоянен контакт. Където и да отивал бъдещият фюрер, професорът го следвал като невидима сянка. В същото време съществено се увеличили членовете на „Светещата ложа“, която Хаусхофер позиционирал като организация, способна да контролира Хитлер, а към това с всяка година са се стремили все повече и повече представители на немския елит. Да си поиграят с опасното оръдие се искало на мнозина. Само че… кой от тях в края на краищата се превърнал в оръдие?

Хаусхофер не успял да задържи в ръцете си контрола над Хитлер. Причината за това не на последно място били двама силни магове, пожелали да вземат демоничния фюрер под свой контрол. Единият от тях бил някой си фон Зеботендорф — основател на обществото „Туле“.