Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (37) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Послеслов

Дойде време да поставя точка. Вероятно това е най-сложното от всичко, което предстои да направи авторът. Препрочитайки ръкописа още един път, смятам, че сега много неща бих направил иначе. Мисля, че книгата се получи малко объркана, претоварена с факти. Но какво да се прави: за всеки автор книгата е като дете. Тя е такава, каквато е. Смея да се похваля, че първият ми опит на писателското поприще не е толкова лош. В края на краищата, постигнах основните си цели — запознах ви, скъпи читатели, с онези страници от историята на Третия райх, които по-рано се премълчаваха или се тълкуваха съвсем невярно.

Разбира се, аз самият много неща не знам, много неща за мен са „бели петна“. Но ако се съгласим да не си затваряме очите, да не се ограничаваме с жалката, примитивна картина, която продажните историци ни подхвърлят заради нечии користни интереси, ние рано или късно ще се докоснем до истинското познание. Вярата в това ме поддържа и ме кара да продължавам своите изследвания.

В процеса на работата ми с документите на моя баща се натъкнах на три интересни теми, които заслужават отделно изследване. На тях ще бъдат посветени следващите ми книги.

Какви са тези теми? Спомняте ли си, че стана дума за Арктогея, проекта за колонизацията на Антарктида, за множеството неизвестно къде изчезнали хора, за документи, съкровища? Убеден съм (и не просто убеден, със сигурност знам), че този проект е бил реализиран! Нацистката база в Антарктида е действала в продължение на десетилетия, напълно възможно е да действа и сега.

Отделно вниманието ми беше привлечено от „чудото-оръжие“ на Третия райх. От 1942 до 1945 години хитлеровото ръководство нееднократно обещавало на войниците на фронта скорошната му поява. Пропаганден трик? Да, именно така го тълкуват и днес. В същото време никой не отрича, че Третият райх първи е успял да създаде реактивна бойна авиация, балистични ракети с далечно действие. А колко още проекта са били пред завършване? Заех се с два от тях: космическата ракетна програма и атомната бомба. Много историци признават, че немците са били много близо до създаването на собствена ядрена бомба и едва не са изпреварили американците. В действителност те са вървели успоредно. И само случайността попречила на използването на германското ядрено оръжие през пролетта на 1945 година.

Що се отнася до ракетната космическа програма, то тя е била насочена преди всичко към създаване на междуконтинентално балистично оръжие, способно да достигне територията на САЩ. Такава ракета действително е била създадена и произведена. За нейната съдба също непременно ще разкажа.

До среща на страниците на следващите ми книги!